Автор: Дейвид Уебър
Издава: Бард
Цена: 15.99 лв.

Ревю: Рандъм

Бърза справка в мрежата показва, че Дейвид Уебър е невероятно продуктивен автор. Човек даже се изкушава да го нарече графоман – само поредицата за Хонър Харингтън, чиято първа част е именно Гарнизон Василиск, наброява тринадесет книги, а Уебър пише в още множество светове и като че ли издава поне по книга на година.

От една страна Гарнизон Василиск отговаря на очакванията, които създава корицата й – лека военна фантастика с кинематографични космически битки и симпатични герои. Историята е простичка и непретенциозна. Хонър Харингтан е току-що назначена за командир на кръстосвач от кралската флота на Мантикора. Хонър е брилянтен офицер с желязна воля, но без аристократично потекло. Поредица от нещастно стекли се обстоятелства изпраща кораба на Хонър и подчинения й екипаж в най-затънтеното кътче в кралството – системата Василиск. Там Хонър трябва да се справи с невъзможната задача да патрулира и инспектира космическото пространство, въпреки че наличните й ресурси са абсолютно недостатъчни, а екипажът й я мрази и обвинява заради изгнанието на кораба в забравеното от Бога кътче, където флотът изпраща най-негодните си служители. На фона на всички тези трудности Хонър трябва да се пребори за уважението, което й се полага, и да се измъкне от непосилния ребус, ако иска да запази кариерата си. И макар системата да е най-скучният сектор в космоса на Мантикора, малко по малко усилията на Хонър разкриват невероятен заговор, който застрашава сигурността на самото кралство.

На Уебър не може да му се отрекат някои завидни писателски качества, в допълнение към продуктивността му. На първо място лекотата на прозата му. Гарнизон Василиск наистина се чете страшно лесно. В допълнение към това писането му е консистентно и логически издържано почти през цялото време. Друг плюс са интересните му хрумвани във връзка с технологиите за космически полети. Няколко от тях, най-вече гравитационните платна, които корабите използват в хипер-пространството, имат сериозен потенциал и се отличават с размах, който отваря много вратички за читателското въображение.

За съжаление обаче, всичко останало в Гарнизон Василиск е под всякаква критика. На първо място изпъква изключително нескопосаният метод на разказ. Уебър има навика да вмъква на най-неподходящите места интроспективни инфо-дъмпове с дължина от по няколко страници. Героите си спомнят в детайли цели епизоди от миналото си, размишляват върху космическата история, политика и физика. И всичко това се случва почти постоянно, независимо дали въпросните герои си мият зъбите или изпълняват сложни тактически маневри. Грубо, нескопосано и нереалистично, да не говорим, че на места доскучава много сериозно. Явно Уебър не е от почитателите на Хемингуей. И докато в началото на книгата въпросният метод е поносим и дори донякъде приятен, тъй като разкрива подробности за света, в края й изкушението да караш по диагонала е твърде силно. Самите герои също са доста плоски и неубедителни. Основното им занимание е да (се) обясняват за това и онова, да не говорим, че има такива, които се появяват само за по някоя друга страница, колкото Уебър да използва гледната им точка. Нивото на хумора в книгата също едва покрива санитарния минимум за жанра. Всичко това допринася за едно доста невпечатляващо, макар и леко четене, което просто се плъзга по повърхността на съзнанието и не оставя нищо след себе си.

Плюсове:

+ Четивна, ако наистина не търсите нищо особено. Все пак има нещо в жанра на военната фантастика, което увлича само по себе си.
+ Светът е потенциално интересен, ако и доста елементарен в по-голямата си част.
+ Уебър има нелоши фантастични идеи и понякога обясненията му дори са доста интересни.

Минуси:

– Невпечатляваща история.
– Героите са пълна дупка.
– Ужасни методи на светостроене и показване на света.
– Твърде плоска трактовка на почти всичко.

Сигурен съм, че мнението ми ще се стори твърде крайно на много от прочелите книгата. Вероятно не съм подходящ читател в случая. Ако не търсите особено качествена литература и просто искате да убиете време с лека фантастика в космоса, Гарнизон Василиск вероятно няма да ви разочарова, или поне не много. Като се замисля, и мен не ме разочарова особено, но и не успя да ме впечатли по никакъв начин. Ако случайно не сте чели Бюджолд, съветът ми е най-добре да си намерите книгите за Майлс Воркосиган вместо да си харчите парите за Уебър.

Оценка: 5/10