Възходът на Танос

Днес ще отправя погледа ви към звездите. А може би е по-правилно да кажа – към сенките,  блуждаещи между тях, във вакуума на черната бездна.

Танос, безумният титан.

Някои от вас може да са го срещали в пълният му блясък из комикс заглавията на Marvel, други може би го помнят като антагонист от анимационната поредица за Сребърният сърфист от 1998г. Не е изключено да има такива, които да се сетят и за последния бос от аркадната игра Marvel Super Heroes  (базирана частично на Infinity Gauntlet поредицата, но за това после). Но едно е сигурно – дори никога да не сте чували за Танос, със сигурност сте се запитали кой е лилавият тип, чиято захилена мутра видяхме в последните кадри на миналогодишния хит Отмъстителите?

Историята на този галактически колос започва на една от луните на Сатурн – Титан, където е роден. Танос е представител на извънземната хуманоидна раса Eternals (Вечните), но самият той носи генетична аберация, която го превръща в мутант за собствения му вид и му придава непривична външност. Макар и различен, той е третиран сравнително справедливо от останалите, най-малко поради високия статус на баща си. Танос обаче израства като странно дете, с нездравословен интерес и очарование към концепцията за смърт. В годините на своята младост, той се среща със самата персонификация на смъртта (да, в Marvel  вселената е Тя), която му се явява като привидение на пленителна господарка. От този момент нататък Танос безвъзвратно се влюбва в нея и търси по всякакъв начин ответност на чувствата си. Това го повежда по тъмни пътеки на мистицизъм, забранени технологии, импланти и жажда за знание и власт, които го отвеждат далеч от родния Титан, само за да се върне години по-късно на сатурновия спътник, за да го залее с огньовeте на ядрен холокост.

Нещата, които Танос постига в рамките на комикс-вселената, са доста забележителни. Той е един от малцината, дори по стандартите на Marvel, които могат да се похвалят с това, че не един път са достигали божествено всемогъщество и възможността да правят наистина каквото си пожелаят, без ограничения. В дирята, която оставя след себе си, лежат повалени герои (сред които и някои от най-големите имена в индустрията), надхитрени божества, попиляни светове. Силите му са в най-разнообразна палитра, включващи телекенеза, телепатия, манипулация на материя, възможността да поема и проектира космическа енергия (това последното е свързано с девиантния му ген). Най-заплашителен от всичко обаче е интелектът му – Танос е изключително добре запознат с всички научни дисциплини, предвидлив до абсурдност, находчив и неизменно практичен и методичен.

О, и разбира се най-прекрасната му черта –  компулсивна обсесия.

В образа на Танос е вложена и голяма доза трагедия. Да си безнадеждно влюбен в Смъртта, с такава отдаденост да правиш всичко само за да я впечатлиш, да чуеш дори и една дума или да получиш бегъл жест, но винаги да оставаш огорчен и сам. И като финална подигравка, тя дори отказва да го прибере. Интересно е, че в хода на историите става ясно, че Танос никога всъщност не е желал това – у него не е имало копнеж за власт, мечтата Вселената да трепери под краката му му е чужда, не иска да бъде божество. Даже напротив – страхува се от това, затова подсъзнателно винаги оставя вратичка, начин да бъде спрян, победен, избавен от бремето на силата си.

Ако поне малко съм уловил вниманието ви с написаното досега, точното място да се запознаете с безумния титан е в 1-ви брой (от общо 5) на минисерията му, която тъкмо започна – Thanos Rising.  Там, сред руините на Титан, ще потънете в размислите и спомените му за началото на величието/падението му. Дали е вярно съдбовното предчувствие на майка му в мига, когато вижда новородения си син, оправдан ли е опитът й да убие бебето на място? Невинност, затрупана под скали, детска кръв и кръв на гущери. Илюстриран прекрасно и оформен стегнато, сюжетът сграбчва вниманието, без намерение да отпусне хватката. Големи поздравления за Jason Aaron (който в момента пише и Thor God of Thunder) за прекрасния подход.

Повече от логично е, че в момента от издателството се опитват да вдигнат популярността на този си персонаж, тъй като ни предстои да го видим в няколко значими събития. Потвърдено е участието му в Guardians of the Galaxy екранизацията, планирана за догодина, както е ясно и че той ще бъде основният опонент на Отмъстителите в продължението им през 2015 г.

Не само това, но явно ще е и в епицентъра на предстоящия crossover event Infinity, а и от Marvel едва ли ще пропуснат шанса да го използват в максимално много поредици, било то и само за брой или два.

При условие, че не ви се чака много, за да видите нещо ново с Танос, а искате да се гмурнете в дълбокото, горещо ви препоръчвам след историята за неговия произход да пробвате заглавия като Infinity Gauntlet която е приятно oldschool и изненадващо мащабна, след това старата му мини серия  Thanos, водеща директно към Annihilation. А за финал – The Thanos Imperative, която ще допадне особено на почитателите на Х.П. Лъвкрафт.