Игри за приключенци

Lara Croft and the Guardian of Light и Lara Croft and the Temple of Osiris

Тези две игри са толкова близки, че няма смисъл да ги разглеждаме поотделно. Да започнем от франчайза – кой не е играл с Лара Крофт, кой не е слушал за нея, кой поне не е зяпал в захлас Анджелина Джоли.

Богатата археоложка с безпардонно поведение и огромен арсенал от оръжия е една от най-разпознаваемите личности в гейминг света. Тези две игри обаче малко се отклоняват от супер успешните single player заглавия от поредицата Tomb Raider и това си личи още от името. На първо място – жанрът на играта е action–adventure по подобие на големите си батковци, но камерата е фиксирана да гледа героите отгоре и стилът ѝ по-скоро се доближава до top down shooter.

И в двете игри ще може да грабнете Лара и някой от колегите ѝ и да се впуснете в това, което умее най-добре – решаване на пъзели, бягане по разпадащи се мостове и изсипване на порой куршуми по врага. При игра от повече хора камерата е споделена, като се издига с отдалечаването на героите един от друг, което прави управлението доста лесно и удобно. Единствената съществена разлика е, че в единия случай (Lara Croft and the Guardian of Light) ще се щурате из джунглата и руини на маите, а във втория (Lara Croft and the Temple of Osiris) ще си имате работа с пустини и египетски богове. Другата разлика е, че първата от двете е за до двама играчи, докато втората позволява до четирима.

Lara Croft игрите от тази поредица са адски забавни, динамични и интересни, като балансират прекрасно между екшъна и решаването на пъзели. Доста често ще ви се наложи да комбинирате специалните умения на героите си, за да успеете да преминете дадено препятствие. Тук е моментът да вметнем, че игрите предполагат малко повече умение и сръчност с контролера и може да се сторят по-трудни за изпълнение, ако ги дадете на напълно неопитен играч. Въпреки това Lara Croft поредицата остава изключително добро приключение, което си струва да пробвате. Бонус – пъзелите в играта се различават при един или повече играчи, което дава голяма преиграваемост.

Trine 1 & 2

Ако искате пъзели и приключения, но душата ви копнее за фентъзи и приказни герои, то Trine е вашата играта. Жанрът е side scroller от така наречените „платформъри“. Игрите са с двуизмерен геймплей с триизмерна графика, така нареченото „2.5D”.

На първо място Trine е приказно красива. На второ – героите ѝ са доста забавни. В самото начало се запознаваме с трима персонажи – магьосника Амадеус, крадлата Зоя и воина Понтиас. Магически „инцидент“ ги обединява в едно и във всеки един момент играчът може да превключва между различните персонажи. При игра с двама или трима души просто повече персонажи са едновременно на екрана. Целта отново е да решавате пъзели от рода на „какво трябва да направим тук, за да продължим напред“, като често ще ви трябва комбинация от уменията на двама или дори всичките трима герои, за да се справите. Повечето пъзели залагат на доста добрия физичен енджин на играта, взимайки предвид тежести, ускорения, баланс и т.н., но има и класически елементи като тайни стаи и трудни за забелязване предмети. В играта има още битки, които са сравнително лесни (макар на по-високите нива на трудност това да не е така) и проста система с вдигане на умения на героите.

Trine е лесна за научаване, особено ако свикнеш предимно с един герой. В нашия случай например Rex играе с магьосника и, когато се налага, с воина, а Aravala контролира крадеца. В някои ситуации (най-често ако някой от персонажите умре или трябва много конкретна комбинация от умения) тези роли се разменят. Като контроли силно препоръчваме мишка и клавиатура за магьосника, докато другите двама се управляват лесно и с контролер.

До момента Trine има четири игри в поредицата, които са почти неотличими* една от друга – героите работят заедно, пътуват през красиви фентъзи пейзажи, решават пъзели и понякога се бият с врагове. С напредването на играта пъзелите стават по-трудни и докато в началото преминавахме за минути през дадени препятствия, някои от последните нива са ни отнемали повече от час за разгадаване и изпълнение. Като стана дума за това – Trine понякога изисква немалка доза сръчност и правилно изпълнение. Например, когато прави маневра, закачайки въже с кука на някаква висока повърхност, крадецът добре трябва да прецени точния момент да скочи или да пусне въжето. Магьосникът пък трябва доста да внимава, когато се опитва да построи кула от предмети, които измагьосва от нищото. Изобщо Trine е адски красиво, интересно и предизвикателно на моменти занимание, в което можете неусетно да прекарате часове.

Играли сме само първите две игри от поредицата, но със сигурност ще стигнем и до следващите.

Never alone

Една от най-красивите, докосващи и интересни игри, на които сме попадали. Never Alone е създадена като проект за популяризиране културата на инуитите и използва класическа приказка от тяхната митология за основа. Жанрът е отново 2.5D пъзел платформър и за разлика от повечето изброени до момента игри, тук не можете да играете повече от двама.

В Never Alone контролирате едно инуитско момиче на име Нуна и нейния спътник – красива полярна лисица. Не мога да ви разкрия повече от сюжета без на практика да разкажа приказката, на която е базирана, но веднага ще усетите, че това не е поредното заглавие с история „колкото да има нещо там“. Създателите са се постарали да вплетат в няколко часа уникална комбинация от народни предания, потомствена мъдрост и културни особености на един народ, за който всъщност не знаем почти нищо. Философията за връзката с природата и хармонията, от която хората трябва да са част, за да оцелеят в тези тежки условия, направо е пропила цялата игра. За да направи срещата с тази култура още по-вълнуваща, Never Alone включва и специална галерия с кратки документални филми и интервюта с инуити, участвали в проекта.

Нещо друго, което помага изключително много да се потопите в историята, е дублажът. В Never Alone ще слушате автентичната реч на инуитите и леко дрезгавият глас на един от старейшините, разказващ за Нуна, ще ви кара да се чувствате част от цялата история.

Като геймплей Never Alone е типичен представител на жанра си. Двамата герои ще трябва да работят заедно, за да решат пъзелите и да използват комбинация от умения, за да продължат напред. Играта е сравнително лесна за научаване и изиграване и определено не е особено предизвикателство за опитни геймъри, но така или иначе не това е фокусът ѝ.

Историята на Never Alone и уникалният начин, по който е поднесена, си заслужава абсолютно всяка секунда. Това е великолепен пример за използването на видео игрите като медия за популяризиране на култура и предаване на ценностни и хубави послания.

Tick Tock A Tale for Two

Тази игра не е точно local co-op. Този път ще се наложи двамата играчи да играят на различни устройства (и да си купят играта поотделно). Но Tick Tock най-добре се играе на живо, в една и съща стая, защото ключовото тук е комуникацията.

Тук разследвате мистерията на странния свят, в който сте попаднали. Решавате пъзели и загадки, като винаги отговорът за задачата на един от играчите се намира при другия и обратното. Съответно идеята е да не си гледате в екраните, а постоянно да си комуникирате какво виждате и чувате. Постепенно пред вас се разкрива една малка история, а чувството, че преодолявате препятствията заедно, ви сплотява. Усещането е близко до това на класическите point-and-click приключения, но този път играете двама и всеки от вас е с ключова роля за напредването.

Играта е кратка – изиграхме я за около 70 минути и, предвид че трябва да се закупи на два пъти, е малко скъпа за времетраенето си. Но тук трябва да оцените и изключително иновативната идея и изцяло да се потопите в силната атмосфера. В крайна сметка смятаме, че преживяването си струва цената, която е около един билет за филм. А всъщност толкова често имаме усещането, че сме си изгубили парите и два часа от живота в киносалона…

1 2 3 4 5