Лесно е да се изгуби човек в морето от нови заглавия, особено когато повечето излизат на другия край на света. Нови непознати автори, книги от утвърдени имена, които изглеждат самостоятелни, а се оказват осемнадесета част от поредица, или онази обещаваща Star Wars книга, която те е страх да започнеш, защото сигурно ще те разочарова… Затова реших да ви предложа този кратък списък от книги, които аз очаквам с нетърпение. Разбира се, той е безкрайно далеч от изчерпателен и винаги е най-хубаво човек да търси сам според интересите си. Сигурен съм, че и колегите от ShadowDance до един ще имат ако не изцяло, то частично различни списъци. Но ако се чудите какви интересни книги излизат тази година, се надявам тук да намерите едно добро начало на търсенията си.

The Last Emperox – Джон Скалзи (април)

Последната част от трилогията за краха на Взаимозависимостта (чиито първа и втора книга бяха назовани от Бард Колапс и Апокалипсис) се очаква да завърши историята за империята, опитваща се панически да оцелее, докато хиперпространствените тунели, които свързват световете ѝ, се сриват.

Предвид агресивното количество разширяване на света, което Скалзи вкара в Апокалипсис, съм изпълнен с известно съмнение дали този финал наистина ще е толкова затворен, колкото авторът обещава да бъде. Но той се е доказал отново и отново като стегнат писател, който знае кога да спре и не развлачва истории до безкрайност, така че му имам доверие да ми достави завършен финал, пълен с екшън, хумор, разкрития с космически мащаби – и експлозии!

Piranesi – Сузана Кларк (септември)

Сузана Кларк прекара 10 години в писане на Джонатан Стрейндж и Мистър Норел. Резултатът беше една от най-впечатляващите книги, които някога съм чел – магическа амалгама от модерни разказвачески похвати и езиков стил от 19-и век, подчинени на епична алтернативна история с феи и магьосници. Е, Piranesi ѝ е отнела 15 години, така че можем само да се надяваме резултатът да е на същото високо ниво.

Описанието на романа е абсолютно шашаво: „Пиранеси живее в Дома – сграда със стотици, а може би хиляди стаи, хванали цял океан в капан. Воден лабиринт. Понякога той вижда своя приятел, „Другия“, който се занимава с научни изследвания в търсене на „Велико, Тайно Знание“. Пиранеси води дневник на наблюденията си, но внезапно започва да открива съобщения и осъзнава, че отвъд пределите на Дома може би има друг човек или дори цял друг свят.“

Каквото и да означава това, аз поне нямам търпение да го прочета!

The City We Became – Н.К. Джемисин (март)

Джемисин взриви фентъзи сцената в последните години с нейната Broken Earth трилогия. Всяка от трите части (ревюта на първата, втората и третата можете да прочетете тук) спечели Хюго и Небюла, а авторката е сред най-големите дейци за разширяване на пределите на спекулативните жанрове, за да включват те и хора, които досега рядко са имали шанса да получат глас.

Новият ѝ роман е ърбън фентъзи, развиващо се в Ню Йорк, където шест деца са аватари на душата на града и трябва да го спасят от древно зло, което иска да унищожи тази душа. Това изглежда като доста различна посока за Джемисин спрямо предишните ѝ произведения, но ако нивото е подобно на тях, The City We Became ще е нещо специално!

The Ballad of Songbirds and Snakes – Сюзан Колинс (май)

Когато човек си мисли за Игрите на глада, първото, което му идва наум, вероятно не е „Ех, колко ми се иска да прочета предистория за десетите Игри!“, но именно това е моментът, на който Сюзан Колинс се е спряла. Каквото и да си говорим, трилогията за Катнис Евърдийн и бунтът ѝ срещу деспотичното правителство на пост-климатично-апокалиптична Америка имаше огромно влияние както върху Young Adult жанра, така и върху популярността (и впоследствие – упадъка) на дистопиите, така че не можем да не се интересуваме от новия роман в този свят. Въпросът е дали Колинс наистина има интересна история за разказване (честно казано, мога да си представя минимум три по-интересни момента от миналото на Игрите), или това е опит да се върне на литературна сцена, която от оригиналната трилогия насам тотално загърби този жанр.

Harrow the Ninth – Тамзин Мюр (юни)

АААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!

Окей съм, всичко е наред. Но не знам разбирате ли с какъв плам очаквам продължението на Gideon the Ninth. Тази книга абсолютно счупи разбиранията ми за това на какво е способен жанрът и фактът, че Tor.com вече разпращат ARC-ове* и има хора по света, които са я прочели, ме изпълва с неблагородна завист.

Историята на Harrow the Ninth изглежда като да продължава духа на мистерия и готика от първата книга. След ужасяващите събития в Първия Дом Хароу (спойлер, ама не съвсем – книгата е озаглавена с нейното име, тъй че явно е оцеляла в края на Gideon) се отзовава на призова на своя безсмъртен Император, но обучението, през което трябва да мине на странната му космическа станция, е не по-малко травмиращо от изпитанието, което я е довело дотук. Рекламата гласи: „Запечатана в готическия мрак на Имперския Митреум с трима недружелюбни учители, преследвана от побъркания призрак на убита планета, Хароу трябва да отговори на два въпроса: Дали някой се опитва да я убие? И ако успеят, дали вселената няма да само да спечели от това?“

A Peculiar Peril – Джеф Вандърмиър (юли)

Дори човек да не е запознат с огромното влияние на Джеф (и жена му Ан) Вандърмиър в развитието на фантастиката и особено кратката ѝ форма, едно е неоспоримо: това е един от най-интересните автори, работещи в жанра днес. Той е майстор на странните алтернативни светове, в които природата, изкуственото и човешкото се смесват по често плашещ, но същевременно удивителен начин. Същевременно, в тези светове често действат дистопични структури, управляващи с параноя и лъжи, където несподелената информация е най-голямата сила.

Междувременно, A Peculiar Peril е Young Adult четиво, в което едно момче разследва смъртта на дядо си, която не само че не изглежда да е станала по естествен начин, а може би е била напълно неестествена. Отговорът се крие зад три врати и „може би е нещо, което не би искал да знаеш“. Романът е част от планирана дуалогия и аз лично нямам търпение да видя каква психопатия ще създаде Вандърмиър, когато пише за по-млади читатели.

The Relentless Moon – Мери Робинет Коуал (юли)

Lady Astronaut вселената е едно от най-приятните ми открития от 2019-а г. Дуалогията, която се явява предистория на написаната доста по-рано едноименна повест, разказва за средата на алтернативен 20-и век, когато метеорит удря източния бряг на САЩ, създавайки верижна реакция, която ще направи Земята необитаема до няколко десетилетия. Световните сили трябва да се обединят в космическа програма, която да изстреля човечеството първо до Луната, а после и Марс, където да се създадат колонии.

Фокусът на историята пада върху ретроградните разбирания на Америка от 60-те години за ролята на жената и правата ѝ, през погледа на брилянтния математик Елма Йорк, която копнее да бъде астронавт. Първата част, The Calculating Stars*, спечели Хюго, Небюла и Локус през 2019 г.

Третата книга не е продължение, а паралелна история, развиваща се по времето на втората част, The Fated Sky. Докато Елма пътува в първата експедиция към Марс, други жени трябва да се справят с живота на новосъздадената лунна колония. Повече за сюжета засега не се знае, но познавайки писането на Мери Робинет Коуал, съм сигурен, че можем да разчитаме както на качествена алтернативна история и разглеждане на нрави през научнофантастичен поглед, така и на хаплив хумор и може би поне малко романтика. Определено едно от най-чаканите от мен заглавия тази година.

A Desolation Called Peace – Аркади Мартин (септември)

Въпреки огромните похвали, които A Memory Called Empire получи (включително от колегата Demandred), трябва да призная, че аз останах доста хладен към книгата. Вселената на Мартин (ударение върху „и“-то по изключение) изглеждаше обещаваща, но е развита с много постен език, който обрисува твърде ниско технологично развитие на уж междузвездната империя във фокуса ѝ. При все това обаче романът си остава един от големите дебюти за миналата година и продължението безспорно е очаквано от много хора с нетърпение.

A Desolation Called Peace вдига поглед отвъд пределите на империята Теикскалаан и към армадата от извънземни нашественици, която дебне в покрайнините ѝ. Никой не може да осъществи контакт с тях, а по всичко изглежда и че никой не може да ги спре. Което означава, че задачата да намерят метод за комуникация се пада на посланик Махит Дзамре и помощника ѝ Три Морска Трева (Теикскалаанците са странен народ), защото… ами те бяха главните герои от предната книга!

При все леко подигравателното описание, Memory имаше доста обещаващи елементи и потенциалът продължението да се занимава повече с космически заплахи и по-малко с… поезия… значително вдига ентусиазма ми за него.

Летописите на светлината на бурята #4 – Брандън Сандерсън (ноември)

Едва ли има нужда да ви обяснявам колко е огромен този проект, защото единствената причина да не знаете за Летописите или Космер вселената, в която се развиват, е да сте се крили под камък последното десетилетие. Една от най-обещаващите епични фентъзи поредици от модерната епоха, писана с шеметна скорост* от автора, който успешно завърши предишната най-обещаваща фентъзи поредица от модерната епоха. Този проект е толкова масивен, че всяка част от него е структурирана като самостоятелна трилогия с антология от разкази, разпръснати между трите „книги“ в нея.

Каквото и да си говорим за конкретните писателски качества на Брандън, за мен този човек заслужава огромно уважение за колосалните светове, които държи в главата си, и сложните взаимоотношения между историите и героите в тях. Рошар е свят с древно и напълно изтрито минало, което книгите малко по малко разкриват както на нас, така и на персонажите. Дълбочината на мистериите и светостроенето е нещо, което аз поне никога досега не съм виждал в друго фентъзи и до момента всяка част съумява да надгради почти двойно върху основите, положени от предишната.

Все още не е ясно дали за момента безименната четвърта книга ще фокусира изцяло върху Ешонай (предните три редуват настоящата история с поглед към миналото на – респективно – Каладин, Шалан и Далинар*), но действието в наши дни започва година след финала на предишната и ще се занимава с войната между новия Сияен орден и неумолимия враг, създаден от противникувата буря. На този фон героите правят нови разкрития за миналото на Рошар и за мистериозната кула, която някога е била дом на Рицарите.