The Three-Body Problem
Автор: Cixin Liu
Издателство: Tor
The Three-Body Problem постигна нещо, което съвсем доскоро изглеждаше немислимо – сериозен комерсиален успех и признание от най-запалените англоезични фенове и критици в научнофантастичния жанр, въпреки че е написана на език, различен от английски, и беше издадена в превод на американския пазар. Той дори успя да спечели наградата Хюго за най-добър роман, нещо, до което нито един преводен роман дори не се бе доближавал досега.
Освен на безспорните качества на книгата, това се дължи и на факта, че тя бе преведена на английски от Ken Liu, който не само е способен преводач, но е и един от най-добрите и популярни автори в SFF жанра в момента. Това, както и сериозните маркетингови ресурси, отделени от издателство Tor за проекта, дадоха още в началото сериозно предимство на романа на Cixin Liu пред почти всички други преводни жанрови романи, издавани през годините на американския пазар.
The Three-Body Problem е първата част от трилогия, която след издаването си става най-популярната фантастика в Китай и остава на тази позиция и досега. В романа има две основни сюжетни линии – едната се развива в много близкото бъдеще и основният герой в нея е ученият Wang Maio, който се опитва да открие истината около необичайните самоубийства на изтъкнати китайски учени. В хода на разследването той се запалва по странната онлайн MMO компютърна игра с VR елементи – Three Body. Въпросната се развива на планета, на която природните условия са изключително сурови и непредсказуеми, и поради тази причина местната цивилизация често трябва да се справя с грандиозни природни катаклизми и да се връща осезаемо назад в развитието си. Оказва се, че това е нещо доста повече от игра за развлечение и в нея се намира ключът към цялата загадка със самоубийствата и останалите странни събития, случващи се покрай Wang.
В хода на разследването той се запознава с Ye Wenjie, дъщеря на професор, убит по време на Културната революция, която му разкрива, че е участвала в секретен китайски проект за търсене на извънземни посредством радиотелескопи. Съдбата й по време на Културната революция и последвалите години, прекарани в секретната база на проекта, е другата основна сюжетна линия, разказана именно от нейната гледна точка.
Сюжетът на романа е много добре развит и през цялото време предлага загадки и изненади на читателя. Разглеждат се множество научни идеи, които са интегрирани чудесно в текста, без да се прекалява с инфодъмповете или да се изпада в прекалена детайлност. Един от класическите научни проблеми, който и до днес няма пълно решение, е в основата на целия сюжет. Моментите на научни прозрения за героите са много добре показани. Въпросът доколко романът може да се счита за „твърда“ фантастика е спорен, аз лично не се считам за достатъчно квалифициран в квантовата механика, за да кажа дали ключови моменти от сюжета са правдоподобни или тотално изсмукани от пръстите, а и коментарите в интернет в това отношение са нееднозначни. Но със сигурност въпросните са интересно описани.
Друг сериозен плюс е майсторското описание на живота по времето на Културната революция, атмосферата на всеобщо подозрение и масовите ирационални действия през периода, както и влиянието, което те оказват върху главната героиня. Ye е много оригинален и добре развит персонаж и в нейните глави определено романът е най-силен в чисто литературно отношение. Макар и авторът да живее в Китай, не забелязах някакви признаци на (авто)цензура – има множество сериозни критики към партийните дейци от периода на Културната революция, а дори и в съвременната сюжетна линия китайските лидери не са показани в особено добра светлина.
Имайки предвид, че все пак е превод от език, доста различен от английския, имах леки притеснения за стила, преди да подхвана романа. Те се оказаха неоправдани – текстът не е особено впечатляващ, но се чете лесно и достатъчно добре описва каквото е нужно. На подходящи места има и бележки под линия, обясняващи на читателя специфични китайски явления и термини.
The Three-Body Problem обаче има и една ясно изразена слабост и тя касае героите. Wang е абсолютно неразвит и еднопластов герой, чийто характер остава напълно неясен на читателя. Неговата единствена функция е да разследва и да търси решения на загадките, да виждаме какво се случва през неговите очи. Той почти не проявява емоции, освен раздразнение, и е дотолкова отдаден на разследването, че нерядко държането му е откровено неадекватно, с единствената цел да придвижи сюжета напред. Пример за това е внезапната му пълна обсебеност от играта Three Body. Женен е и има малко дете, но освен в няколкото страници, които прекарва у дома си, той никога не мисли за семейството си, а името на жена му дори не се споменава, дотолкова е пренебрегната в съзнанието му. И не е само той – почти всички герои освен Ye и полицаят Da Shi, помагащ на Wang в разследването, си остават неразвити и държането им на моменти е силно неправдоподобно. Разбира се, романът е фокусиран основно върху сюжета и идеите, така че нормално е героите да остават на по-заден план, но въпреки това тази фрапантна липса на внимание дразни, още повече че чрез Ye авторът демонстрира как, стига да иска, се справя много добре с този аспект на писателския занаят.
Въпреки критиките, книгата определено си струва четенето, особено ако търсите нещо по-различно от западната фантастика и една малко по-различна перспектива. Вторият том от трилогията вече излезе на английски, а третият е планиран за 2016 г., така че и в това отношение няма място за притеснения. Надявам се в близко бъдеще да видим трилогията и на български.
Оценка: 8.5/10
Тази година гръмна страхотен скандал около „Хюго“, след като обявиха номинациите. Започнаха да се сипят сериозни критики и обвинения за опорочаване на механизма за номиниране, че са се задействали мощни неорасистки и феминистки лобита, че са се намесили сериозни финансови ресурси в услуга на един или другиму… Даже някои от „неутралните“ автори като Джим Бътчър не успяха да излязат сухи от водата.
Да се връчи наградата на автор невропеец и неамериканец беше и политически ход, за да се овладеят щетите от скандала и да не се дискредитира напълно наградата в очите на значителен брой представители на гилдията и фенове.
Не искам да внушавам, че Лиу Сишин или „The Three-Body Problem“ не си заслужават наградата. От друга страна, без скандала на дали щяхме да видим победител азиатец. Станалото обаче станало, както се казва. Можем да си пожелаем само това решение да доведе догодина до петорка от силни и физиономични романи, вместо обратното.
Книгата е вече преведена и на български като Трите тела.
При това със супер превод и корица (дело на дизайнера на „ShadowDance #1: Киберпънк“ :)).