Тази година е специална по особено научнофантастичен начин. Точно преди 50 години Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. История, която всеки от нас знае. Само името е достатъчно, за да извика в съзнанието ни поредица от картини – паякообразния лунен модул, огромната ракета Saturn V, космическия кораб Apollo, въздействащата реч на Дж. Ф. Кенеди и вихрената надпревара между САЩ и СССР, Юрий Гагарин – първият човек в космоса…

В известен смисъл всичко е започнало с Втората световна война.

В известен смисъл това не е вярно.

Всички обичаме великите истории и героите, които носят посланията им. Но зад всяка история стоят безкраен низ от събития, които се подреждат и преплитат като нишки в тъканта на времето, и рисуват картините, които в крайна сметка се запечатват в паметта ни. Гледайки снимката със стъпката на Нийл Армстронг върху лунната повърхност, няма как да не се запитаме: как е започнало всичко? Кои са били ключовите моменти? Кои са били безименните герои, направили това възможно?

Джо Уокър

Малцина вероятно са чували за Джо Уокър. Джоузеф Албърт „Джо“ Уокър е първият цивилен американец в космоса. През 1963 г. Джо извършва единствените два суборбитални полета, преминавайки границата, която се счита за начало на Космоса – 100 километра. Информацията, получена от тези полети, впоследствие допринася изключително много за развитието на космическите полети на NASA. Джо Уокър се включва в програмата X-15 още от самото ѝ начало през 1958. Негов колега е пилот,  известен в тесния кръг от пилот-изпитатели предимно с брилянтните си инженерни способности. 

Името му е Нийл Армстронг. 

По-късно Нийл ще се прехвърли в програмата Gemini и двамата ще се срещнат чак през 1964 г., редувайки полети в симулатора на лунния модул на Apollo, наричан любвеобвилно от пилотите “Летящия креват”. Макар че Уокър не участва пряко в лунната програма, неговият принос за стъпването на Луната е изключителен и заслугите му са признати в неговата родина. На 23 август 2005 г. той получава (посмъртно) астронавтските крила на NASA и званието астронавт, след като Федерацията по аеронавтика и космически изследвания признава неговите Полет 90 и Полет 91 за суборбитални космически полети.

Джо е герой и изключителен пилот, но той е просто един от многото хора, допринесли със своя талант и упоритост за постигането на мечтата на едно цяло поколение. На 20 юли 1969 г., докато лунният модул се спуска към лунната повърхност, реализирането на тази мечта и работата на всички тези хора се свежда до един миг, изцяло зависим от уменията и опита на Нийл Армстронг. Въпреки трудния терен за кацане и звучащата аларма за приключване на горивото (остават 17 секунди до пълното изчерпване) Армстронг успява да приземи лунния модул ръчно и полетът му се превръща в история.

В очите на хората Нийл се превръща в герой, но в малкото беседи и интервюта, които дава за кацането, той винаги е скромен за постижението. Вместо да говори за себе си, той посочва хилядите хора, които са направили мисията възможна. NASA изчислява, че в апогея на програмата Apollo в нея са участвали общо 400 000 мъже и жени. Броят включва всички, от астронавти до контрольори на мисии, от контрактори до доставчици, инженери, учени, медицински сестри, лекари, математици и програмисти.

Това е най-мащабният проект, реализиран някога от човечеството.

Но как започва всичко? Къде е началото? Има ли и тъмна страна едно от най-великите приключения в човешката история?

Оръжието на възмездието

В края на Втората световна война американската армия бърза да изпревари съветската и да достигне до подземния комплекс „Мителверк“ край Нордхаузен, където Вермахтът произвежда ракетите Фау-1 и Фау-2. Втората е наричана още оръжието на възмездието и всъщност е първата балистична ракета в света. Скоростта, която развива, ѝ позволява да достигне Лондон за 6 минути, като за целта първо се издига в космоса. Главният конструктор на ракетата е немският учен Вернер Фон Браун. 

Американците стигат първи до комплекса. Няколко дни преди това Фон Браун и най-добрите немски учени от екипа му сами се предават на американците, бягайки от SS и руснаците. Американската армия не е подготвена за това, което ще открие. Комплексът е гигантска фабрика – истински символ на нацистката мегаломания – огромни машини, изпълващи дългите тунели и стотици човешки трупове. В тунелите му от изтощение, студ и болести към този моменти са загинали към 20 000 затворници от близкия концлагер “Дора”. Само за сравнение – жертвите на всички изстреляни Фау-2 ракети са общо около 10 000.

Американците бързо се съвземат и започват да изнасят всичко, което могат – машини, двигатели, части от ракети, цели ракети, документи – причината да бързат е, че имат по-малко от месец преди комплексът „Мителверк“ да попадне в съветската част на Германия. В крайна сметка за САЩ са изнесени близо 100 ракети Фау-2 и Фон Браун е прехвърлен заедно с екип от 100 немски учени.

Вернер фон Браун, нацисткият учен, който помага на САЩ да изпълнят заветната цел

Когато руснаците влизат в комплекса, откриват само схеми на контролни системи, части от оборудване, уреди и оскъдна документация. Това е крайно недостатъчно за възстановяване на ракетата. Скоро обаче късметът им се усмихва в лицето на Хелмут Грьотруп – един от водещите инженери на Вернер фон Браун, който за разлика от своя началник не е напуснал Германия. Прехвърлен е в СССР, където се включва в екипа на главния съветски ракетен конструктор Сергей Корольов – той самият съвсем наскоро реабилитиран от 10-годишно заточение в концентрационните лагери в Сибир и назначен за ръководител на съветската ракетна програма.

Въпреки че американците държат на практика всичко – чертежите на Фау-2, разработките, опитните инженери и самите ракети, в крайна сметка руснаците ги изпреварват. Благодарение на политическия натиск, фокуса на съветските военни върху ракетостроенето и огромния конструкторски талант на Корольов (за когото евентуален провал ще означава и връщане в Сибир) съветската армия се сдобива с първата междуконтинентална балистична ракета P-7. 

Сергей Корольов. Съперничеството между тези двама велики инженери съпътства цялата Студена война

Първоначално руснаците се опитват да пресъздадат Фау-2, така както е била произведена от германците. Това им отнема две години, през което време с помощта на Хелмут Грьотруп възстановяват чертежите на хиляди детайли. Когато успяват да построят ракетата, Корольов осъзнава, че тя е морално остаряла и няма да задоволи собствените му цели за превземане на космоса. Използвайки натрупания опит и виждайки недостатъците ѝ, той се фокусира върху конструктивен дизайн, при който ракетата се разделя на две части и при изразходване на горивото първата част се отделя. Това позволява издигане на ракетата на по-голяма височина и набирането на по-висока скорост. Когато P-7 е произведена, тя е способна да измине 8000 км и да носи термоядрена бойна глава с тегло до 3000 кг.

Неофициалният старт на космическата надпревара е даден.

Спутник-1, първият изкуствен човешки апарат в Космоса, печели началните червени точки за СССР

Докато Студената война набира сила, целта на съперничеството между двете суперсили САЩ и СССР е технологично превъзходство, осигуряващо националната сигурност и символизиращо идеологическото превъзходство на една от двете държави. Надпреварата се пренася и в овладяването на космическото пространство около Земята, като това трябва да се случи на няколко етапа: изстрелване на космически апарат на стабилна околоземна орбита, осъществяване на полет на живо същество около Земята, изпращане на човек в космоса, извършване на космически полет до Луната и накрая реално кацане на Луната.

Голямата надпревара

Датата е 4-ти октомври 1957. Модифицираната Р-7 (без бойна глава) извежда в околоземна орбита първия изкуствен спътник Спутник-1. Неочакваната новина шокира САЩ, давайки и официалното началото на космическата надпревара. Ръкавицата е хвърлена, но американците дълго време няма да могат да отговорят и ще бъдат в състояние на нокдаун. След Спутник-1 СССР изпраща последователно в космоса: първото живо същество (кучето Лайка), първия космонавт – Юрий Гагарин, първата жена в космоса (Валентина Терешкова), извършва първата разходка извън космически кораб и първите безпилотни мисии до Венера, Луната и Марс. Реално СССР печели космическата надпревара безапелационно, но финалът все още не е достигнат – остава човек да кацне на Луната. САЩ имат последен шанс да се включат и да спечелят съперничеството.

Кучето Лайка е първото живо същество от Земята в космически полет

Какво им е нужно за да обърнат нещата в своя полза? Координирана организация (през 1958 е създадена NASA), огромни финансови ресурси (за реализиране на програмите Mercury, Gemini и Apollo са похарчени близо 60 милиарда долара), технически гений (фигурата на Вернер Фон Браун излиза на преден план като съперник на Корольов) и преди всичко политическа воля (решителна роля за което изиграват Кенеди и Линдън Джонсън).

Началото е трудно.

На 6 декември 1957, само два месеца след Спутник-1, САЩ изстрелват първия техен сателит Vanguard TV-3, но нещата се развиват катастрофално, като ракетата носител пада 2 секунди, след като е стартирала. Унижението за САЩ, които се смятат за технологичен лидер, е огромно. Пресата иронизира изстрелването, като нарича американския спътник “Капутник”, а съветски делегат в ООН пита САЩ дали се интересуват от получаване на помощи, които се предоставят на “развиващи се страни”.

Президентът Айзенхауер при подписването на указа за създаването на NASA

Реакцията е светкавична. На 29 юли 1958 Дуайт Айзенхаур подписва закон, лобиран от сенатор Линдън Джонсън, за създаване на NASA – Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство. Само половин година по-късно агенцията вече е избрала седем пилоти за първата програма за пилотирани космически полети Mercury. Наричат ги “седморката на Мъркюри”. Проектът носи името на римския бог Меркурий, който е приеман за вестоносец на боговете, покровител на пътниците и пазител на границата между горния и долния свят. Основната цел на програмата е да качи хора в космоса и да изследва влиянието на безтегловността върху човешката физиология.

Вернер фон Браун до двигателите на Saturn V

През 1960 година за директор на главния център за разработки на NASA е избран не кой да е, а същият онзи Вернер Фон Браун. Така близо 15 години след пристигането си в САЩ немският учен получава шанс да реализира юношеската си мечта. Още от дете той е запленен по астрономията и е повлиян от идеите на Жул Верн за пътуване до Луната. Нишка, която ще го преведе от докторската му степен по физика, през разработването на нацистката V-2, до създаването на чудовищната ракета-носител с пет двигателя Saturn V. И до днес най-мощната ракета, правена някога, тя изгаря за секунда 15 тона гориво и създава енергия за нуждите на Ню Йорк за един час. Съдържа 3 милиона елементи и заредена догоре тежи 2800 тона. При излитане ревът ѝ кара земята да трепери като при земетресение. През 1969 година тази ракета ще изстреля Apollo 11 и ще накара Фон Браун да си припомни с усмивка за От Земята до Луната. В книгата на Жул Верн космическият кораб носи името “Колумбия” (както и командния модул на Apollo 11) и също като Apollo е изстрелян от Флорида.

Нишките започват да се нареждат.

Важни уроци

Макар че СССР продължава да изпреварва САЩ във всеки един аспект, NASA, следвайки  методично своите цели, започва бързо да трупа данни и опит. На 5 май 1961 година, като част от програмата Mercury, Алън Шепърд става първият американец в космоса. Продължителността на полета му е само 15 минути (и то на суборбитална височина) и не може да се сравни с орбиталния полет на Гагарин, който трае цели 108 минути. САЩ достигат орбитата едва на 20 февруари 1962 г., когато Джон Глен прави три обиколки около Земята и се превръща в национален герой.

Програмата Mercury дава възможност на агенцията да научи как сигурно да изпраща астронавти в орбита около Земята, как хората могат да живеят и работят в космоса и как да управляват космически кораб в орбита. Тези уроци са изключително важни за NASA и по-късните космически програми.

През 1962 Кенеди изнася знаменитата си реч „Ние избираме да стъпим на Луната през това десетилетие…“ подкрепяйки идеята на вицепрезидента Линдън Джонсън, който хитро предлага достатъчно далечна цел като Луната. Джонсън добре разбира, че на американците им трябва време, за да настигнат СССР, както и че самата съветска космическа програма не е разработена с идеята за кацане на Луната.  Налагането на Луната за крайна цел би принудило руснаците да започнат разработването на много от компонентите си наново, а това би означавало равен старт за САЩ. Не е случайно, че след стъпването на Армстронг на Луната през 1969 г. Джонсън е наречен “бащата на програмата”. След смъртта на Кенеди той (вече в ролята си на президент) стои твърдо зад NASA и осигурява така нужната подкрепа по време на трагедията с Apollo 1.

Президентът Кенеди изнася прочутата си реч в Rice University

След Mercury следва Gemini. Кръстена е “Близнаци”, защото двама астронавти седят един до друг в кабината на кораба. В рамките ѝ са осъществени 10 пилотирани полета на двуместни космически кораби с цел изследване на възможности за повишаване на надеждността, за продължителни полети, за скачване с друг космически летателен апарат (бъдещия лунен модул) и за това астронавти да изпълняват задачи в открития космос.

Gemini 8 оцелява благодарение на Нийл Армстронг

Ключов момент от програмата е полетът Gemini 8, когато за първи път е извършено скачване на космически кораб с безпилотен обект. NASA е под огромен политически натиск и евентуален провал би имал катастрофални последици върху плановете на агенцията да покори Луната. Полетът върви добре – скачването се осъществява успешно – до момента, в който скачената система не започва да се върти необяснимо. Астронавтите разкачат кораба и мишената, но корабът започва да се върти още по бързо – с 1 оборот в секунда. Ситуацията става критична и астронавтите имат няколко секунди преди да изпаднат в безсъзнание. В този момент командирът на полета – не някой друг, а Нийл Армстронг – взима решението да изключи системата за ориентация. При последвалото разследване се оказва, че това е било единственото правилно решение (ситуацията е разказана чудесно във филма Първият човек). Без да осъзнава, Армстронг демонстрира невероятно хладнокръвие, усет и съобразителност, които ще го направят командир на Apollo 11. 

Gemini постига своите цели. NASA събира безценен опит по отношение на това как дългият престой в космоса се отразява на астронавтите, как астронавтите могат да излизат извън космическия кораб в скафандър, за да извършват различни дейности, и как да скачат два космически апарата в космоса. 

Последните щрихи се завихрят.

С програмата Apollo САЩ достигат до финалния етап на надпреварата. Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците – Аполон*. Целта е не просто изпращане на човек на повърхността на единствения естествен спътник на Земята, но и провеждане на научни изследвания, развитие на технологии, които ще позволят на човек да работи на лунната повърхност, и постигане на трайно превъзходство на САЩ в космоса*.

Логото на програмата Apollo

Стартът на програмата Apollo е даден през 1961, като първата стъпка е да се избере методът за достигане на лунната повърхност. Обсъждат се три варианта. Първият, Direct Ascent, предвижда директен полет на космическия кораб до повърхността на Луната, кацане и повторно изстрелване към Земята. Това изисква огромна ракета-носител (проект Nova). При втория вариант, защитаван от Фон Браун – Earth orbit rendezvous – се предвижда изстрелване на няколко малки ракети и сглобяване/зареждане с гориво на космическия кораб в орбита около Земята, след което отново се извършва директен полет. Третият вариант – Lunar orbit rendezvous – крие твърде много рискове поради нуждата от разкачване и скачване на лунния модул (част от кораба Apollo) в орбита около Луната. В крайна сметка, осъзнавайки че LOR е най-икономичен и единствен позволява спазване на срока, поставен от Кенеди, Фон Браун отстъпва и одобрява метода през 1961.

Първите 20 полета от програмата Apollo са безпилотни и са извършени преди 1967. Основна цел е тестване и изследване на поведението на отделните компоненти, като за целта за първи път се използва компютърна технология. През 1967 година NASA планира първата пилотирана мисия Apollo 1, но нещата завършват фатално. По време на предстартовите тестове на борда на командния модул възниква пожар. Поради използване на чист кислород, подаван под налягане, целият модул е обхванат в пламъци и астронавтите загиват. Това са първите жертви на космическата надпревара. Трагичният инцидент кара NASA да преосмисли принципите, които следва при изпълнение на програмата. Гоненето на срокове на всяка цена е заменено със значително повишени изисквания към безопасността на екипажите.

Изминават почти две години преди NASA да направи нов опит за пилотиран полет. Мисията е Apollo 7 и целта е изпробване на командния модул в околоземна орбита. Този път всичко минава без инциденти и това реално е първата пилотирана мисия от програмата Apollo. По време на 11-дневния полет екипажът излъчва на живо от космическия кораб в телевизионното предаване “Wally, Walt and Donn Show” (от имената на астронавтите – Wally Schirra, Donn Eisele и Walter Cunningham). Предаването се превръща в сензация и дори печели наградата “Еми”.

Кадри от телевизионното излъчване на полета на Apollo 7

На Луната

В самия край на 1968 година NASA е изправена до стената. Само в рамките на три месеца СССР са извършили два успешни безпилотни полета около Луната по програмата Зонд. Появяват се сведения, че предстои пилотиран полет (СССР действително планира такъв полет за 8 декември 1968, но той е отменен поради взрив на ракетата-носител). NASA натиска газта до краен предел и на 21 декември 1968 е изстрелян Apollo 8, първият пилотиран космически кораб, напуснал пределите на Земята и достигнал Луната. Корабът влиза в окололунна орбита и е извършено заснемане на лунната повърхност с цел набелязване на потенциални места за кацане при следващите мисии. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора, видели Луната от обратната страна. На 24 декември 1968, на връх Бъдни вечер, астронавтите заснемат изгрева на Земята над лунната повърхност – за мнозина това е една от най-въздействащите природни фотографии правени някога.

Изгревът на Земята над лунната повърхност от 24.12.1968 г.

Apollo 9 и Apollo 10, проведени в началото на 1969, изпълняват задачата да тестват лунния модул първо в земна, а след това и в лунна орбита. Успехът на Apollo 10 е от изключително значение, защото се осъществява почти пълен тест на кацането на Луната и корабът прелита на само 15,6 км от лунната повърхност. Единственото, което липсва, е самото кацане и излитане с лунния модул. Просто “малка” подробност. 

Последният щрих идва на 20 юли 1969 г. в 20:27 по време на мисията Apollo 11, когато командир Нийл Армстронг прилунява драматично лунния модул в Морето на спокойствието и докладва:

„Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна.“

На Земята президентът на САЩ – Ричард Никсън – ще си отдъхне. Подготвил е три речи, но тази, която би трябвало да изрече в случай на неуспешно прилуняване, вече може да отиде в кошчето. 

Нийл Армстронг прави своите първи крачки на Луната

В екипа на Apollo 11 са Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин. Последният придружава Армстронг в лунния модул, докато Колинс остава в CSM на орбита около Луната. Веднага след прилуняването на Ийгъл, Армстронг прави своята прословута първа крачка към лунната повърхност. Пред погледа на цялото човечество външната бордова камера предава по телевизията историческия момент и думите на астронавта:

„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“

Думите вибрират през празнотата на космоса до цяла една планета от хора, застинали пред телевизори и радиоприемници. Величието на този момент завладява дори и днес. Картината от малкия екран се запечатва в паметта на милиони.

Отпечатъците от стъпките на астронавтите от Apollo 11 все още са на Луната

На хиляди километри от Луната, някъде в Южен Тексас, пенсиониран служител на DARPA наблюдава заедно с внука си излъчването от камерата на Ийгъл. Момчето не може да откъсне поглед от телевизора и попива всяко движение и дума на астронавтите. Това е спомен, който ще му остане за цял живот. Тридесет години по късно това момче ще бъде избрано за “Човек на годината” от списание Time, а година по-късно ще основе частна компания за производство на космически ракети заедно с приятеля си писателя-фантаст Нийл Стивънсън. 

Компанията е Blue Origin, а човекът е Джеф Безос – притежателят на Амазон. 

В следващите години Безос ще отдели собствени средства за разработка на ракетите New Shepard (кръстена на Алън Шепърд) и New Glenn (кръстена на Джон Глен). През 2011 ще организира експедиция в Атлантическия океан за откриването и изваждането на двигател F-1 със сериен номер 6044  – основната част от ракетата Saturn V, извела Apollo 11 в космоса. През 2019 Безос ще обяви, че Blue Origin работи по нова ракета. Името ѝ ясно заявява каква е следващата цел на компанията. 

Ракетата се казва New Armstrong. 

Ракетата New Glenn на Blue Origin. Предстои New Armstrong

Заплита се нова нишка, която носи със себе си едновременно както спомена за Apollo 11, така и мечтите за бъдещето. В това бъдеще сме набелязали за своя цел дългосрочното присъствие на човека в космоса и сме избрали устойчив и икономически издържан подход за постигането ѝ. Уроците от програмата Apollo са научени – целта не може да е просто политически акт, целящ демонстрация на превъзходство, и не може да бъде постигната без оглед на средства и дългосрочна визия. Нужни са нови технологии, които да превърнат изстрелването на товари и хора в космоса в рутинна, евтина и безопасна дейност. За заселването на Луната и отвъд са произведени ракети и кораби, които позволят многократно използване, и са изградени постоянни станции в орбита около Земята, Луната и Марс.  Част от тях носят логото на компаниите Blue Origin, Space X и Virgin Galactic.

Там някъде, надраснало своето космическо детство, човечеството се готви да превземе Слънчевата система и да отправи поглед към звездите.

Експанзията е започнала.

Епохалният роман на Жул Верн вдъхновява мнозина за този огромен космически подвиг за човечеството. Фантастиката и науката остават тясно преплетени и до днес. Какво ни предстои?