Крехар

Ние сме злодеите, способни да разрушат хармонията; ние сме аберацията, която трябва да се подведе под отговорност и да се сложи под контрол.

Благой Д. Иванов е един от българските автори, който не се страхува да експериментира с писането. Доказателство за това са всичките му художествени книги, които са излезли досега на пазара. Трансформации е сборник с разкази, Седем градски гряха е сборник с комикси, Мазето е роман-трилър, а Плюшеното приключение е детски приключенски роман. Беше ясно, че новата му книга ще е нещо неочаквано, защо не готварска книга, но вместо това в края на 2022 година се появи Крехар и въпреки че част от темите в книгата са такива, които вълнуват автора от преди, изпълнението е интересното в случая, а предизвикателството идва от разказването на семейната драма.

Митове и легенди обгръщат в мистичност Ловешкия резерват „Крехар“. Свидетелства говорят за същество, което живее в езерото на резервата, хищник, който плаче за своите жертви. Едно семейство обаче решава да прекара летен уикенд на уединеното място въпреки забраните за влизане. Семейната почивка бързо бива почернена, а водният дракон не е най-голямото чудовище в разказаната история.

Най-добре е още сега да кажа, че книгата обръща повече внимание на семейната драма, отколкото на съществото, така че ако започвате прочита с идеята, че ще четете българския Джурасик парк, то най-вероятно ще останете разочаровани. Въпреки това формата на разказване е изключително интересна. Действията са представени от гледната точка на палеонтолога Спасимир Николов. В книгата има както негови мисли и научна обосновка, така и интерпретацията му на събитията, случили се на семейство Дишлиеви в заветния уикенд. Приложени са и изрезки от вестници, за да направят разказаната история по-реалистична.

Като интересен факт може да се отчете желанието на Благой Д. Иванов да разкаже за дракона Жалейка, който в същината си е фантастично същество, чудо на природата и еволюционен феномен, но по възможно най-достоверен начин. За целта има доста научни описания и е представена хипотеза, която да обясни присъствието и оцеляването на съществото, а самият Благой се е допитал до изявени български палеонтолози и дори е участвал в разкопки, организирани от Националния природонаучен музей при БАН.

Очаквах Крехар с нетърпение, тъй като вече имам опит с автора и творбите му и мнението ми е сравнително положително. Историята успя да ме изненада, четенето беше като да се возиш на емоционално влакче. На няколко пъти ми прескочи сърцето, докато четях част от описанията. Без да издавам много от сюжета, към края на историята настроенията ми можеха да се изразят по следния начин – отчаяние-надежда-отчаяние-надежда?* – а това е наистина вълнуващо, защото повечето читателски оплаквания за нови или не чак толкова нови заглавия, са че историята е много предвидима. Вплетените научни описания пък подсказват часовете четене и отдаденост за подготовка на автора.

Друг много положителен за мен момент е описанието на членовете на семейство Дишлиеви – Любен, Татяна и двете момченца Ясен и Димитър. Образите са изградени изключително реалистично и може би ще успееш да припознаеш някой свой приятел или познат в тяхно лице. Аз със сигурност си представях конкретен човек, докато четях описанията на Татяна Дишлиева.

Като цяло отношението ми към Крехар е положително, но някак си в моменти се хващах да си мисля дали диалозите са реалистични. Дадени реплики ми се струваха по-скоро като клишета, които вече никой не използва, а някои ми звучаха доста сковано. Друг, донякъде личен минус, е разказването на част от историята от първо лице. Като и в предишни книги, които съм чела, Благой използва този метод, и както и в предишни книги, не ми е най-любимият начин за предаване на историята. Този похват в повечето случаи  ме кара да си представям героя като надуто и гадно същество и не мога да се накарам да му съчувствам.

Въпреки тези малки минуси, мога да споделя, че преживяването ми от четенето беше позитивно. Препоръчвам книгата за всички, които харесват сюжети с неразгадани мистерии, необясними феномени, динозаври, криптозоология и човешки взаимоотношения. А защо да не се срещнем с Жалейка в друга книга? Оставам отворена към тази възможност.