Време е за хорър…

Obscure 1 & 2

Obscure е сървайвъл хорър игра от 2004 година, която се отличава с леко грозновата графика, чийзи сюжет и много тъпи тийнейджъри в главните роли. Какво повече може да иска човек от една класическа хорър история?! Групата ви в тази игра е от шест персонажи, от които може да избирате в зависимост от нужните ви умения. През повечето време героите ви ще се промъкват с пистолет и фенерче по зловещи коридори и ще се опитват да подобрят стрелбата си, защото мунициите са кът и играта не прощава разхищението им. Не очаквайте чудеса по отношение на геймплей и история, защото по този показател положението е доста средняшко. Но същевременно, бидейки сървайвъл хорър представител, Obscure предлага най-сложния геймплей от изброените дотук. Налага се всеки да контролира добре героя си, ако трябва да бяга, да се цели, да управлява фенерчето, да сменя оръжия и т.н. Всичко това я прави доста интересна за повечето геймъри, но далеч не ви я препоръчваме, ако половинката ви не е играла такъв тип игри никога или не си пада по ужасите.

Ако обаче сте фенове на хоръра, Obscure в общи линии е един от много малкото ви шансове да го играете в local co-op. Това прави играта уникална и си струва да я пробвате, ако не ви е страх от малко слузести гадове, пълзящи в запуснато училище. При игра от двама екранът е споделен, което е добре, защото имате повече видима площ, но пък камерата следи само единия герой и е напълно възможно другият да излезе от екрана и управляващият го да не може да намери пътя обратно към видимата част. Все пак това се преодолява с малко внимание, а споделеният екран допринася за атмосферата.

Играта има две продължения – Obscure II и Final Exam. Първата изглежда малко по-добре графично и се усеща по напълно идентичен начин спрямо оригиналната.

При значително по-новата Final Exam компанията рязко сменя жанра и заради това думата Obscure отпада от заглавието. Final Exam е side scroller, в който отново можеш да играеш в local co-op с до още един играч и цялостната концепция и визия са коренно различни от тези на Obscure. Все пак погледнете за какво става дума – може да е вашето нещо. За нас не беше и сме играли само двете Obscure заглавия.

Resident Evil: Revelations 2

Сървайвъл хорърът не предразполага към сладки приказки с половинката и лежерно разцъкване. Неслучайно заглавия от жанра с подобна опция са изключителна рядкост. Когато говорим обаче за сървайвъл хорър игри, Resident Evil франчайзът е емблематичен за жанра. Със своите девет игри, три римейка и тринадесет(!) спинофа, щеше да е безобразие да не направят нещо и за нас – странните хора, които обичат да се плашат с чудовища вечер в компанията на любимия. По отношение на local co-op заглавия поредицата ни дава няколко предложения – Resident Evil 5, Resident Evil 6, Resident Evil: Revelations и Resident Evil: Revelations 2. От тези заглавия сме играли в local co-op единствено последното и то, както ще видите по-долу, реализацията му е по един доста компромисен начин. На първо време имайте предвид, че докато повечето игри по-горе могат да бъдат играни или с клавиатура и мишка + контролер, или с два контролера, то Resident Evil: Revelations 2 работи в local co–op режим само и единствено с два контролера. Всякакви опити да я подкарате с клавиатура и мишка + един контролер са просто част от безнадеждния хорър. Разбира се, single player модът на играта няма такива проблеми и може да го играете, както си искате.

След като веднъж сте успели да подкарате играта, ще ви отнеме известно време, докато главните герои, които може да контролирате, си намерят по един смотан миниън с тях. По-известен като Луиджи, или играч втори. В този момент, след натискане на бутона старт на втория контролер, получавате чудото на разделения екран. Докато във всички изброени дотук игри екранът е общ за двамата играчи и просто контролирате различен персонаж видим на него, то в Resident Evil: Revelations 2 (както и в останалите local co-op игри от поредицата) двамата герои имат независими камери, които се въртят във всички посоки и просто екранът ви е разделен на две – за всяка гледна точка на персонаж.

Самата игра ни среща отново с Клеър Редфийлд и Бари Бъртън, както и с дъщерята на втория – Мойра, и малкото и мистериозно момиченце Наталия, а действието се развива на самотен остров, където очевидно се провеждат някакви експерименти – напълно в духа на поредицата. Имайте предвид, че Resident Evil заглавията от 4 нататък, т.е. включително четирите local co-op заглавия, са доста по екшън ориентирани. Реално Obscure е по-близо до класическата формула на първите три* Resident Evil игри, отколкото продълженията на поредицата. Оставяме на вас да прецените кое ви харесва повече.

Героите ви в изброените дотук заглавия са винаги относително равнопоставени и могат да правят почти всичко, което могат и другите. Но в Resident Evil: Revelations 2 единият играе с водещия персонаж и е отговорен за стрелянето по зомбитата, докато вторият има по-скоро поддържаща роля – свети в очите на противниците, удря ги с щанга, докато са паднали, или ги зашеметява с добре хвърлена тухла. От една страна, това е малко скучно за втория играч, но ако не е много опитен, може и да е облекчение. Във всеки случай е разнообразяване на формулата на останалите три заглавия, в които героите са напълно равностойни, докато тук асиметричността им носи допълнително разнообразие.

1 2 3 4 5