Киносезон пролет/лято 2016

И други

За Алиса в Огледалния свят мнението ми почти изцяло съвпада с това от ревюто на Vivian. Само ще добавя, че както Джон Оливър обяви кампания #notmychristian за неадекватния избор на Грей в 50-те нюанса сиво, така и аз искам да започна своя кампания #notmyalice. И тук имам предвид не само актрисата. В поредната рожба на Тим Бъртън всичко е с главата надолу и не по хубавия начин – реалното във филма (Алиса всъщност е капитан на кораб?? И ходи до Китай???) е по-нереалистично и от магическото, а на магическото му липсва истинска оригиналност. Е, не е като да нямаше плюсове – визията например. Но си мечтая историята да беше приключила в онзи красив момент, в който лавата на времето заля всичко по пътя си.

Костенурките нинджа 2: На светло разсмива от сърце. Препоръчвам да се гледа от по-голяма и позитивно настроена компания, нарамила пуканки и пици. Групичката да не се свени да е най-шумната и смеховита в залата. Ако последвате съвета ми и възнамерявате да сте особено звучни, подберете умерено празна зала или пък рискувайте и се целете към по-пълна с надеждата да попаднете на други съмишленици, с които да си спретнете импровизирано състезание по най-духовита забележка и най-бурен кикот. Ако обаче не можете да си осигурите нищо от гореизброеното, по-добре си пожалете мозъчните клетки, защото след тези два часа нищо чудно да станат на амеба.

Warcraft: Началото категорично не е моят филм, а като гледам – засега и на никого от екипа. До света на Warcraft съм се докосвала само благодарение на впечатляващите клипчета към игрите и затова се надявах поне във визуално отношение филмът да има какво да ми предложи, но, уви, останах разочарована. След изчерпателността на Моридиновото ревю и жлъчта на Роландовото, на мен не ми остава нищо друго освен да премина към кратък коментар по Х-Мен: Апокалипсис – много е як, гледайте. И ще ви хареса много повече, ако, както мен, не си спомняте почти нищо от другите филми (въпреки че съвестно сте гледали всички) и не ви прави впечатление неприемствеността между филмите, не изпадате в подробности като годините на героите или пък откъде е Магнито и защо точно Полша. И да, Санса е чудесна Джийн.

Разбира се, и аз съм човек, и аз не съм изгледала съвсем всичко – ужасите прекалено много ме стресират и след това дълго време ми се налага с отскок да ставам и лягам (за да не ме заловят дългите зелени ръце на чудовището, дебнещо в мрака на подлегловището). Ето защо за Заклинанието 2 се доверявам изцяло на преценката на колегите и ви оставям в техните вещи ръце.

С това ви оставям и се запътвам отново към салона, ще се видим скоро пак, този път на страниците на рецензията ми за най-новия и дългоочакван филм на Пиксар – Търсенето на Дори!