Мрежа: HBO

Създател: Нийл Дръкман, Крейг Мейзин

Сезони: 1

Формат: 9 епизода

В ролите: Ник Оферман, Мъри Бартлет, Педро Паскал, Бела Рамзи, Ана Торв

Още една седмица се изниза, с което дойде време за трети епизод на The Last of Us. Това е първият епизод досега, който прави голямо отклонение от играта. Представени са героите Бил (Ник Оферман) и Франк (Мъри Бартлет), а това, което сериалът добавя към познатата история, е наистина дълбокото гмуркане в взаимоотношенията им. На заден план остава динамиката в отношенията между двамата главни герои, с все тяхното приключение, светът и заразените.

Епизодът започва с Джоел и Ели, които след претърпяната загуба от предишния епизод трябва да се доберат до Бил и Франк. По пътя им натам техният разговор по не твърде натрапчив начин ни казва повече за света преди заразата и как се е разпространила тя. Разбираме, че са били необходими само 3-4 дни, за да се разпадне добре познатият им свят. Ели предполага, че заразата е тръгнала от маймуни, но Джоел затвърждава теорията, че става въпрос за заразена храна. Предположенията на Ели пък можем да ги сметнем за easter egg, тъй като в играта има момент на експериментиране със заразата върху маймуни.

Кои са Бил и Франк? В предишния епизод последната заръка на Тес е Джоел и Ели да потърсят помощ от тях, но каква е тяхната роля и може ли да им се вярва?

За щастие на зрителя, а според мен и на играчите, епизодът показва и доразвива образите на Бил и Франк и ги виждаме в една много интимна светлина. Бил изглежда като типичния параноик, който винаги е в очакване на края на света, но най-вероятно ще е един от последните оцелели. Има си таен бункер, запасен е с провизии, оръжия и амуниции и му липсва вярата в правителството, а и в хората. Когато светът наистина рухва, той успява да се съхрани, оставайки сам в един обезлюден град. Вместо да губи време в размисли каква да е следващата му стъпка, той веднага се захваща на работа, за да започне истинското оцеляване – започва да събира провизии, обезопасява града, поставя капани, отглежда растения и животни. В продължение на няколко години е сам, докато съдбата не довежда пред вратата му Франк. Първоначално взаимоотношенията им са обтегнати – Бил е недоверчив, а Франк пък е отворен и някак си жизнерадостен въпреки апокалипсиса наоколо. Впоследствие отношенията им прерастват в нещо повече и епизодът неусетно те повлича в разказа на една любовна история.

Това е голямата разлика спрямо играта. В нея се запознаваме само с Бил и научаваме за Франк посредством фрагменти в средата или в разговори. Епизодът подхожда различно към историята им, като ни въвежда в съвместния им живот и ни показва моменти както от доброто, така и от лошото. Отношенията между Бил и Джоел също са по-задълбочени в сериала – те са представени донякъде като приятели, докато в играта при срещата им се усещат недоверието и враждебността.

Този епизод на The Last of Us е един от най-лиричните и мили епизоди досега. Той показва, че има начини да се запази красотата, изкуството и подредеността в един малък балон, докато извън него всичко е  диво, непокорно и някак изгубено. Показва и жестокостта на времето, което разяжда метала, избелва боята и състарява тялото. Но преди всичко показва по много красив, ако и леко тъжен начин, как присъствието на един човек може да промени отношението ти към света.

Друг впечатляващ за мен момент в епизода е развоят в отношенията между Джоел и Ели. Въпреки че екранното им време не е чак толкова много, започва да се усеща едно стопляне в разговорите им. Ели се опитва да достигне до Джоел и се усеща мекота в диалозите им. Липсва и тази свръх конфликтност, която беше налична в предишните два епизода и която ми пречеше да припозная Бела Рамзи като Ели. След този епизод започнах да я усещам по-близка до образа.

Може да се обобщи, че  The Last of Us остава верен на оригинала, но вече по-смело добавя нова информация и прави промени в историята на второстепенните герои. Разликите, които видяхме в новия епизод, са на място и придава една дълбочина на Бил и Франк, която липсва в играта. Финалът на тяхната история също е коренно различен от първоизточника, което ни кара да мислим, че може да видим още промени в историята на второстепенни герои напред в сериала.

А голямата новина от изминалата седмица е, че The Last of Us e подновен за втори сезон. Едва ли това изненадва някого, предвид високите оценки както на зрители, така и на критика. HBO не биха изтървали златната възможност да адаптират втората игра. Няма информация кога ще започнат снимките, нито кога да очакваме сезона, но моите лични предположения са, че по-скоро началото на 2025 година бихме видели продължението, освен ако няма някакви непредвидени ситуации, които да забавят продукцията.

За изненадите

Niksan

The Last of Us: Long, Long Time не е на нивото за сериал. Не защото е лош, а напротив – твърде добър е. Епизод 3 е почти напълно самостоятелен филм и със сигурност би бил достоен за няколко номинации за Oскар. Едва ли има начин да не обере наградите за телевизионната индустрия – Еми.

Събитията в играта са доста интересни и паметна част за тези, които са минали през това приключение. Крейг Мейзин, който написва този епизод, не ни показва абсолютно нищо от тях. Резултатът е феноменален. Трудно ми е да го сравня с друго произведение, защото не се сещам за някое, което да е толкова емоционално наситено. Истинско постижение, предвид краткото време, което имаме да опознаем героите. Сякаш забравяме за апокалипсиса наоколо. Потапяме се в една любовна история на нивото на филми като La La Land и The Notebook, а може би и по-въздействаща и истинска.

И най-голямото постижение на сценариста и режисьора е, че без да трябва да си запознат с този свят по какъвто и да е начин или пък с предисторията на героите, пак гледаш в захлас. И не само гледаш, но и съпреживяваш с Бил изпитващия, труден, но и сладък живот, който придобива смисъл заради хората до нас.

Епизод 3 е както емоционално поразителен, така и обикновен и непретенциозен. Направете си подарък и изгледайте този “филм” с любимия човек до вас. Ако не сте във връзка, пак го изгледайте и задръжте спомена от заливащите емоции. Безспорно изкуство, което си заслужава да бъде гледано много пъти.

Оценка: 9.5/10