Кървави книги #6

Човек и добре да живее, идва време за нова среща с майстора на кошмара – Клайв Баркър. След като направихме първите си плахи стъпки в епичната поредица Кървави книги с том първи, хвърлихме се смело в дебрите на книги две, три и четири, преживяхме успешно книга пет, логично дойде моментът да завършим този ужасен маратон с финалната шеста част на книгата. След часове наред, прекарани сред историите на мрачния британец, за мен беше голямо удоволствие да взема и последната част в ръцете си и да се потопя за последен път в кървавите истории от поредицата.

Тук е моментът да отбележа адмирациите си за ИК Колибри, които преведоха системно и отговорно цялата поредица, издадоха симетрични и еднакви по стил шест книги, които стоят прекрасно една до друга, а това е постижение, радващо сърцето на всеки библиофил по тая окаяна земя.

И така, какво все пак откриваме на страниците на том шести от Кървави книги? Краткият отговор е отново 4 разказа плюс един послепис. Преди да се впусна по мрачните коридори на тази последна книга от поредицата обаче, искам да споделя общото си впечатление от тона на книгата. Кървави книги #6 ми се стори по-оптимистичен и по-малко ужасен от предшествениците си. Дали това се дължи на умисъл от страна на автора или просто на факта, че съм привикнала към стила му… кой знае.

Последната илюзия открива парада на мрака. История за драматичната смърт на един илюзионист, който се оказва с не съвсем чисти връзки с преизподнята. В случая се замесват неговият асистент, вдовицата му и един частен детектив, на когото наистина му се иска да не беше приемал това телефонно обаждане. Разказът е наситен със страхотен екшън, много черно чувство за хумор и съвсем разумна доза гадости.

Животът на смъртта прави обрат от тона на предишния разказ и започва да плете мрачна история, изпълнена с неизвестни. На преден план е Илейн, съвсем скоро претърпяла тежка операция, с последиците от която все още се бори. Съдбата я среща с мистериозен мъж, който, както си му е редът, променя всичко. Но тъй като това е Баркър, промяната е странна, може би плашеща, а мистерията се заплита с всяко следващо изречение. Дори да предусетите края и основната развръзка, което никак не е трудно, това няма да намали удоволствието от тази смразяваща и добре написана история.

Докато сме на вълна проклятия и болести от предишния разказ, Кървави книги ни отвеждат в дебрите на амазонската джунгла с Те заплатиха с кръв. Историята се фокусира около група наемници, които експлоатират мести племена и се държат отвратително както с тях, така и помежду си. Отблъскващи образи ги сполетява ужасно проклятие и няма кой да чуе писъци в джунглата… или има, но не му пука. Те заплатиха с кръв е брутален, безмилостен и доста кървав за героите си. Като история и интрига обаче отстъпва на предишните два разказа.

Здрач над кулите ни връща в градската среда и се опитва да бъде шпионски екшън с елементи на мистерия и свръхестествено. Тайни експерименти, двойни игри, руски шпиони… пълният комплект, който може да си представите. Разказът е добър, но в никакъв случай не е запомнящ се или невероятен, по-скоро средняшки по разбиранията ми за Баркър. Героите така и не ми станаха симпатични и съдбата им слабо ме вълнуваше.

Финалното повествование носи символичното име Кървавата книга (Послепис): „На улица Йерусалим“.Побираща се в едва няколко страници, тази история е перфектен завършек на поредицата. Отнесена, философска, разкриваща ни само един възможен аспект на словосъчетанието „кървава книга“. Последните страници оставят чувство на завършеност и смисъл, обединяващи всички различни истории от предишните томове. Това не е хубав край. Напротив – кошмарен и ужасяващ е и колкото повече мислиш за него, толкова по-страшен става.

Кървави книги се затвърждава като великолепна хорър поредица с вулгарен и брутален език, много органически неприятни подробности и отблъскващи истории. Баркър е специфичен, както сме посочвали неведнъж, и трябва да се гледа от дистанция, така че идеите му да не биват засенчени от начина, по който ги предава. Кървави книги следва един и същи тон и рамка, не изневерява на стила си в нито една от шестте книги и до последно носи смразяващи и отблъскващи истории. Да пресъздадеш такъв кошмар е трудно, но Клайв Баркър е истински майстор от началото до края на поредицата. Струва си, ако цените историите заради нещо повече от брутален език и гнусни подробности. Струва си и ако просто търсите поводи за кошмари. Струва си и дори само заради странните идеи, които никой човек не би трябвало да има. И заради кървавите истории, които пищят да бъдат разказани.