Everything Everywhere All At Once

А24 е едно от малкото оцелели студиа*, чиито филми имат собствен почерк. Разбира се, авторово кино все още се намира на много места, но с филм на А24, независимо от режисьора, знаеш, че те очаква нещо уникално, което вероятно ще те накара да се замислиш една идея повече, отколкото си свикнал. Може би няма да е твоят филм – голямо количество техни филми не са за мен – но със сигурност няма да излезеш от киносалона с усещането за изгубено време.

Everything Everywhere All At Once на режисьорското и сценарно дуо Дан Куан и Даниъл Шайнърт (Swiss Army Man) е най А24 филмът, който някога съм виждал*. Още от безумния трейлър стана ясно, че ни очаква абсолютна мултивселенска лудница, но нищо не можеше да ме подготви за катарзисното преживяване, което получих.

Филмът ни запознава с Евелин (Мишел Йео*) – собственик на не особено успешна обществена пералня, която е под лупата на данъчните служби. Баща ѝ (Джеймс Хонг) е постоянно разочарован от нея, съпругът ѝ Уеймънд (Кей Хюй Куан) се чуди как да ѝ каже, че иска развод, а дъщеря ѝ Джой (Стефани Шу) е перманентно недоволна от неспособността на майка си да приеме факта, че е лесбийка.

Цялата тази битова драма бива взривена, когато Уеймънд внезапно съобщава на жена си, че временно е окупирал тялото на съпруга ѝ и че всъщност той е друга негова версия от алтернативна реалност. Той обявява, че именно тази Евелин е единствената, способна да спре ужасяващо зло, което си проправя път през цялата мултивселена. За целта тя трябва да се научи как да абсорбира спомени, знание и умения от алтернативните си версии. Но разбира се, това е само началото и конфликтът, който я очаква, е едновременно много по-голям и много по-интимен.

Everything Everywhere All At Once е изключително кинематографично постижение. Всеки кадър има собствена гледна точка, уникален стил и естетика, към която се придържа независимо дали става дума за комедийните или драматични моменти. Абсурдисткият хумор и безумните бойни сцени елегантно дават път за емоционална дълбочина, която те грабва за сърцето и стиска. И всичко това е подчинено на тематизъм, който е толкова силен, че в даден момент ще осъзнаете, че плачете на сцена, в която всички имат кренвирши вместо пръсти. Уви, трудно ми е да говоря за сюжета, не защото изненадите в него са кой знае колко епични, а защото лентата наистина заслужава да бъде видяна без предварителна информация.

Емоционалната дълбочина на филма не би била възможна без изключителната актьорска игра. Честно да си призная, знаех, че Мишел Йео си разбира от занаята, но нямах и най-бегла идея на какъв актьорски обхват е способна! От невротичната и несигурна Евелин от началната реалност, през всички невероятни образи, които виждаме в алтернативните ѝ версии, Йео изгражда комплексна идентичност, изпълнена с комплексни емоции и неимоверен капацитет за израстване. Стефани Шу (която аз лично познавам от разкошната ѝ роля в The Marvelous Mrs. Maisel) също заслужава овации на крак. Джой изначално започва като сложен персонаж, а с развитието на филма тази сложност я превръща в на практика главен герой. Everything Everywhere All At Once е не по-малко нейната история, отколкото е тази на Евелин.

И именно в този парадокс се крие брилянтността на филма. Това е история за мултивселената, която е застрашена от пълен погром. Но в основата си, тази заплаха се корени в личните преживявания на една жена. Лентата е едновременно буквална фантастика И алегория за всички пътища, които не сме способни да извървим в живота си, и тъгата по изпуснатите възможности. Ако първата половина от историята е безумен екшън и смях, то втората е пътешествие до най-интимните кътчета на човешката душа и поглед върху способността ни да живеем както с победите, така и с провалите си и да намерим собствената си стойност в сбора от двете.

Everything Everywhere All At Once е кинематографичен шедьовър, от който излязох с такава масивна доза ендорфини, че имах чувството, че съм погълнал наркотик. Лично за мен това е филмът на годината, евентуално и на петилетката. Катарзисно преживяване, което съм длъжен да препоръчам на абсолютно всеки, защото темите в него са универсални. История, разказана в рамката на жизнерадостна епика, с титаничен актьорски талант, уникален екшън, очарователна комедия и топлота с мултивселенски мащаби. Какво повече може да иска човек?