Port of Shadows Хрониките на Черния отряд #1.5

Знахаря от Де Прайм – Black Company Wiki

Оригиналната поредица за Хрониките на Черния отряд съдържа девет основни книги, които разказват историята на отряд наемници, и един спин-оф, който се занимава със съдбата на преждевременно напуснали отряда герои. След като приключва първата си сюжетна линия, Глен Кук развива и втора, малко по-дълга, в която пренася героите на другия край на света.

Поредицата започва още през 80-те години и приключва на ръба на новия век – през 2000 г. И това си личи – някои идеи, които навремето са били революционни, днес не са нищо особено. Мрачният и суров стил, чрез който авторът се стреми да покаже различна от характерната за класическото фентъзи гледна точка, в момента можем да видим приложен по-успешно на много места. Но плюсовете никак не са малко – книгите предлагат приятни и запомнящи се образи, радват с доста интересното си светостроене, някои много добри идеи за „злата империя“ и Десетимата Покорени, и, в крайна сметка, са основополагащи за гримдарк фентъзито. Не трябва да се забравя и че Глен Кук в десет томчета (които общо се събират в обема на две от по-големите книги на Джордж Мартин) успява да развие две последователни доволно епични сюжетни линии от начало до край. Друг сериозен плюс специално за нас е, че поредицата, освен завършена е и изцяло преведена на български език благодарение на издателство Лира Принт.

Господарката от Майк Пач – Black Company Wiki

И все пак Хрониките на Черния отряд остава сравнително незабелязана на фона на други големи фентъзи поредици. Ако отворите например нашата статия за Топ 10 фентъзи поредици, ще видите, че не фигурира там. Вярно, получава почетна награда в другата статия – Любими фентъзи поредици: Продължението, но като цяло отсъства от повечето класации за най-добро фентъзи. И макар поредицата да има своите фенове – например сред американската армия и в повечето държави от бившия източен блок, доскоро ми се струваше, че тази фен база не е много голяма, нито особена активна След като преди няколко години изгълтах поредицата на един дъх, реших да потърся малко фен арт или поне карта на света (в книгите такава няма, защото Глен Кук намира картите за ограничаващи) и резултатът тогава беше доста разочароващ. За щастие, с годините интернет е успял да навакса пропуснатото и вече предлага подробно уики със статии за повечето герои и много добър арт. Вижте само Знахаря или Господарката! Той е всичко, което някога съм искал от грим фентъзи героите си, а тя е перфектната зла владетелка на света. Както казва кака ви Галадриел – първо ще ме обикнете, после ще се отчаете.

Това ревю обаче не е за Хрониките на Черния отряд. То е за последната десета книга от поредицата за Черния отряд, Port of Shadows, която всъщност се пада книга №1.5, защото се явява нещо като предистория на втори том, Надвисналата сянка*, и цели да развие образите именно на Знахаря и Господарката в периода на най-добрите им години. Обаче с прискърбие трябва да ви призная, че, както може би е станало ясно от написания досега текст, предпочитам да си говорим за старата поредица. Новата книга не е това, което очаквах, нито това, което ми се искаше. Тя е единствено това, което авторът е казал, че ще бъде – по-задълбочено представяне на отношенията на двама главни герои на поредицата.

Господарката на корицата на една от препечатките на по-късните книги

Повествованието в Port of Shadows има странно темпо. Началото е малко досадно, после става доста забързано и интересно, докато накрая стигаме до дълъг и протяжен финал, когато знаем какво се случва, но персонажите от книгата – не. Получаваме няколко нови герои, поне двама от които са доста важни за сюжета – Firefly и Beloved Shin. Имаме и нова покорена, която носи любопитното име Mischievous Rain. Може би сте се ориентирали от имената, може би от корицата, но ако не сте, нека у вас не остава никакво съмнение – този път Черния отряд е в Не-Япония. Уви, без старите герои. Едноокия и Гоблин отсъстват практически през цялото време, а Мълчаливия прави няколко камеота, колкото да не е без хич. От Капитана и Лейтенанта виждаме повече, но това не помага на никого. В крайна сметка основното, което се случва в настоящето, е, че Знахаря открива семейния живот. Буквално. Ако и вие мислите, че военно грим фентъзи не е мястото да се изследва семейният живот на един от главните герои, значи сте на моето мнение.

Междувременно Глен Кук ни разказва и паралелна история, която се развива далеч назад в миналото, още преди падането на империята на Доминатора. Тя ми беше по-интересна от историята в съвремието главно защото ни показва динамиката на отношението между някои от сестрите Сенждак и ни дава възможност да надникнем в ежедневния живот в древната епоха, удавена в тиранията на Доминатора.

Глен Кук и преди е правил този номер – да разказва от името на аналиста на Черния отряд, като паралелно с това вкарва времево разпокъсан сюжет от миналото. Проблемът е, че в Мрачни времена се получаваше по-добре и се разбираше как двете истории си комуникират. Тук нещата са доста по-объркани. Някои фенове смятат, че това е нарочно – авторът цели да запуши някои дупки от първата трилогия относно отношенията и личността на сестрите Сенджак, без това да изглежда очевидно, като в същото време накара читателите да се замислят. За замисляне място има, наистина, но това не помага. Например една от възможните теории, които биха обяснили случващото се, е, че въпросната Mischievous Rain е не кой да е, а Господарката, която си играе на семейство със Знахаря, защото „няма много опит с мъжете“. Това обаче не ни помага да разберем защо истинското ѝ име не е Ардат, както си мислеше Доминатора в Бялата роза, а е Доротея. Доротея Сенджак е една от главните героини на сюжетната линия в миналото и може да е много неща, но със сигурност не е Господарката. Както и да е, феновете на поредицата имат възможност да си градят фен теории а-ла Джон Сноу. И го правят.

Същевременно, в опита си да попълни споменатите дупки, авторът създава много нови. Да, обяснение за това как Черния отряд стига до състоянието, в което е във втората книга, има, макар и да е леко евтино. Но защо историята тук е без значение за Хромия? Или за Господарката? А къде изчезват всичките тези нови герои, които ни докараха, защо не се споменават после? Може би ще видим отговори на тези въпроси в следващия роман от поредицата, Pitiless Rain, който Глен Кук е казал, че готви и ако доживее да напише – ще издаде. Само времето може да покаже.

В заключение, ако сте фенове на Черния отряд, смятам, че тази книга вероятно ще ви разочарова. Няма много общо с бързите и стегнати военни повествования от предните. Няма много общо и с героичните истории от финала на поредицата. Това е нещо като фентъзи фикшън за войната във Виетнам, като почти всички герои в последния момент са решили да избягат от час и е трябвало да скалъпят набързо извинение за отсъствието си. От друга страна, историята на сестрите Сенджак в миналото беше наистина приятна почти до края, което за опитните читатели вероятно ще е любопитно.

Ако пък не сте чели поредицата, това е може би най-лошото възможно място да я започнете. Тази книга в никакъв случай не трябва да се чете преди първите три. Така че ако се чудите какво да разлистите през летния си отпуск, ви препоръчвам да не се занимавате с поредната пенталогия, в която авторът се самозабравя. Вместо това си вземете първите книги за Черния отряд. Кратички са, преведени са, на изключително приятна цена са и са идеални за плажно четиво. Ако не сте съгласни – представете си как мъкнете поредния том на Мартин от 1500 страници всеки ден към плажа.