Киносезон пролет/лято 2016

Пулсът на парите

Финансовият специалист Лий Гейтс (Джорж Клуни) е водещ на телевизионното шоу „Пулсът на парите“, а Пати Фен (Джулия Робъртс) е негов дългогодишен режисьор. По време на едно от предаванията Лий говори за невероятния ръст на компанията IBIS и препоръчва на зрителите си незабавно да закупят акции от нея. Малко след това обаче акциите на въпросната корпорация се сриват след неясен компютърен бъг и това води до огромни загуби за инвестиралите в нея. Екипът на „Пулсът на парите“ подготвя излъчването на поредния епизод. Първоначално се планира интервю с президента на IBIS, но той се оказва неочаквано заминал за Женева и на негово място ще говори PR-ката на компанията Дайан Лестър (прекрасната Катрина Балф от Outlander). Още в началото на предаването в студиото се промъква Кайл Бъдуел – един от многобройните ощетени граждани. Той е готов на всичко, за да разбере каква е истинската причина за загубата на неговите 60 000 долара. С пистолет и самоделна бомба заплашва Лий и екипа му и ги взима за заложници, като изисква предаването да продължи да се излъчва на живо.

Джоди Фостър се справя прилично с режисьорската роля, без обаче да успее да ме впечатли. Филмът почти никъде не изненадва и всичко се развива според очакванията на зрителя. Сложната проблематика на финансовия свят е предадена доста опростено, така че дори незапознатите да няма шанс да се объркат. Конкретиката и цифрите са подозрително малко и на зрителя е спестено информационното цунами от The Big Short. Което, за мен поне, е по-скоро плюс. За съжаление историята не компенсира с някаква особена дълбочина, а на места е чиста фантастика. Никой не може да ме убеди, че някаква си режисьорка на предаване има такива връзки и такава власт и за има-няма един час-два може да проведе подобно журналистическо разследване. Актьорският състав е, очаквано, на високо ниво. Но на Джордж Клуни определено много повече му се получава образът от началото на филма, когато е самовлюбен, приказлив и неприятен за околните водещ-зевзек. След това претърпява внезапен и трудно необясним катарзис и персонажът се променя коренно. Или как се раждали сериозните журналисти… Тук по-скоро вината е на сценаристите, отколкото на Клуни, но определено не седеше убедително. Силна е играта на Джак О‘Конъл в ролята на разярения Кайл и покрай неговия образ беше поднесена една от малкото изненади във филма. И не, нямам предвид очевидния факт, че има семейство – поне пет пъти двама полицаи обсъждаха помежду си как са на сто процента сигурни, че Кайл няма близки, защото психологическият му профил не го предполагал, та нямаше как да се окаже, че живее сам. Изненада ме по-скоро реакцията и ролята на въпросното семейство.

В крайна сметка филмът ни показва, че гигантските корпорации са зли чудовища (в оригинал името на филма и на предаването е Money Monster) и че когато медиите се съюзят не с тях, а с обикновения човек, и си направят труда да проведат качествено журналистическо разследване, има шанс истината да излезе наяве. Имаше силно драматични моменти, за моя приятна изненада имаше дори малко хумор, макар и да не съм сигурна доколко беше подходящо да присъства при такъв сюжет. Присъдата ми е, че е приятен филм, но без нужния кураж за нещо повече.

Любопитно: Общите сцени, в които можем да видим Джулия Робъртс и Джордж Клуни заедно на екран, са с продължителност под десет минути.