Литроспекция 2019 Какво ни донесе миналата година и какво ни чака в следващата?
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
През 2019-а открих някои страхотни книги, които години наред бях пропускал – Къщата на духовете на Изабел Алиенде, Копелето на Истанбул на Елиф Шафак, Шоколад на Джоан Харис. Но тъй като тези романи като цяло не са фантастични (макар всички да съдържат елементи на магически реализъм), а и колегите ми вече са ви дали достатъчно интригуващи списъци с книги, аз ще поговоря за нещо друго – за комикси! Миналата година прочетох огромно количество комикси и с радост споделям, че голяма част от тях бяха просто изключителни. Това ми се случва всяка година – все си казвам „Е, това е, вече съм изчел най-добрите комикси, оттук насетне вече ще трябва да се задоволявам само с по-посредствени неща“. И следващата година – БАМ! – попадам на още по-изумителни произведения! И аз всеки път се изненадвам. Но 2019 година прочетох наистина феноменални неща!
- Кои книги прочетохте?
Тъй като през годината имах щастието да изчета над 70 тома с комикси, ще поговоря само за най-добрите. След като на първи януари с огромен кеф изгледах Аквамен с Джейсън Момоа и Амбър Хърд, веднага си взех Aquaman Omnibus на Джеф Джоунс и останах изключително доволен от вълшебството, епичността и страхотните рисунки. Няма как да не спомена мини-поредицата Vision на Том Кинг – за нея в интернет е изписано много и най-вероятно вече сте чели доста хвалебствия, но да, това е най-добрата и разтърсваща история за трагично семейство андроиди, опитващи се да живеят като хора в обикновено американско предградие. Изчетох и двата дебели тома на Batman & Robin Eternal и последвалата поредица Detective Comics на Джеймс Тайнион IV и съм на мнение, че това е най-добрата история за Бат-семейството, писана някога. Също така през годината прочетох общо осем томчета от Том Тейлър – шестте тома на поредицата All-New Wolverine, която разказва за приключенията на младата Х-23, поела щафетата от Лоугън, и двата тома на X-men Red, който беше най-поразителният X-men комикс от Джос Уидън насам – прекрасна история за обичта, състраданието и желанието да направим света по-добър. Извън Marvel и DC прочетох двата големи тома на East of West на Джонатан Хикман и за пореден път останах поразен от титаничната мащабност, с която пише този гений. Изобщо, тази година прочетох множество великолепни комикси и се радвам, че успях да попадна на тях.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
В последната четвърт на годината успях да се запася с трите тома на Green Lantern на Джеф Джоунс и до този момент успях да достигна само до средата на първия – надявам се през новата 2020-а да намеря време да си ги изчета с кеф. Също така не успях да довърша X-factor на Питър Дейвид – не защото поредицата е лоша, а защото е толкова титанично добра, че след всеки прочетен том направо ми се плаче, че оставащите ми книжки са с една по-малко, затова все отлагам и отлагам. Искаше ми се да намеря време за двата омнибуса за Batman на Грант Морисън, както и за огромния омнибус Batman & Robin на Питър Дж. Томаси, но това така и не се случи.
- Какви са стремежите ви за новата година?
Освен всичко, споменато в предишната точка, имам страшно много допълнителни комикси, които искам да прочета! Искам да изчета целият Flash на Джеф Джоунс, както и да наваксам с настоящата поредица за Flash на Джошуа Уилямсън, да прочета всички томове на X-men Blue на Кълън Бън, да наваксам с Monstress на прекрасната Марджори Лиу и най-после да изчета дебелите томове от Daredevil Epic Collection на Ан Ноусенти. Изобщо – заета ще ми е годината.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Batman/Catwoman на Том Кинг определено се очертава като най-интригуващото заглавие на годината. След като през 2019-а Кинг завърши огромната си Батман поредица от 85 броя, през новата година авторът ще продължи с минисерия, циментираща вечната любов между Черния рицар и Жената котка. Очаквам с нетърпение! Също така ми е интересно какво ще направи Джонатан Хикман с Х-мените и какво е подготвил Чип Здраски за Daredevil и Електра. И макар да прекарах няколко години в това да издиря и събера всички самостоятелни поредици за Black Widow, излизали някога, се радвам, че Marvel ще преиздадат голяма част от тези истории преди предстоящия филм, за да мога да си ги купя отново, вече в по-нови и по-луксозни издания!
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Голямото завръщане на Гай Гавриел Кай – A Brightness Long Ago. Опасенията ми, че авторът никога няма да достигне отново нивото на най-добрите си творби бяха разбити на пух и прах. Много е освежаващо да прочетеш нещо такова – модата напоследък е друга – „твърда“ магия, досадно подробно и сухо светостроене, герои плоски като пощенски марки и т.н. Кай обаче има свой почерк и не изневерява на него – лиричен стил, съвсем малко магия и смесица от фентъзи и алтернативна история.
- Кои книги прочетохте?
Що се отнася до научната фантастика, прочетох по-малко книги отколкото ми се искаше, като най-впечатляваща определено беше Слепоглед на Питър Уотс. Твърда научна фантастика, която никак не е лесна за четене, но възнаграждава усилията на усърдните читатели. Извънземни, които са наистина чужди до такава степен, че е трудно човек да си ги представи, тонове идеи от психологията и точните науки, пъстра палитра от персонажи и смразяваща атмосфера.
Цирцея на Маделин Милър се оказа прекрасно четиво въпреки моята склонност към скептицизъм спрямо книги, отрупани с награди.
Успях да завърша и една от най-емблематичните многотомни поредици – Realm of the Elderlings на Робин Хоб. За съжаление, последната трилогия от поредицата – Съдбата на убиеца, се оказа твърде разочароваща като цяло – последният том вдигна леко нивото, но пак останаха тонове пълнеж, сюжет, крепящ се почти изцяло на глупостта на главните герои и на злодеите, както и желанието буквално да удушите и Фиц, и Шута поне дузина пъти. Срещите с героите от поредиците без Фиц са най-големият плюс, но като цяло ласкавите оценки на критици и читатели за тази трилогия силно ме озадачават (не го слушайте Мат, а прочетете възторженото ревю на Dr. Horrible – бел. ред.).
Другото голямо разочарование беше Starless на Жаклин Кери – започва добре, по средата почва да буксува, последната трета изведнъж става като тъпа компютърна ролева игра – събери групата герои, намери еди-кой си предмет и го използвай, за да пречукаш еди-кой си лошковец – всичко това се развива с бясна скорост и въпросната група герои е тотално никаква, а светостроенето, изпипвано прилежно в първите две трети отива на кино.
Извън фентъзито и фантастиката, най-запомнящото се четиво беше поредицата The Hundred Years War на Джонатан Съмпшън. Четири огромни тухли, пълни с детайлна, но страшно увлекателно написана информация за Стогодишната война. Голямо впечатление ми направи колко много документи от онова време са запазени и до днес и как прилежно те биват изучавани от историците. Също и как това как се преплитат войната и откровения грабеж. Единственият минус е, че авторът още не е дописал последния том.
Доволен съм, че успях да препрочета Phedre’s Trilogy на Жаклин Кери (част от по-голямата поредица Kushiel’s Legacy). Това е една от поредиците, при които най-много се разминават описанията и реалността. Преди да я започна, очаквах едва ли не BDSM оргии във всяка трета глава и постна фабула, но се оказа, че има заплетен сюжет, прекрасни пълнокръвни герои и лиричен, макар и на места леко претрупан и изкуствен, стил. За моя радост, тези впечатления се затвъриха при препрочитането.
Започнах и препрочитане на Колелото на времето, вдъхновено от очаквания сериал. Продължавам да си мисля, че поредицата има куп недостатъци, но въпреки това абсолютно си струва четенето.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Исках да продължа с поредицата The Culture на Иън М. Бенкс, но едва тия дни почнах Matter.
Исках да прочета повече класики, но от месеци съм спрял преди средата на Към фара на Вирджиния Улф, а други класики не съм и почвал, ако не броим препрочитането на Живот и съдба на Василий Гросман (невероятна книга, препоръчвам с две ръце и един крак).
- Какви са стремежите ви за новата година?
Да прочета поне 50 книги. Добре, че е Goodreads да води статистика и да ме ръчка, защото иначе почвам пак да си препрочитам любими книжки – което също е хубаво, разбира се, но трябва да има баланс в това отношение.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Да си призная, почти не следя какви книги се очаква да излязат в по-дългосрочен план. Често научавам, че някой от любимите ми автори е написал нова книга от бюлетина с нови книги от четени автори на Goodreads или даже и не разбирам и се усещам постфактум. Знам, че ще има нов том от Hidden Legacy на Илона Андрюс, който, разбира се, ще се чете възможно най-скоро след излизането му, и май с това се изчерпват очакванията ми.
