Dr. Stone

Dr. Stone гордо може да се нарече едно от най-гледаните летни анимета за 2019 г. и е време да разнищим какво точно се крие зад това заглавие.

Ще трябва да ви разочаровам, че историята не е за камък, който е доктор, но все пак има камъни и то бая! Всъщност всички хора по света един ден са вкаменени от мистериозен зелен лъч и остават така 3700 години. Най-накрая благодарение на ерозията на камъка момче на име Senkuu успява да се съживи и попада в напълно различен от познатия ни досега свят. За изминалите хилядолетия природата е заличила всяка следа от човешката цивилизация и Земята се е превърнала в напълно диво място. Senkuu обаче не възнамерява да яде корени в стил Беър Грилс, ами с помощта на огромните си научни познания се зарича да съживи обратно всички хора и да върне човечеството в ерата на технологиите.

Историята има нужния елемент мистерия и предизвикателство, за да хване вниманието на всеки сай-фай любител, а от студио TMS Entertainment са се погрижили анимето да е достатъчно грабващо и визуално. Мангата, по която е адаптирано, е на Riichiro Inagaki, когото може би познавате от спортния хит Eyeshield 21, и на илюстратора Boichi (псевдоним на южнокорееца Mujik Park). Inagaki признава, че науката не му е силната страна, че много пъти се е налагало да се консултира със специалисти за различни факти и дори е стигнал до това да се качи на балон с горещ въздух, за да може да разбере по-добре как точно да опише преживяването в една от главите.

Като обикновен уийб ви признавам: анимето дотолкова ми хареса, че след като изгледах излезлите епизоди, прочетох и цялата налична манга. Но като обективен зрител и щатен онлайн критик съм длъжна да кажа, че Dr. Stone има и доста сериозни пропуски.

Смешната лукова коса на Senkuu настрана, за мен най-големият проблем е, че той е OP character, или на чист български – герой, дет не можеш го утепа. Това са персонажи, чиято сила е безгранична и които нямат никакви слаби места или черти (като Saitama от One Punch Man, където обаче важат правилата на пародията). В нашия случай Senkuu е специалист във всички науки, познати на човечеството – земеделие, фармацевтика, физика, оптика, механика и каквото се сетите. В един постапокалиптичен свят това само ти да знаеш как се правят оръжия, лекарства и подобни жизненоважни неща практически те прави бог. Въпреки че анимето се опитва да ни покаже недостатъчната физическа сила на Senkuu като негова слабост, този проблем веднага е решен, когато Senkuu съживява нацепения си съученик Taijuu. За да търпи един персонаж развитие, той все пак трябва да има някакви страхове, слабости или поне някой лош навик. Senkuu обаче не само е научна машина, ами и очевидно има нечовешка психическа сила, защото през всичките 3700 години, в които е вкаменен, той отброява секундите наум. Не мисля, че това е по силите на кое да е човешко същество, било то и най-умното. Всеки нормален човек би издържал вкаменен някъде 1-2 часа и след това ще изперка напълно.

И тук стигаме до втория голям проблем на шоуто, който по-скоро се дължи на лоша комбинация от обстоятелства. Английският поет Самюъл Колридж дефинира термина отложено недоверие, за да опише способността на читателите да възприемат невъзможни фантастични сюжети като реални, без да мислят рационално и логично. Това отложено недоверие ни е нужно, за да се наслаждаваме на произведенията на изкуството и да успеем да се „вживеем“ в тях, въпреки че те на практика са куп измислици. Но какво се случва, когато имаме шоу, в което целта е именно да мислим реалистично и научно, защото точно това прави главният герой? Ние се настройваме на „рационална“ вълна и несъзнателно изключваме механизма на отложеното недоверие. И всичко щеше да е наред, ако Dr. Stone беше строго научно аниме, но то си е най-обикновен шонен. Героят Tsukasa убива лъв с един удар в лицето, а по-късно хваща с голи ръце летяща към него стрела. Доста от по-критичните фенове се оплакват от тази несполучлива комбинация от типични шонен похвати и строги научни обяснения.

Въпросният лъводушач Tsukasa, който (spoiler alert!) заема ролята на антагонист, също е доста слаб герой. Защото, кажете ми – как мога да го виждам като реална заплаха, когато Senkuu веднага изобретява барута и започва да прави бомби и какво ли не, а нашият човек е някакъв мускулест Тарзан с един фъстък мозък? В по-късните глави на мангата, когато трябва да се състои голямата им битка, Senkuu вече има и танк, тъй че… мисля, че ме разбирате.

От друга страна, имаме и някои много добре направени герои като Chrome например, който е, така да се каже, учен в зародиш. Забавно е да гледаме трансформацията му от селски магьосник, който си мисли, че е голямата работа, в истински човек на науката. Друг готин персонаж е Asagiri Gen, който си играе с психологията на хората и е двоен, троен и кой знае още какъв агент, като едновременно с това има напълно човешката слабост към вкусна храна.

Въпреки изредените по-горе слабости Dr. Stone е мега приятно за гледане със свежия си визуален хумор, вълнуващи изобретения и динамичен сюжет. Освен това страшно те надъхва да започнеш да се интересуваш от наука и ако случайно училището е убило любовта ви към нея, то Dr. Stone може да ви излекува.

И последно – анимето успява да ни накара да се чувстваме горди с постиженията на човечеството. Когато разбереш как работи дадена технология и колко е трудно да се осъществят всички тези научни изобретения, няма как да не се замислиш за гениалността на човешкия разум. Любопитството, способността за наблюдение, анализ и синтез, както и безкрайната упоритост ни карат да видим у човека нещо повече от ходеща на два крака маймуна. Може би именно науката, парадоксално, е божествената искра у човека.