Литроспекция 2019 Какво ни донесе миналата година и какво ни чака в следващата?
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Литературното събитие на годината беше новият сборник на Тед Чан. Великолепен автор на разкази, за жалост прекалено рядко можем да се насладим на творчеството му. Е, миналата година имах тази възможност с прекрасния Exhalation. През 2019 г. открих и китайската фантастика чрез най-видния ѝ представител Cixin Liu. Определено е доста различно изживяване от това, което съм свикнал да получавам от така наречената западна литература. Получих и дългоочаквано продължение на любима моя поредица — Тъмните му материи, дори и телевизионна адаптация. Извън света на професионалната литература голямо събитие за мен беше и тазгодишното NaNoWriMo – разрасна се (е, като за българските стандарти), дойдоха нови и готини хора и започна да се оформя като една общност, кипяща от творческа енергия. Не успях да го спечеля тази година, но приключих ноември зареден и обнадежден.
- Кои книги прочетохте?
Като гледам, почти всичко, което съм прочел, има ревю в ShadowDance и е разочароващо малко. За сметка на това беше доста разнообразно. Започнах годината с иновативен стиймпънк (Foundryside), минах през спейс опера със задължителната книга от The Expanse, инди технотрилър под формата на Infinte Detail и дори успях да прочета българска фантастика – Ортодокс. Новата книга на Гибсън също беше интересно изживяване. Извън книгите, които съм рецензирал, открих и изгълтах поредицата The Merchant Princes на Чарли Строс, с идеята, че последната книга излиза през януари 2019-а. Е, отложи се за 2020-а.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Откривам неща за четене главно от ревютата на ShadowDance. Почти всички от тях са за книги, които съм искал да прочета, но още не съм успял. Имам да наваксвам и доста от класиците на научната фантастика, и най-вече Урсула Ле Гуин.
- Какви са стремежите ви за новата година?
Основните ми стремежи са насочени към развитието ми като автор, както в ShadowDance, така и на художествена литература. Имам много заготовки за разкази, които искам да довърша, за цяла книга не знам дали да се надявам. Иска ми се и да възобновя посещенията си на литературния клуб Гринуич, тъй като наред с ShadowDance, клубът също е място, благодарение на което откривам интересна литература. Стремежи много, само време да има.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Искам да си дочета The Merchant Princes най-накрая. Надявам се да не се отлага повече. Има леек шанс и за последната книга от The Book of Dust, очаквам и финала на The Expanse, както и финала на The Collapsing Empire на Джон Скалзи. В общи линии 2020-а се очертава да е годината на завършените поредици.
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Издаването на една камара сборници на някои от най-големите майстори на късата форма във фантастичния жанр, които са и мои лични любимици – Houses Under the Sea на Кейтлин Киърнън, Of Wars, Memories and Starlight на Алиет де Бодар, Laughter at the Academy на Шонън Магуайър и Exhalation на Тед Чан.
Друго значимо събитие беше завръщането на Карълайн Чери в Alliance-Union вселената с публикуването на Alliance Rising.
- Кои книги прочетохте?
Повестта The Summer Isles на Иън Маклауд беше най-впечатляващата от всичко, което прочетох през годината. Тя е прекрасна алтернативна история, предлагаща оригинално и емоционално разтърсваща интерпретация на класическия сюжет „Англосаксонска държава попада под властта на фашисти“.
Сред романите на първо място в личната ми класация за годината е Sunshine на Робин Маккинли. Той е много оригинална интерпретация на вечната тема за вампирите, изключително атмосферичен, със запомняща се главна героиня. За моя изненада дори е бил издаден на български преди десетина години, макар за съжаление това събитие да бе подминато от почти всички във фантастичния фендъм. Това е роман, доказваш, че вампирските романи могат да са висока литература.
От новоиздадените през годината повести заслужава отбелязване Permafrost на Алистър Рейнолдс – оригинална история за пътуване във времето.
Що се отнася до научнофантастичните романи, най-доброто нещо, което прочетох, бяха вторият и третият том на поредицата Foreigner на Карълайн Чери. Те затвърдиха отличното ми мнение за поредицата. Ако търсите фантастика с добре описани политически интриги, препоръчвам горещо да я пробвате, защото в това отношение Чери е с класи над всички други автори в жанра, по мое скромно мнение.
През 2019 година почти изцяло игнорирах класическите многотомни фентъзи поредици, но все пак дадох шанс на Master Assassins на Робърт Редик, първи том от планирана дуология – страхотна творба, в която има както класически за епичното фентъзи елементи, така и някои доста иновативни елементи.
Завърших годината с прекрасния нов роман на Клеър Норт, The Pursuit of William Abbey.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Твърде много неща, за съжаление. От няколко месеца се каня на Gideon The Ninth, например, и все не му идва редът. Исках да прочета и повече от Foreigner романите на Чери. От изброените в първа точка няколко сборника, които очаквах с голямо нетърпение, досега съм прочел доста по-малко разкази, отколкото ми се искаше.
- Какви са стремежите ви за новата година?
Да съумявам по-успешно да устоявам на изкушението да браузвам из интернет на телефона, вместо да чета през отделеното за това време и да прочета от кора до кора поне няколко от десетките сборници с разкази, които имам в киндъла си. Както и да прочета възможно най-много от изброените в предишната точка заглавия.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Напоследък съм зарязал многотомните поредици и не следя особено какво е планирано да излиза, затова списъкът ми е сравнително кратък. Той включва Network Effect – първия Murderbot роман на Марта Уелс, Sidewinders – втория том от поредицата The Fire Sacraments на Робърт В. С. Редик, както и втория том от Hinder Stars поредицата на Карълайн Чери.
През септември 2020 г. ще бъде публикуван Edited By на Елън Датлоу. Това е ретроспективен сборник, включващ подбрани от нея 30 разкази от десетките нейни фентъзи и хорър сборници с оригинални разкази. Корицата е прекрасна, както всички корици на Subterranean Press, a списъкът на авторите върху нея, заедно с факта, че Датлоу е може би най-добрият съставител на сборници в „нашите“ жанрове от последните 30-ина години, предвещава той да е едно от събитията на годината.
