Iron Widow
Автор: Ширан Джей Жао
Издателство: Penguin Teen
Цена: $17.99
2021 г. не беше кой знае колко добра за мен в сферата на фантастиката и фентъзито. Макар и да попаднах на някои качествени заглавия, мнозинството книги, които прочетох, ме оставиха равнодушен или дори разочарован. Любимата ми книга за първите 11 месеца беше My Heart Is a Chainsaw на Стивън Греъм Джоунс, която дори не влиза в тези два жанра. Но в самия край на годината прочетох Iron Widow на Ширан Джей Жао и вярата ми във фантастиката се върна взривно.
В селата и градовете на Хуашя* момчетата мечтаят един ден да бъдат избрани да пилотират Какавида – огромни трансформиращи се роботи – във вечната война с гигантските извънземни Хуиндуини отвъд Великата стена. Пилотите на Какавиди са герои и знаменитости, които живеят в охолство и се къпят в слава. За момичетата ситуацията е по-различна. Жените в това общество имат стойност единствено като разменна монета. Дори когато душевната им енергия Ки е достатъчно силна, за да пилотират Какавида, те могат да станат единствено конкубинки на мъжете-пилоти. И по време на битка вероятността пилотът да изсмуче енергията им и да ги убие е огромна.
Когато 18-годишната Зетян кандидатства за конкубинка, тя не търси чест и слава, нито ѝ пука за парите, които неблагодарното ѝ семейство ще получи. Единствената ѝ цел е отмъщение срещу пилота, убил голямата ѝ сестра преди дори да е стъпила в кабината на гигантския робот. Но когато нейната Ки се оказва многократно по-силна от неговата и той умира по време на битка с извънземните, Зетян се оказва впримчена не само във войната срещу Хуиндуините, но и в политическите интриги на държава, която е готова да изгуби тази война, само и само да не даде равни права на жените си.
Не се подвеждайте от категоризацита на романа. Iron Widow може да се продава като YA, но истината е, че това е брутална история, пълна с агресия и болка, както и с някои доста… ъм… зрели сцени на сексуална тематика. Зетян може да е млада, но мотивацията ѝ не е тийнейджърски героизъм или неспособността да избере между двама неправдоподобни горещи пичове*, а дива, неудържима ярост. Това е жена, която – за да цитирам коментар, който ми попадна в Редит – се събужда всяка сутрин и избира насилие. И въпреки че осъзнава, че войната срещу Хуиндуините е въпрос на оцеляването на човешкия вид, тя не спира същевременно да се бори срещу бруталното сексистко общество, в което е родена.
А да, и по въпроса с двамата неправдоподобно горещи пичове… нека просто да кажем, че Ширан Джей Жао изяде доста критики онлайн от хора, които не обичат куиър полиаморността ¯\_(ツ)_/¯
Не знам дали ви е познато това усещане, когато започнете да четете книга и осъзнаете, че всеки аспект – от стила на писане, през поведението на героите, та до дължината на сцените и конкретните акценти в тях – е перфектно на мястото си. Надявам се да ви е познато, защото е страхотно удовлетворително и Iron Widow ми го достави от първата си страница. Интродукцията на Зетян и света, в който живее, бързо е заменена от екшън и политически интриги, които не отпускат до самия финал. В същото време, независимо дали са главни герои, или бегло скицирани, всички останали персонажи в романа имат индивидуалност и играят важна роля в историята.
Разбира се, като всяка друга дистопична YA фантастика, и Iron Widow е началото на поредица. Но също като най-добрите примери в жанра, книгата е удовлетворително завършена и ще ви остави с усещането за добре разказана история, която просто е част от по-голяма, все още незавършена сага. Неслучайно казах „като най-добрите примери в жанра“, защото тази книга с нищо не отстъпва на мулти-милиардните успехи като Игрите на глада, The Maze Runner или Divergent, и честно казано по качество с лекота надминава немалко от тях.
Така че, ако искате история за героиня, която за разлика от Мишел Обама винаги отговаря на враждебността с още повече враждебност, докато същевременно пилотира гигантски робот в битка с титанични извънземни, където любовта на неправдоподобно горещите пичове е невъобразимо маловажна в 99% от времетраенето на книгата, Iron Widow е вашето четиво! И наистина се надявам да я харесате, защото откровено казано това беше най-добрата от 120 книги, които прочетох тази година.
Оценка: 10/10
Благодаря за ревюто, Roland, запали ме да я издиря и почна =)!
Започнах я.
Само че нещо не ми допада много-много.
Магическата система, до колкото е обяснена е наистина интригуваща. Любовната полиаморност си беше наред, просто някак не успях по никакъв начин да усетя, че реално има обич между тримата… пък най-вече между Ли Шимин и Зетян.
Прозата е добра, харесвам казването на много неща с малко и точни думи.
За сега майстор (поне за мен) си остава Хану Раяниеми с неговия Жан ле Фламбьор! Ах, няма ли най-накрая да я преведът тази трилогия и у нас? Я сериал, я филм, я аниме… та дори и комикс поне, хехе.
Главната героиня ми е много гневна нон-стоп, почти никъде не прочетох нещо поитивно за това да си жена (изключая двамата главни пичове, които са винаги там за нея). Не успях да разбера каква ѝ беше толкова специална връзката със сестра ѝ..
Грамадните роботи са интересни и май това е.
Лично мнение, разбира се, просто не ме грабна. Идеите са, поне на мен ми идват невероятен микс от много неща (анимета повече, може би).
Малко (ама само наистина много малко!) ми напомня на Драконовите ездачи на Паолини, които са вдъхновени (преписани?)верно от де що има фентъзи :))))
Книгата е приятно четиво, определено и стилът на писане е също добър (и то за дбеютен роман). Успех на девойката да продължава нататък и по-добре да става.