A Song for a New Day

Миналата година бе забележителна с голямото количество количество силни дебютни романи в фантастичния жaнр. Четири от шестте романа, номинирани за наградата Небюла, и три от номинираните за Хюго, са първи за авторите си, и сред тях са вече ревюираните в Шадоуданс Gideon the Ninth и A Memory Called Empire. Дебютът на Сара Пинскър A Song for a New Day не получи толкова внимание като тях в първите месеци след излизането си, но в последните няколко месеца неочаквано стана изключително актуален и в крайна сметка донякъде изненадващо спечели Небюла.

Действието в текста се развива в недалечното бъдеще, десетина години след като първо терористични актове, а след това пандемия, са довели до въвеждане на сериозни мерки за социално дистанциране, голяма част от които са останали в сила дори след като пандемията е преминала. Забранено е събирането на повече от 30 души на едно място, което естествено води до огромни промени в обществото. Спортните и културните събития се провеждат без публика и се гледат във виртуална реалност, повечето хора работят от вкъщи, икономиката е тотално доминирана от няколко мегакорпорации, но не е настъпил икономически колапс.

Основният фокус на романа са промените в музикалната индустрия, като те са показани от гледната точка на две много различни героини. Лус Канън е китарист и вокалист, която е на път да стане голяма звезда точно преди пандемията, но след като концертите и турнетата биват забранени, тя има големи затруднения да се адаптира към новата ситуация и ужасно ѝ липсва контактът с публиката при живите изпълнения. Розмари Лоус пък е от поколението, чийто съзнателен живот е основно след промените и е свикнала да прави почти всичко от вкъщи чрез интернет и системите за виртуална реалност. Тя получава неочаквано предложение за работа от корпорацията, доминираща на пазара за концерти във виртуалната реалност и нейната задача е да открива нови групи в нелегалните места, където се провеждат концерти на живо въпреки забраните.

Темата за значението на изкуството в живота на хората е една от най-експлоатираните в литературата, но това, което прави нейното разглеждане в A Song for a New Day свежо и интересно, е фокуса върху груповото изживяване и социалната значимост на концертите на живо. Много е трудно да се пресъздаде на хартия усещането да си в музикален клуб, изцяло подвластен на музиката и съпреживяващ всичко с другите от публиката. Но Пинскър успява да направи това изключително добре, както и да представи също толкова убедително как стоят нещата от гледна точка на намиращите се на сцената изпълнители. Тези моменти са най-силната част от романа и за убедителността им със сигурност е спомогнал факта, че авторката доста години е член на рок група.

Друга силна страна на романа са добре развитите герои. Лус и Розмари са много различни като личности с коренно различни възгледи по множество въпроси, но и двете са убедителни и интересни образи. Постепенната еволюция на възгледите на Розмари също е описана много добре, а сериозно внимание получават и второстепенните герои.

Внезапната свръхактуалност на романа в месеците на социалното дистанциране поради COVID-19 от една страна го прави по-интригуващ, понеже той представя добре голяма част от усещането за живот при подобни обстоятелства, но от друга обаче прави някои от проблемите в светостроенето по-явни. В света на романа повечето от хората са приели и спазват законите за социално дистанциране дори години след като пандемията е преминала, което и преди събитията от последните месеци изглеждаше малко вероятно, но сега, след като всички виждаме как на мнозинството взе да им писва след два месеца и икономиката е на ръба на колапса, изглежда твърде нереалистично. Показан е периода точно преди възникването на проблемите, както и съвсем накратко първите месеци от епидемията, но след това повествованието прескача десетина години напред. Това от една страна е плюс, ако не ви се чете за жертвите на пандемия при настоящата ситуация, но аз исках да науча как точно се е стигнало до това временните мерки да станат постоянни, но така и не получих логично обяснение за това.

Друг проблем е, че романът е изцяло фокусиран върху случващото се в САЩ и абсолютно никъде не се споменава какво е положението в другите държави. Лус е отчуждена от семейството си, има много малко близки приятели и би била идеален кандидат да имигрира в страна, в която няма закони, забраняващи събирането на хора за музикални изпълнения, но това въобще не ѝ минава през ума.

A Song for a New Day започва ударно, средната част, в която се срещат Лус и Розмари, е още по-силна, но в последната си третина енергията на повествованието сериозно намалява. Финалът е на ниво, но това само донякъде компенсира развлачеността на предишните няколко глави. Въпреки тези проблеми романът определено си струва четенето, особено ако имате по-сериозен интерес към популярната музика и това как технологиите променят начина, по който я слушаме и изживяваме. Тематиката му е изключително актуална към момента, но в него не виждаме много жертви или опустошения от пандемията, и като цяло тонът е по-скоро оптимистичен въпреки проблемите в бъдещето общество. Фантастичният елемент е като цяло скромен, понеже все пак говорим за недалечно бъдеще, но в крайна сметка медитациите върху начините, по който възприемаме и консумираме изкуството, винаги ще е актуален.