Шерлок Холмс за един час

escape room 3В последните година-две по света и у нас популярност придобиха „детективските“ стаи или escape rooms. Почти всеки е чувал за тях, не са и малко вече вкусилите от удоволствието да лепнат мустака на Поаро и да се впуснат в непознатото. За този едничък читател, който за пръв път среща термина – в рамките на един час отбор (обикновено 2-6 играчи, оптимално 3-4) бива затворен в стая, от която трябва да се измъкне посредством използване на най-разнообразни улики. Често уликите водят до цифрови комбинации, с които се отварят ключалки, но има и доста оригинални хрумки, които правят преживяването незабравимо. Всяка стая си има конкретна тематика – викториански стил, луди учени, ранен ХХ век, банков трезор, хакерство и нови технологии, – както и мисия, която най-често е свързана със спасението на света, със сдобиване с ценен артефакт или информация, с предотвратяване на престъпление и прочие.

Ние сме се измъквали вече от немалко стаи, но за съжаление в един момент повечето започват да си приличат твърде много и разчитат основно на отваряне на ключалки, поради което на човек бързо му омръзва. Някои пък са прекалено хаотични и наблъскани с толкова много улики, които изскачат наведнъж, че става голяма каша. За интересуващите се ще споделим кои са ни любимите до този момент – Dextrophobia и Teorema rooms. Ще спестим подробностите, за да не ви развалим удоволствието от играта, но тези две стаи са наистина изпипани и играчите намират уликите поетапно и съответно напредването е доста по-плавно, а хаос почти няма (това важи в особено голяма степен за Teorema, които май до момента са ни на челно място в класацията). Друга интересна стая е Room 66 – самите загадки не са сред най-оригиналните, но има един особено интересен елемент, който определено си заслужава.

escape room4За да придобиете по-конкретна представа за преживяването, ето как изглежда то в Enigmik, една от по-популярните стаи в Барселона, Испания (ако мислите да я опитате, пропуснете този абзац!). Играчите стартират затворени в две отделни килии, без да се виждат, но могат да си говорят. По стените на килиите и в самите килии има различна информация, която трябва да се сподели между играчите и да се комбинира по правилния начин, за да могат да напреднат. Във всяка килия е разположена по една тръба, чийто долен край е заключен. След известно провикване и дружно мислене, двамата успяват да открият точните цифри на секретната комбинация, за да измъкнат от тръбите два пръта. Единият играч провира ръка през своята килия и с помощта на пръта отваря скрин, а другият играч със своя си прът измъква ключа за едната клетка от въпросния скрин. Съвсем като по филмите!

Детективските стаи изживяват истински бум в световен мащаб и макар да произлизат оригинално от Източна и Централна Европа, в момента никнат като гъби навсякъде, включително в по-екзотични дестинации като например Китай. Успехът им е предначертан от много фактори: мода, адреналин, състезателен ефект, оригинални сценарии, и макар бизнес моделът им да страда от това, че няма как да играете два пъти една и съща стая, засега на хоризонта не се вижда никакво намаляване на присъствието им в арсенала на градските забавления.

Напред към Дълбината

Подобно на тях и в доста по-голям мащаб, в момента бурно се развиват технологиите за виртуална и добавена реалност. Интересът към тях е голям, като по предварителни прогнози в следващите пет години пазарът им ще доближи 30 млрд. долара, водейки до още по-сериозна конкуренция и иновация в този бизнес. За да изясним малко понятията, при virtual reality (VR) технологията, говорим най-общо казано за някакъв вид зрителен хардуер, било то екран, очила или, в по-футуристичните разработки, дори контактни лещи, които позволяват на потребителя да „потъне“ в компютърно генерирана реалност, като реалистичният ефект се дължи най-вече на това, че хардуерът успява да следи движението на главата и на крайниците и „аватарът“ му ги имитира, а симулацията реагира на тези движения. Това е основният контраст с по-ранни технологии, при които 360-градусови визуализации, макар и динамични, не реагират по никакъв начин на погледа и движенията на изпитващия ги. При augmented reality (AR) принципът е подобен, но фокусът не е върху засичането на движенията на потребителя, а върху разпознаването на образи от околния свят, върху който се „наслагват“ и „добавят“ компютърно генерирани изображения като например чудовища, съкровища, старият вид на сградите или нещо подобно. Технологията е популярна както за различни игри, така и например в музеи, където просто чрез гледане през телефон или подобно устройство, гостите на учреждението могат да видят да речем оригиналния вид на дадена стая, рентгеново изображение на предмет на изкуството, и какво ли още не.

Бумът на VR в последните няколко години се дължи основно на това, че технологията успя да достигне цени, достатъчно евтини за масово потребление, най-вече благодарение на Oculus Rift – основният high-end модел на пазара, който Facebook закупи и разпространява. На последната Mobile World Conference в началото на годината, Марк Зукърбърг обяви виртуалната реалност за една от основните бъдещи посоки на развитие на компанията и на технологичния свят въобще. На свой ред Sony, Samsung, Google, HTC навлязоха на пазара със своите устройства, които варират от най-елементарния Google Cardboard, през средния клас на Gear VR (ето и едно сравнение между него и Оculus Rift), до високите характеристики на HTC Vive, който влиза като директен конкурент на Oculus Rift. Паралелно се развиват още разработки, които следят например и движението на очите, промяната в позицията на тялото и т.н. Приложенията са безбройни – развлекателната индустрия е основният за момента, но малък в перспектива сегмент на фона на медицината, пазаруването, изкуствата и всичко, за което се сетите.

Очаквано добра комбинация

escape reality

При това положение, разбира се, беше въпрос на време детективските стаи и игрите с виртуална реалност да се срещнат, и за пръв път в България видяхме как изглежда тази комбинация с любезното съдействие на Escape Reality. За разлика от стандартните детективски стаи, тук дамите няма нужда да се притесняват дали са им къси полите и високи токчетата – няма да има изгорени излишни калории в трескаво обикаляне между четири стени, лазене под лазери и провиране през тесни тайни вратички. Цялото изживяване е настроено за днешното заседнало пред екраните общество – всеки играч се разполага на стол, слага колана, поставя очила и микрофон и полита в космоса почти буквално!

Тъй като сме част от съвременното поколение, мързеливо ще цитираме сайта на играта за това какво представлява мисията:

Избран си за мисия, която ще пренесе съзнанието ти в аватар, намиращ се на космическа станция Идън, изследваща портал към друга вселена. Имаш задачата да сформираш екипаж от общо 4-ма членове и да се явите в комуникационния център на програма COSMOS (…) Ще бъдете свързани със своите аватари точно за 1 час. Това е времето, с което разполагате да спасите нашия свят!

За хората, които за пръв път надяват подобни очила, изживяването наистина е изключително. Дори малко съжалихме, че с нашия отбор овършахме играта за 40 минути и не се насладихме по-дълго време на летенето в безтегловност и откриването на малките изненадки, скрити тук-там за по-изследователски настроените. Бъдещите играчи най-добре да не си дават твърде много зор – времето е напълно достатъчно, а загадките, макар и интересни, не са никак сложни, нито много на брой. Със съотборниците май ни се щеше да са малко по-усукани, но от друга страна предвид възможността на някои от хората да им стане лошо – особено на редовно страдащите при по-дълго пътуване с кола или на махмурлиите 😉 – един час е предостатъчен. В нашия отбор включително имаше случай с прилошаване, така че по-сложни улики биха удължили мъките на страдалците, а без всички играчи завършването на мисията е невъзможно.

Като усещане Escape Reality се доближава малко повече до компютърна игра, отколкото до детективска стая. Напомня на отборен VR-куест – съвсем спокойно съотборниците ти може и да не са до теб на стол, ами единият да е в Канада, другият в Япония, а третият в Австралия, и да си комуникирате по Скайп. Част от загадките са и като извадени от компютърна игра – има интерфейс, може да се стреля с лазер и т.н. Определено най-реалистичната и вълнуваща част беше свързана с летенето в безтегловност във виртуалния космос – човек изпъва напред ръце и физически започва да опъва още по-силно ръцете или да маха, за да лети още по-бързо (да, това може и да хаби малко повечко калории от обещаното по-горе, но не е задължително, а е за ентусиасти, които сега горчиво съжаляват, че не са пробвали как им се получават салтата). Наличието на четирима играчи, които си комуникират по микрофоните, изключително много помага за разрешаването на „мистериите“ – един като се усети какво трябва да се направи, споделя с останалите. Ако някъде се заблудиш, веднага ще изпиташ на свой гръб ползите от отборната игра.

escape reality 2От една страна това решава един от класическите проблеми на детективските стаи, а именно това, че по-пасивните или по-бавните играчи много често почти не участват в разгадаването на уликите. При Escape Reality всяка от загадките изисква целият отбор да участва и на практика няма как да не се движите на една и съща скорост. От друга страна, както вече споменахме, това (в комбинация с буферното време за овладяване на летенето и на интерфейса на играта) намалява възможния брой на препятствията, защото няма как паралелно да се решават различни загадки, което пък на свой ред прави преживяването с една идея по-малко разнообразно от конкуренцията. Все пак решението да се подходи по този начин е по-скоро добро, защото докато във физическите стаи съотборниците са на едно място и общуват, дори да правят различни неща, то ако решаваха отделни загадки и във виртуалната стая, вероятно играчите не биха комуникирали почти никак. Това би се решило донякъде, ако симулацията беше на нещо подобно на останалите стаи, но тогава пък би се загубил уау-ефектът от съвсем различна среда на преодоляване на препятствията.

Руският почерк на разработчиците е отразен в артистичната посока на играта. Директно те телепортира назад във времето на Библиотека Галактика – усещането е повече от прекрасно. И въпреки че в нашата група имаше недоволни от визията, интересуващите се от темата знаят, че засега технологията не позволява много по-детайлни изображения. По-късогледите – а и не само те – ще останат напълно доволни. Единствената ни критика е, че от време на време имаше засечки – някои от функционалностите не работеха съвсем изрядно или пък отнемаше усилия и повечко опити да се постигне дадено движение. Разбира се, това са съвсем бели кахъри и с интерес ще чакаме следващата игрова мисия, по която ни споделиха, че вече работели в Русия. Това е и един от явните плюсове на подхода с виртуалната реалност – без допълнителни инвестиции в нова стая и нови ключалки, вратички, шкафчета и лазери, екипът ще може лесно да предложи нови приключения.

Вкратце, Escape Reality е задължителна. На сегашни цени излиза по 30 лева на човек, което е повече от стандартното за детективска стая, но срещу тази инвестиция получаваш уникално за момента изживяване, както и бонус почерпка с безалкохолни напитки и чудни шоколадови бонбони! Препоръчваме 🙂