Плейнхилс: Градът отвъд мрака

„Той е измъчван не само от жени, алкохол, липса на пари и бушуващо его, но и от сюрреалистичните задачи, които са му възложени.“

„Pulp“, Чарлс Буковски

Улиците на Плейнхилс не са безопасни. Tе са ловно стопанство на зли същества, а Стивън Макнайт е частният детектив, когото всички търсят. Не само потентен любовник, той е и отдаден алкохолик и единственият, който може да разплете мистерията на двата града и да възстанови справедливостта… или там каквото минава за щастлив край. Плейнхилс е толкова пропита от духа на деветдесетарската кримка, че направо ми се привижда Стиван Сегал на корицата.

Авторът на Плейнхилс е Марк Златомиров и това е неговият дебютен роман, който излезе в далечната вече 2021 г. Повече за неговата история може да прочетете по социалните му канали, а книгата достигна до нас за рецензия тъй като винаги се опитваме да дадем гласност на българските автори и трябва да признаем, че уважаваме техния „мечка страх, мен не страх“ подход към нас. С тези мисли на ум, макар и след дългата пауза на списанието, се впуснах в книгата.

Която, не може да бъде отречено, изненадва.

Странни същества отвличат жителите на Плейнхилс. Още по-странни същества дебнат из улиците, а обичайното ежедневие на плейнхилсчани става все по-мрачно, опасно и свръхестествено. Някои от съществата са мотивирани от глад, други от секс, трети от власт, което донякъде ме кара да им симпатизирам – пороците не са им чужди. Много от тези случаи на безследно изчезване, насилствена смърт или странно поведение се разследват от частния детектив Стивън Макнайт. Неговата токсична мъжественост не оставя никакво място за съмнение относно нивото на детективските му умения и доволните платежоспособни клиенти се трупат. Централната мистерия относно кой отвлича горките хора и ги заменя с улхове (духове), колко на брой Плейнхилса има, или ако предпочитате по-екзистенциално изисканата формулировка – кой е истинският град – чака своя отговор.

Частният детектив, огледалните монаси, банкерът-Рамбо, човекоядното дърво, развратната рускиня – този роман е такава фантастична неразбория от криминални реквизити, че човек не може да остане сериозен, докато го чете. Така че може да се каже, че има два основни варианта да възприемете Плейнхилс: Градът отвъд мрака. От една страна са тези читатели, които биха били склонни да го възприемат по-сериозно (винаги се намират такива) и биха се втурнали да отбелязват недостатъците му – може би излишно за дебютен роман. От друга са онези, които биха приели романа като чистосърдечно забавление, като сложно замислена шега на автора с препратки към Пратчет, Адамс и Буковски. А безспорно има и такива, които биха казали, че е дяволски верен на проклетия си жанр.

Опитайте и вижте къде попадате вие.