Пазителите на галактиката

Пазителите е нова посока за Marvel. След шест години, посветени на филми за Отмъстителите, компанията най-накрая реши да обърне поглед към небето и да ни запознае с една от най-популярните си космически поредици. Макар че това всъщност не е чак толкова странно, предвид, че Пазителите често биват описвани като „Отмъстителите в космоса“, а сюжетът на филма, още от трейлърите ни се изяснява, е свързан с лудия титан Танос (материал за този младеж, писан от Høstvind), който стоеше зад плана на Локи в Отмъстителите. Или казано по-разбираемо, Пазителите на галактиката ни запознава с нови играчи във вселената на Marvel, които са директно свързани с бъдещето на Отмъстителите. При все това, аз нямах кой знае какви очаквания за този филм. Предпочитам спейс операта ми да е сериозна, а още първият трейлър даде да се разбере, че ни очаква екшън-комедия. А и за Джеймс Гън като режисьор знаех единствено това. Не лошо, знам, но летен блокбъстър?

Е, оказва се, че Marvel за пореден път знаят какво правят, защото Пазителите е ОГРОМЕН. В смисъл, ЦЕЛИЯТ Е В КАПС! Дебилният и леко нагъл хумор пасва толкова прекрасно на групата свръх-опасни непрокопсаници, че човек се чуди как някой не се е сетил да направи този филм преди години. Историята се върти около Питър Куил (Крис Прат), на когото много му се иска да е легендарен престъпник, но никой не го взима насериозно при все стабилните му умения. В самото начало на Пазителите, той открива мистично кълбо на изоставен свят, но докато се опитва да го продаде на поръчителя, открива, че половината галактика иска да се сдобие с артефакта. И когато обстоятелствата го събират с Гамора (Зоуи Салдана) – дъщерята на лудия титан Танос (Джош Бролин); ловците на глави Рокет и партньора му Груут (Брадли Купър и Вин Дийзъл, които са респективно агресивна миеща мечка и ходещо дърво); и главореза Дракс (Дейв Ботиста), Питър осъзнава, че се е нахендрил насред конфликт между две космически империи, и шансовете му за оцелавяне са минимални. Но по-лошото е, че ако не се намеси, цялата галактика може да сдаде багажа.

Пазителите е класическа приключенска история в космоса, в която действието се развива на множество екзотични планети, героите са кой от кой по-цинични и егоистични, докато не открият златното си сърце, а Злодеят (Ронан, Обвинителя, или както там са го превели (Лий Пейс)) е умилително фанатичен и еднопосочен, така че на човек не му е жал за него. Космически кораби, бластери, Древни Тайни, Които Могат да Унищожат Вселената, и разбира се – Танос, който все още е извън историята, макар и да заема по-дейно участие, отколкото в Отмъстителите. Но истинската сила на филма е в хумора, който е просто очарователен. Джеймс Гън има невероятен усет за ритъм, а комедийните умения на каста са респектиращи. Крис Прат е все едно създаден в лаборатория с едничката цел да играе недодялан сваляч, който е готин единствено в редките моменти, когато забрави да се пъне да бъде готин. Дейв Ботиста също съумява да придаде обезоръжаващ галфонизъм на бабаита, който играе, и дори Брадли Купър и Вин Дийзъл, които са само гласове, са перфектни за ролите си (забавно е, че Дийзъл има само три думи, с които борави през целия филм, но някакси пак му се получава да е смешен). Единственото слабо звено е Зоуи Салдана, която просто не пасва на образа на Гамора от комиксите с прекалено силната ранимост, в която лицето й е перманентно застинало. И макар това, че не пасва на комиксите да не е съществен проблем – доста елементи от Пазителите са тотално различни спрямо първоизточника – Гамора не се вписва добре и в динамиката на групата.

Това обаче е бял кахър на фона на динамичната история и останалите изпълнения. На ниво ефекти филмът е естествено съвършен като всяка друга творба на Marvel (поне за непросветени фенове като мен), а саундтракът, при все типичната за последните години бозавост, е подпомогнат от страхотна смесица от поп песни от седемдесетте и осемдесетте, които допринасят за усещането, че Джеймс Гън е интензивно влюбен в творбата си и съответно и за секунда не я взима насериозно.

Което, всъщност е и най-силната страна на Пазителите. Той е перфектната смесица между епично зрелище, качествена приключенска история и весела безхаберност. Всеки сериозен момент е съвършено балансиран с автоирония, всеки бъзик е фино вплетен в сюжет, за който ти пука, и всяко клише на жанра получава особено остър пръст в ребрата, като същевременно е експлоатирано до край. Или казано вкратце – това е филмът на лятото и независимо дали сте фенове на комикси, фантастика или нито едно от двете, е абсолютно задължителен.

П.П. Големият син извънземен в затвора е Нейтън Филиън. You are welcome.

А да, и снимка на Крис Прат гол, защото така ^_^