The Witcher: Nightmare of the Wolf

Докато чакаме втория сезон на сериала по Вещерът, на радара ни се появи Nightmare of the Wolf. Аниме филмът се занимава с младините на вещера Весемир – учителя на Гералт. На този етап никак не е учудващо, че е подбрана подобна история, която не фигурира в оригиналните творби на Сапковски (или дори в адаптациите на CDPR). Слухове има и за друга продукция в същия свят, отново преди познатите ни събития: сблъсъците между Нилфгардската империя и Северните кралства, политическите интриги в магьосническата ложа и кралските междуособици, странстванията и похожденията на Гералт от Ривия и половин век поезия от Лютичето, която да обобщи всичко това с подобаваща лирическа украса. Въпросната продукция би трябвало да изследва първите сблъсъци на хора и елфи и ранната история на света на Сапковски. За него вече знаем, че поначало е принадлежал на елфите, а хората са пришълци от друг свят – твърде вероятно съсипан от собствените им ръце.

Функцията на подобни истории е, естествено, да бъдат не само прозорец към миналото, но и мост към бъдещето, а в немалко случаи и напомняне, че реката на времето, макар и привидно насочена, намира своя кръговрат…  Романтиката настрана, разбираме че творенето на истории извън рамките на канона позволява повече свобода на авторите, но това не винаги значи, че промяната е в положителна посока. Могат да се натворят и един куп безобразия и сериалът вече създаде почва за немалко такива.

Подобно начинание, каквото е Nightmare of the Wolf, има и своите, ако и спорни, ползи. Поне на феновете са ни спестени болезнено нехарактерни сцени като например онази в сериала – целяща може би комедиен ефект, – в която * Гералт удря Лютичето. Въпреки Nightmare of the Wolf не се цели да е правдива адаптация (доколкото първоизточник няма, а ако има то това е по-скоро сериала, а не книгите на Сапковски), но успява да е повече в синхрон с очакването за героите.

Историята ни запознава с млад, способен и в общи линии гуляйджийски настроен Весемир, заработващ от вещерския занаят с далеч по-малко скрупули от бъдещия си ученик Гералт. След сблъсъка си с непознат враг в гората той е изправен пред елфическа загадка, която отказва да разреши, понеже е време да се прибере и да зимува във вещерската крепост и дом Каер Морхен, където собственият му учител Деглан му заръчва да поеме обучението на новото поколение вещери. Между всичко това е вместена и ретроспекция към детството му, запознанството му с Деглан и неосъществената му любов с русокосо момиче на име Илияна, която той оставя, за да търси пари и приключения.

„Животът е пари“, или един от по-ексцентричните моменти във филма.

Обратно в бъдещето, в каедвенския двор пред краля се води разгорещен спор между магьосницата, която свободно цитира портрета на вещерите от тъй популярния Monstrum, и достолепната лейди Зербст. Темата е дали вещерите трябва да бъдат изтребени, като Тетра ги обвинява в безпринципност*. По-конкретно – че вещерите създават хибриди на чудовища в лабораториите си, след което ги пускат сред хората, за да сеят разруха и смут, та в крайна сметка вещерите да се появят в ролята на добре платени спасители. След като обвиненията на магьосницата не биват подплатени от доказателства, страстите ѝ са временно потушени и окончателната присъда на каедвенския владетел се отлага. Не след дълго Весемир и Гилкрест се оказват въвлечени заедно в разплитането на споменатата по-горе елфическа загадка.

Част от постерите с героите.

Героите на Nightmare of the Wolf са добре рамкирани и динамиката помежду им поражда приличен, но не особено изненадващ сюжет. Сценарият също е средна работа, но е по-добър от този на сериала, ако изобщо са сравними. Циничността на героите е една идея по-естествена, тъй като не е изразена изцяло чрез преобладаващи ругатни. Недостатъците им са маркирани в няколко хитри реплики, които обаче отекват пусто в главата ни, сякаш тази хитрост не достига съвсем, за да обрисува героите тъй както сценаристите се опитват да ни ги покажат. Няма да лъжем, ако признаем, че и сюжетът носи същия белег на празнота, макар и сглобен от добре издържани в структурен план сцени.

Въпреки че анимацията, дело на корейското Studio Mir (Legend of Korra, Voltron: Legendary Defender, Young Justice), далеч не ми е най-любимата в своята статика, е повече от всякога очарователна, когато все пак влага и динамика. Визуално филмът не отстъпва на другите анимации на Netflix като Castlevania и Blood of Zeus. Екшънът е на превъзходно ниво. Зрелището, за жалост, като всичко в Лоръншмидовия Вещер, трябва да се гледа с едно око. Другото – критичното, няма как да прости например своеволията с трактовката на магическото изкуство и концептуалната му редукция до многозначителни и недефинирани понятия, за да може действителността му да се превърне във въпросното зрелище, присъщо повече на супергеройските филми*.

Nightmare of the Wolf има проблем и с неравномерното си темпо. Първата и втората половина на филма се захапват за опашките, лишавайки ни дори от възможността да отделим къде лежи вината за цялото усещане. От гледище на първата, втората е претупана, от гледище на втората, първата е тромава. Завършекът му пък го принизява до своеобразен трейлър на Гералт*, при все че сюжетът ни дава някакво обещание за нравствен възход на новото поколение вещери.

Въобще, проблемите на отрочето на Netflix не са малко на брой, но ако си позволим да примижим, не e нито повече, нито по-малко от най-важната онтологична категория в съвремието ни: fun. Със сигурност е зрелищен и красив и определено по-сполучлив от сериала, макар да носи неговите естетика и етика. Недостатъците обаче си остават. Подобно на магическите илюзии, които хвърля с лека ръка в лицето ни, Nightmare of the Wolf е една илюзия за достоен филм във вселената на Вещера. От нас зависи дали ще поискаме да видим през нея.