Ако сте чели предните ми материали на гейминг тематика (или сте попадали на мен по разни форуми), вероятно на този етап ви е пределно ясно, че имам огромен афинитет към ретро игрите. Не че не играя и съвременни, просто има нещо много приятно в това да натупаш лошите за един час, вместо да се впускаш в някой JRPG епос и да трябва да забравиш за всичко останало за няколко седмици. Съответно новите игри с ретро естетика обикновено ми хващат окото, а в случая на разработчика, за който ще си говорим днес, направо ме карат да тръпна в очакване!

Joymasher е малко студио от Бразилия, в което работят шепа хора, но видимо правят игрите си с много любов и преклонение към класиките, с които са израснали. До момента имат три издадени игри (с предстояща четвърта), като в статията ще разгледаме всичките.

Oniken (2012)

Да започнем с Oniken, първата игра на студиото, първоначално пусната за PC, Mac и Linux през 2012 г., а от около година достъпна и за конзоли под заглавието Oniken: Unstoppable Edition. Че Oniken e препратка към NES ерата, която толкова обичам, става очевидно от самото начало. Визуално е вдъхновена (доста очевидно) от игри като Shadow of the Ninja (в Япония – Kage, в Европа – Blue Shadow) и аниме сериали като First of the North Star. Графиката, музиката, геймплеят, дори историята… всичко е сякаш сте го играли преди 25 години на Нинтендото.

Историята на играта не е кой знае каква – типично за повечето 8-битови заглавия. Постапокалиптична атмосфера, пичове с мечове, мадами с картечници, лоши чичковци и армия от роботи, които чакат да бъдат разфасовани. Всичко това е представено с чудесни филмчета между нивата, в които личи и нотка Ninja Gaiden.

В ролята на Заку (въоръжен с меч, който можете да подобрявате, и гранати, ако си намерите такива) трябва да преборите 6 мисии, всяка съставена от 3 нива. Всяко от нивата пък завършва с грандиозна бос-битка, а тук-там има и мини босове (или „заместник босове“ както ги наричах навремето). Някои от тях са други воини, от които хвърчат литри кръв, щом ги сломите, а други са огромни машинарии, по чиито крайници ще трябва да се катерите, за да достигнете пилотите им. В някои нива акробатичните ви умения няма да са достатъчни и ще се возите и на летящ джет, въоръжен с мощно оръдие.

Преминете ли през шестте мисии, играта не е напълно приключила. Освен Boss Rush режимът, в по-нови версии на играта се отключва и седма мисия. В нея поемате контрол над Джени, помощничка на Заку, и преминавате през нови премеждия, развиващи се по времето на втората мисия, която играете със Заку. Джени e със съвсем различен арсенал и ще са ви нужни някои по-различни стратегии. Мисията с нея е кратка, но е все пак приятно допълнение към основната кампания.

Трудността е доста добре нацелена. Първите 2-3 мисии не са особено предизвикателни, но оттам нататък очаквайте да умирате по-често. Save се прави след всяка премината мисия, но НЕ и между нивата ѝ. Като стана въпрос за нивата, те са основно праволинейни, но тук-там има по някоя скрита награда за склонните да изследват. 

Проблемите не са много, но все пак ги има. В по-стари версии, когато нападате врагове, по никакъв начин не се отчита дали им правите нещо – нито премигват, нито има някакъв специфичен звук, нищо. Ще разберете дали сте ги удряли успешно чак когато умрат. Това е особено дразнещо при босовете, тъй като местата, които трябва да се атакуват, невинаги са очевидни и може да доведе до неприятни резултати.

При всички положения обаче Oniken е силно начало за разработчика, а оттук нататък нещата стават само по-добри.

Odallus: The Dark Call (2015)

Идва 2015 г., а с нея и Odallus: The Dark Call. Визията отново е 8-битова и доста подобна на тази на Oniken, макар да използва по-големи sprite-ове, но този път от постапокалиптичното бъдеще се прехвърляме в отминалите времена на мечове и магии. 

Главният герой Хагис (да, и аз не съм във възторг от името) се впуска в битка срещу силите на мрака, когато селото му е опожарено, а синът му – отвлечен. Хагис ще трябва да обиколи близки и далечни земи, мистични езера и огнени пещери, за да събере парчетата на вълшебно кълбо и да спаси сина си.

Първоначално Odallus създава впечатлението, че ще е доста подобна на Oniken, но откъм геймплей нещата тук са по-богати, макар и по-бавни. В играта са вкарани приключенски елементи – арсеналът на Хагис е по-разнообразен от този на Заку, а осемте нива са много по-обширни, с много повече скрити тайни, предмети, съкровища и противници. Голяма част от местата няма да може да посетите преди да сте придобили конкретни способности, с които да си помогнете. В това отношение, макар играта да е разделена на отделни нива, а да не представлява цялостна карта, отново се изисква стабилно количество обикаляне и връщане към вече посетени места в стил Castlevania II: Simon’s Quest. За разлика от нея обаче тук вероятността играчите да се загубят и отчаяно да почнат да търсят walkthrough в интернет е минимална. Разделението на нива е нетипично, но ускорява нещата, така че познатите обстановки да не втръснат.

Жанрът metroidvania е масово предпочитан от независимите разработчици, но рядко резултатите са действително впечатляващи. Odallus: The Dark Call има трески за дялане, но те не са фатални и крайният резултат е една изключително приятна игра, към която някой ден бих имал желанието да се върна, за разлика от безспорно красивата, но небивало прехвалената според мен Hollow Knight. В полза на Odallus е именно и фактът, че знае кога да свърши, без да бъде излишно разтегляна.

Също както Oniken, Odallus: The Dark Call първоначално беше достъпна само за компютри, но вече я има за Playstation 4, X-Box One и Nintendo Switch, както самостоятелно, така и в пакет с Oniken. Дигиталните версии често са намалени на съвсем символична цена, а за любителите на физически издания East-Asia Soft издадоха пакет с двете игри, както и колекционерско издание, което включва и саундтраците на диск.

Blazing Chrome (2019)

И ето че накрая стигаме до 2019 г. и Blazing Chrome – първата игра на Joymasher с 16-битова визия и първата, която да можете да играете и заедно с приятел.

Откъм геймплей това е дългоочакваното възкресение на 2D run’n’gun жанра в стил Contra (а от визуална гледна точка – конкретно Contra: Hard Corps / Probotector за Sega Mega Drive) и превъзхожда в абсолютно всяко отношение плачевната Contra: Rogue Corps, която Konami пуснаха няколко месеца след премиерата на заглавието на Joymasher.

Годината е 21XX и след дългогодишна война срещу машините човечеството е на изчезване (това май вече съм го чувал някъде…). Малка група бунтовници, начело с русокосата Мавра и препрограмирания робот-пънкар Дойл, прониква на територията на врага за последния сблъсък. Толкова за историята – и да искате, повече няма. Останалото е нонстоп екшън в продължение на 6 нива в разрушени градове, изоставени фабрики, покрити със сняг гори, товарни влакове и подобни. Всички жанрови клишета са тук – включително хеликоптерите, асансьорните нива и гигантските мозъци, които обстрелват играча с лазери. Има даже и нинджи. Първите няколко нива могат да бъдат изиграни по какъвто ред желаете, а последните биват отключени след преминаване на първите четири.

Всичко това е представено с разкошен пиксел арт с редица графични ефекти, удрящ здраво саундтрак със синтуейв наченки (и страхотно вокално изпълнение на Kristine) и дори дигитализирани гласове.

Мавра и Дойл са въоръжени с картечници, гранатомети, лазерни оръжия и могат да стрелят с тях в осем посоки. За по-точна стрелба, при задържане на бутон героите могат да останат прицелени в една посока, докато се движат в друга, умение, особено полезно срещу някои босове. Също така обаче двамата са и завидни акробати – Бил и Ланс от Contra също правеха салта из въздуха, а в 16-битовите заглавия вече и се катереха по стени и висяха от тръби. В Blazing Chrome обаче играчът може и да се търкаля по пода, за да избягва вражеските изстрели, а двамата тайни герои, които трябва да бъдат отключени, имат и други умения, като например въздушна засилка. На помощ на героите са и няколко дроида с нападателни и защитни функции, които могат да бъдат открити из нивата и съпътстват играча, докато не бъде изгубен живот.

Тичането (но не и стрелбата) е заместено от няколко зрелищни събития в играта – препускане с футуристичен мотоциклет, пилотиране на няколко вида роботи (напомнящо на подобни моменти от Metal Slug игрите на SNK) и летене с ракетна раница в тунел с псевдо-3D перспектива.

Тези части от играта също несъмнено ще ви се сторят познати – подобни е имало не само в класически заглавия отпреди 25 години, но дори и в предишните игри на Joymasher. И именно в тях се вижда и колко по-добър е станал с времето екипът разработчици. А и ако се вгледате внимателно, из нивата може да забележите и някои други препратки към останалите им игри.

Огромни поздравления за Joymasher и за това, че правят заглавието изключително достъпно откъм трудност. Ветераните несъмнено ще се почувстват като у дома си, но за тези, чиито рефлекси са поръждясали или никога не са припарвали до подобен тип игра, има изключително щадящо ниво на трудност с повече животи, checkpoint-и по време на нивата и безкрайни продължения. 

Едно изиграване едва ли ще ви отнеме повече от час, но в никакъв случай не смятам това за недостатък. Напротив – ако едно заглавие е кратко и качествено, има много по-голяма вероятност да го изиграя многократно, отколкото ако е 20+ часа. А и в крайна сметка, играта има четири героя, както и огледален режим (в който всички нива са обърнати наобратно) и Boss Rush. Така че има какво да ви задържи вниманието.

Уви, също както и останалите им заглавия, Blazing Chrome, макар да е налична за всички съвременни конзоли и компютри, e игра, предназначена основно за дигитално разпространение – физически издания за конзоли бяха пуснати единствено в ограничен тираж от компанията Limited Run Games, като колекционерското издание залага още повече на носталгията със своята кутия, направена да изглежда като видеокасета. 

Независимо дали се впуснете в издирване на физическо копие, или я свалите за предпочитаната от вас платформа, Blazing Chrome e от класа във всяко едно отношение и е вероятно най-доброто заглавие в жанра от Contra 4 или Hard Corps Uprising насам. Ако сте зажаднели за ретро екшън, то това е играта за вас!

А какво следва за Joymasher? От известно време екипът работи над следващото си заглавие – MoonRider – hack’n’slash с 16-битова визия, който като че ли черпи вдъхновение основно от игри като Hagane: The Final Conflict и Strider, с щипка Shinobi III и Mirai Ninja. Играта определено изглежда с огромен потенциал и феновете на класическия гейминг сигурно ще останат повече от очаровани!