Axiom’s End

Помните ли 2001-ва? Първата от няколкото години в съзнателния ми живот, след която нищо вече не беше същото™. 9/11 сложи край на една епоха и началото на страха от другия, на правителствата, следящи гражданите си, и наля огън в дебата “свобода срещу сигурност”. Именно тогава се развива действието на Axiom’s End, която задава въпроса какво би станало, ако в това време на параноя и недоверие към правителството се добави и конспирация, в която същото това правителство крие от гражданите си контакт с разумен извънземен живот.

Кора е млада жена, намираща се в онзи болезнено познат период от живота, този на ранните двадесет години, в които човек вече се предполага да е самостоятелен, но все още няма ясна идея какво да прави със себе си. Никак не ѝ помага фактът, че е дъщеря на Нилс Ортега, персонаж ала Едуард Сноуден, който е разгласил тайни документи, разказващи за контакт на американското правителство с извънземни. Всичко това на фона на паднал наскоро астероид (или поне правителството иска да вярвате, че е астероид). И когато пада и втори астероид на същото място, Кора става обект на интерес не само за американските тайни служби, но и за гореспоменатия извънземен разум.

Axiom’s End е дебютна книга на Линдзи Елис, известна с ютуб канала си, който предлага главно критика на филми, но и видео есета на тема поп култура и изграждане на наратив, независимо дали в текст, или визуален медиум. Обикновено авторът не е причина, поради която бих прочел дебютна книга, но в случая съм голям фен на Линдзи и познавам творчеството ѝ много преди тя да се пробва в литературния жанр. Сигурно този факт ще даде и своето отражение върху това ревю*

Нека все пак се върна на самата книга. Рекламирана като микс от Първи контакт, Три тела и Трансформърс*, книгата вече има доста голяма летва за прескачане (и не, нямам предвид Трансформърс). А и когато творбата ти има заявка да черпи от толкова много несвързани със себе си произведения, обикновено резултатът е голяма бъркотия. В крайна сметка виждам откъде идват тези сравнения. Axiom’s End взима от Първи контакт въпроса какви проблеми бихме могли да срещнем, когато се опитваме да комуникираме с извънземни създания. Решението на парадокса на Ферми, което книгата предлага, е силно вдъхновено от Три тела, а за Трансформърс няма да отварям дума.

Звучи чудесно на пръв поглед, но никоя от тези теми не е развита задоволително, което сигурно е очаквано. И Първи контакт, и Три тела използват само една за своя централна концепция. Axiom’s end иска да вкара всичко това, но не само. Добавя и темата за свободата, сигурността и до каква степен правителството има правото да крие информация от своите граждани. И на всичкото отгоре разказва и приключенска история. Дори и да ги нямаше сравненията с исполини в жанра, романът жонглира с прекалено много топки и голяма част от тях се оказват на земята. Кора е прекалено пасивен герой, въвлечена в събитията по независещи от нея обстоятелства, която така и не успява да поеме контрол върху историята и до края си остава персонаж, движен от сюжета. Герои, представени като централни, изчезват за дълго време, преди отново да се появят към финала. Основни сюжетни нишки остават недовършени, евентуално подготвящи почвата за продължение. Линдзи казва, че първата чернова е написана преди десет години и това си личи. Изглежда като набързо преработена и закърпена версия, гонеща срокове за публикация.

Сигурно всичките тези сравнения, както и очакванията към Линдзи Елис, ѝ играят лоша шега. Книгата всъщност не е чак толкова лоша. От типа „като за дебют става“. Лека и бързо четима приключенска история. Кора е герой, на когото мога да симпатизирам, усеща се и типичният саркастичен хумор на Линдзи Елис, с някои забавни за феновете ѝ препратки. Но отхапва твърде голям залък, в опит да се разгърне на толкова широко тематично поле. Възможно е след време, живот и здраве, всичките ѝ части да сглобят една задоволителна история, а и предполагам втората книга няма да е преработка на нещо отпреди десет години. Погледната самостоятелно, бих могъл да я препоръчам само като приятна, но забравима фантастика.