NaNoWriMo

Затиснат между цветния октомври и празничния декември, в студения и мрачен ноември няма какво да правиш, освен да стоиш свит до парното с чаша чай и да чакаш коледните празници. За някои хора обаче това е месецът на National Novel Writing Month, или NaNoWriMo – събитие, в което начинаещи и професионални писатели сядат и се опитват да напишат завършена книга от поне 50 хиляди думи.

За двадесетгодишната си история NaNoWriMo, или Нано, както ще го наричам нататък, придоби голяма популярност сред пишещите среди на запад, до голяма степен благодарение и на изявени имена в литературата, които взимат участие в предизвикателството*. Днес това е общност, в която хиляди писатели се събират и си помагат един на друг да минат заветната цел от 50 хиляди думи. Организират се писателски срещи, известни автори изнасят нахъсващи речи, заведения и библиотеки предоставят място на писателите да се събират и да пишат.

Кратка история

NaNoWriMo започва преди точно двадесет години (точно така, тази година имаме юбилей), когато Chris Baty решава да превърне така добре познатото чувство на всеки начинаещ писател — „Някой ден ще напиша книга“ в „Написах книга“. Събира двадесет приятели, поставят си цел — завършена книга от поне петдесет хиляди думи, поставят си срок — тридесет дни, и започват да пишат. Шестима успяват да прекосят финала, останалите се отказват някъде между първия и тридесетия ден, но научават важен урок — достатъчно е да си сложиш цел и краен срок, колкото и безумни да са те, и да се накараш да ги постигнеш, заобиколен от споделящи лудостта ти хора, и магията ще се случи. Следващата година Chris създава сайт, на който се включват стотина души, след още една година са хиляди. Днес NaNoWriMo е глобално събитие със стотици хиляди участници.

Нано е замислено като лично предизвикателство, но фокусът е върху общността. Всеки може да седи вкъщи и да си работи по книгата и всъщност доста хора го правят, докато Нано помага на онези, които се борят с празния лист, тези, които никога не намират време, тези, които се притесняват, че това, което пишат, за нищо не става. Само един месец и после се завръщаш към нормалния си живот, само 50 хиляди думи – Нано шепне примамливо – позволи си да пишеш лошо и ще имаш книга! Но веднъж хванал се на хорото, осъзнаваш, че не е толкова лесно. Трябва да пишеш по 1667 думи на ден, което средно отнема два часа, но това са двата часа за телевизия след работа, или някоя компютърна игра, или интересна книжка. После трябва да се сготви, да се изчисти или да се излезе на бар. Социалните и домакинските задължения се натрупват, изоставаш с думите. Нищо, ще наваксаш през уикенда. През уикенда котката ти решава да се хвърли от прозореца и да си счупи крака*. Тук идва общността. Дали историята отива в задънена улица, дали героите не те слушат или просто нямаш вдъхновение, форумите и сайтът на Нано са пълни с хора, готови да ти помогнат и да споделят болката ти.

Защо 50 хиляди думи?

Честно казано, няма дълбок замисъл зад това число. Chris Baty хванал най-кратката книга от библиотеката си, която се оказала Brave New World, и преброил думите на око (всъщност е около 64 хиляди думи). С годините 50 000 думи се е утвърдило като предизвикателна, но постижима цел. Може да звучи малко малко на фона на съвременните книги, които най-често са между 80 и 120 хиляди думи, но има доста известни произведения, които са около тази бройка като Пътеводител на галактическия стопаджия, Боен клуб, Великият Гетсби и 451 градуса по Фаренхайт.

В България събитието има над десетгодишна история и 800 регистрирани участници, от които близо 80 участват редовно. През 2016 г. беше първата официална среща на живо. През следващите години до днес събитията на живо са основен фокус на групата. През ноември се събираме всеки уикенд, за да пишем заедно, а отскоро въведохме и така наречения „Подготомври“* – провежда се през октомври и е посветен изцяло на подготовка за голямото писане, като включва лекции, колективно писане или играене на ролеви игри. Осиновили сме и „The Night of Writing Dangerously“ от сайта майка, което в оригинал представлява гала вечеря в Калифорния. В българския прочит е буквално писане през цялата нощ (да, точно толкова налудничаво е, колкото звучи, но е много забавно). Поддържаме блог, в който се опитваме да предадем натрупания опит, и създадохме писателска група, която се събира през цялата година и предлага както място за писане, така и съвети как да подобрим написаното. Освен всичко друго имаме и талантлив художник – картинките с пясъчния часовник и крушката са дело на Аликс Аканта.

Нано жаргон

Adoptables – Всякакви идеи, които не са намерили място в книгата на автора им и се предлагат на форума на Нано за свободно осиновяване.

Camp Nano – Спин-оф на оригиналното Нано, който се провежда през април и юли и правилата са доста по-лежерни. Всеки участник си поставя цел и проект, над който ще работи.

Great Train Escape – Традиция от Калифорния. Участниците окупират един вагон от влака между Сан Диего и Оукланд и пишат по време на цялото пътешествие. В България има опити за окупиране на теснолинейката.

Municipal Liaison (ML) – доброволец, който отговаря за регион, организира събития и надъхва хората

NanoChat – Неофициална чат платформа, базирана на MIrc (или както ѝ викаме – добрата стара мирка). Освен носталгия, вътре има раптори, инструменти за спринтове и Тими – очарователен бот, който също пише книга, събирайки изречения от участниците в чата и издал вече две книги (на хартия!) .

Plot Bunny – Зайчето е идея, която отказва да те напусне, докато не я напишеш. Във форумите на Нано е пълно с теми, в които се предлагат зайчета за осиновяване.

Rebel – Участник в Нано, който няма намерение да напише книга от 50 хиляди думи. Всякакви форми на бунтовничество са възможни. От писане на разкази, сценарии, че и дисертации, до писане на милион думи (да, има и такива индивиди).

Region – Светът на Нано е разделен на региони, за всеки от които отговаря ML. Размерът на региона зависи изцяло от желанието на хората да се обособят. Сан Франциско примерно е един регион, докато от друга страна всички страни от бивша Югославия са в регион Europe::Elsewhere. В момента България е един цял регион, но е напълно възможно в бъдеще да се обособят региони Пловдив, София, Варна, Бургас.

Sprint – Избира се тема, избира се и времеви лимит. Участниците се състезават да напишат възможно най-много думи за това време.

Velociraptor – Някъде към края на втората седмица в текста неизбежно започват да се промъкват велосираптори, а покрай тях и нинджи, а често започват да се появяват и сцени на велосираптори срещу нинджи.

Write-in – Писане на живо. Участниците се събират, правят спринтове и обменят adoptables.

Основна критика към Нано е, че произвежда зле написани книги. Това е вярно. Има моменти, в които просто пишеш каквото ти дойде на акъла, само и само да стигнеш до заветната бройка думи за деня. Истината е, че няма лесен начин да напишеш книга. Това е тежък и неблагодарен процес, който изисква много жертви и не гарантира успех. Това, което Нано предлага, е поглед върху процеса, общност, в която всеки е добре дошъл, и тонове забавление, стига човек да се отпусне, да се остави да пише лошо и да заключи вътрешния си редактор в дебела клетка някъде в дебрите на подсъзнанието си. Все пак сме наясно с този недостатък и януари и февруари са така наречените „what now?“ месеци. Това е време за редакция и преглед на всичко написано през ноември, съпътствано от уебинари и статии от известни писатели. След това през април и през юли се провежда Camp Nano. Там, освободен от нуждата да пишеш 50 хиляди думи, можеш да си поставиш собствена цел и да пишеш нещо ново или да си редактираш ноемврийското творение.

Както един маратон е празник на спорта, където участват както любители, така и професионалисти, Нано е празник на креативността. Смятам, че способността на човек да твори му е изначално заложена и единственото, което го спира, са или липса на желание (не на всеки това му е страст все пак), или притеснение, че творбата му не е достатъчно добра. Нано е чудесен повод да опиташ да сътвориш нещо и да се забавляваш, докато го правиш.