Балада за пойни птици и змии Игрите на глада. Или поне десетите от тях

Когато чух, че Игрите на глада ще се сдобият с предистория, реакцията ми беше основно объркване. Аз съм умерен фен на поредицата и идеята да се върна в света на Панем ми харесва. Но десетите Игри? При положение, че има толкова много потенциално по-интересни моменти в миналото? В смисъл, за кого точно е тази книга?

За нас, оказа се. Или във всеки случай – за мен.

Балада за пойни птици и змии ни връща 64 години в миналото. Войната между Капитола и тринадесетте окръга е приключила едва преди десетилетие, и възстановяването е бавно. Дори столицата все още страда. Много от паметниците и сградите са в руини. Някога влиятелни благороднически семейства са изгубили всичко и живеят в мизерия. И при все, че нещата са още по-зле в окръзите, младият Кориоланус Сноу не изпитва особена симпатия към тях. И двамата му родители са умрели по време на войната, а семейният бизнес е разчитал на изтрития от лицето на света окръг 13. Сега той живее в нищета в потомствения си апартамент, заедно с братовчедка си Тигрис и сенилната им баба.

Единственият му шанс за някакво бъдеще е да спечели стипендия, за да може да отиде в Университета. Може би участието му в експеримент, който поставя ученици от Академията като ментори в десетите Игри на глада, ще демонстрира невероятните му умения. Но когато му се пада момичето от окръг 12 – певицата Луси Грей – всичките му планове отиват по дяволите.

Балада за пойни птици и змии с лекота можеше да се окаже доста проблемно четиво. Президент Сноу е неоспорим злодей в оригиналната трилогия и рискът тази предистория да се опита да го изкара симпатичен герой, когото се очаква да обичаме, беше значителен. Но Сюзан Колинс доста елегантно намира начин едновременно да ни накара да харесваме „Корио“, но и да видим пътя, който ще го доведе до чудовището, което познаваме. Той е честен, но суетен. Добронамерен, но винаги премерен. Дружелюбен към всички, но изпълнен с чувство за превъзходство. От определена гледна точка, Кориоланус е жертва на класата, обстоятелствата и историята си. Но Колинс не го оправдава. Напротив – дава ни ясно да разберем, че той е отговорен за всяко свое решение.

Този баланс превръща Балада за пойни птици и змии в много качествено четиво. Вместо стандартната ненужна предистория, писана изцяло за пари, книгата е вълнуващ портрет на историческа личност, както и на света, който е създал тази личност. Но Колинс ни дава и интересна история. Капитолът е безкрайно далеч от бъдещото си величие. Игрите на глада също нямат много общо с кошмарното риалити шоу от времето на Катнис. Създателите им все още експериментират с нови идеи, но в основата си, Игрите са просто група едва кретащи от глад деца насред амфитеатър, които се избиват с обикновени оръжия. Никой в окръзите няма електричество или телевизор, така че там дори не знаят какво се случва. А в Капитола жителите не се чувстват достатъчно ангажирани, че да гледат.

Естествено, Кориоланус Сноу играе ключова роля в промените, които ще доведат до Игрите, които виждаме в оригиналната трилогия. Не винаги умишлено.

Луси Грей също е важна, не само за сюжета, но и за развитието на Корио. Тя е талантлива изпълнителка, която винаги играе някаква роля, за да манипулира околните. При все (естествено) романса между нея и главния герой, читателят никога не е 100% сигурен в мотивацията ѝ. Разбира се, Колинс снася няколко великденски яйца, които свързват тази книга с трилогията (включително една доста важна песен), но така и не потвърждава дали има директна връзка между Луси Грей и Катнис.

Като цяло, Балада за пойни птици и змии ми допадна доста повече, отколкото очаквах. Написана в минало време и трето лице, книгата е доста по-лесна за четене от предходните, и си личи, че Колинс е вдигнала нивото на писане значително. Историята дава допълнителна плътност на миналото и един от най-важните персонажи в този свят. И го прави по интересен и нюансиран начин, затваряйки една глава, но оставяйки вратите отворени за следваща. Независимо дали ще има още истории в този свят, или не, аз определено препоръчвам тази.