A Brightness Long Ago

Представете си градче в ранния Ренесанс. Местният владетел защитава жителите от набезите на други градове и техните наемници. Но в допълнение към данъците и подчинението, въпросният лидер има и привилегията да си избира по-хубавички момичета и момчета, които изтезава в резиденцията си. Главният стюард на този изверг сам води на господаря си подбраните жертви просто защото няма друг избор. Неговият ученик една вечер остава да прави компания на наставника си, защото знае каква мъка му носи това задължение. Оказва се обаче, че младежът познава момичето, избрано за „компания“ на тирана, и тя не е селянка, за каквато я мислят, а дъщеря на херцог. Той правилно осъзнава, че това е опит за убийство и трябва да избере дали да вдигне тревога, или да се направи на ударен и да се надява, че опитът ще успее. Това обаче вероятно ще коства главата на наставника му…

Така започва A Brightness Long Ago, новата книга на Гай Гавриел Кай. Тя отново ни предлага типичната за Кай алтернативна история със сменени имена на държави и религии с леки фентъзи елементи. Хронологично се пада няколко десетилетия преди Children of Earth and Sky и ни пренася в Батиара (Италия). Страна рай за наемниците, някои от които са се издигнали до ранга на владетели на градове. Смъртната вражда между двама такива наемници – Фолко д’Акорси и Теобалдо Монтикола ди Ремиджио, е известна на всички на полуострова и около нея се върти сюжетът  на книгата.

Бързам да добавя, че за разлика от повечето книги на автора, A Brightness Long Ago не е книга за епохални (псевдо)исторически събития и за големи личности, които решават съдбите на държави за много години напред. Повечето от главните герои са дребни риби, а събитията, наподобяващи добре познати такива от нашата история, са фон – те се случват далеч и без участието на персонажи с гледна точка. Този път Кай е решил да се концентрира върху конфликти от по-малък мащаб – и го прави по един прекрасен начин. Животи се преобръщат неочаквано (например откриващата сцена, която описах по-горе), а трудните дилеми пак ги има, независимо че не става дума за съдбите на милиони хора.

За разлика от Лъвовете на ал-Расан тук виждаме ключовите играчи Фолко и Теобалдо почти само през очите на други герои. Гуиданио, млад човек от сравнително бедно семейство, но с добро образование, който трябва да реши кого да погуби и кого да спаси в началната сцена. Адрия, дъщеря на херцог, която отива на опасна мисия, преструвайки се на безобидна селянка, за да помогне на вуйчо си Фолко да добави ново градче към владенията си. Той е единственият, който подкрепя стремежите ѝ да постигне нещо по-различно в живота преди да влезе в манастир (защото другата опция е уреден брак). Елена, лечителка езичница със слаби магически способности. Артенами Сарди, член на богата фамилия, явен аналог на Медичите. Той обича лекия живот и гледа да стои далеч от нелицеприятната страна на семейния бизнес. Но в един съдбовен ден нещата се променят и той трябва най-накрая да порасне.

Героите са прекрасни – Кай има талант да показва вътрешния им свят по начин, по който всяка страница, всеки параграф дори, добавя още парченца от пъзелите на техните характери. Всички са пълнокръвни, с добре обоснована мотивация, но въпреки това някои от обратите в действията им съм сигурен, че ще ви изненадат – и то много приятно. От Гуиданио, който все повтаря, че е скромно момче, но самочувствието и талантите му са очевидни за всички освен за него, до Адрия, която е открит урок как да се избегнат капаните, в които попадат толкова много автори в стремежа си да създадат прословутите вече „силни героини“, персонажите са интересни и по нищо не отстъпват на най-добрите и любими герои на автора.

Книгата е в добре познатия лиричен стил на Кай, пълен с измамно прости, сравнително къси изречения, много от които обаче остават в паметта на читателите дълго време благодарение на изящната красота на изказа. За разлика от другите си книги, тук авторът е експериментирал с начина на разказване – гледната точка на Гуиданио е от първо лице, а част от останалите са в сегашно, вместо обичайното минало време и трето лице. Единственият лек кусур, който бих си позволил да отбележа, е, че Кай малко е попрекалил с размишленията на персонажите от рода на „There were things you could learn from the past. Mistakes to avoid, paths to pursue.“

Сюжетът започва ударно с описаната в началото сцена и оплита героите в мрежа от взаимоотношения, която бива разплетена по много впечатляващ начин. Както вече стана дума, има няколко ключови обрата, които не само ще ви изненадат, но и ще ви трогнат – Кай е сред най-големите майстори на трагедията и драмата във фентъзи жанра. Темата за смъртта, която настъпва като гръм от ясно небе, е един от лайтмотивите в творчеството му и A Brightness Long Ago не прави изключения. Безсмислието на военните конфликти в Батиара само подсилва въздействието на тези сцени. Разбира се, изненадите не са само трагедии – като цяло сюжетът си играе умело с очакванията на читателите и нерядко, когато човек е сигурен, че ще се случи нещо, се случва съвсем друго. И това друго е едновременно логично и интересно.

Както винаги, Кай е уловил духа на епохата, от която се е вдъхновявал – наемниците, които никога не са сигурни за кого и срещу кого ще се бият догодина, конните надбягвания, аналог на прочутото Палио ди Сиена, Църквата, инструмент на политическите амбиции на аристократите, честите подозрения, не само към чужденци, но и към хора от други градове, плюс реакциите на големи събития, случващи се по това време извън Батиара. Също така, в жанр, доминиран от многотомни тухли, винаги е приятно да попаднеш на книга с напълно завършена история в един том.

След сравнително посредствените (по стандартите на Кай) Children of Earth and Sky и River of Stars очаквах с лека тревога A Brightness Long Ago. За щастие страховете ми не се оправдаха – това е един великолепен роман, достоен да бъде споменаван редом с най-добрите творби на автора. Ако проявявате интерес към историята и не държите във всяка фентъзи книга да има тонове магия и стотици страници светостроене, или просто желаете да четете за интересни герои в заплетени ситуации, описани от истински майстор на перото, това може да е роман точно като за вас. Гай Гавриел Кай има собствена ниша във фентъзи жанра, в която е неоспорим господар, и новата му книга потвърждава това.