Hummingbird Salamander

С Джеф Вандърмиър се познаваме, но не много отблизо. Чел съм единствено повестта му Dradin in Love и трилогията The Southern Reach, на чиято първа книга е (бегло) базиран филмът Изтребление. Но това е достатъчно творчество, за да знам три неща за него със сигурност:

1. Джеф Вандърмиър е изключително силен в изграждането на параноична атмосфера.
2. Джеф Вандърмиър е силно ангажиран с опазването на екосистемата.
3. Джеф Вандърмиър е силно ангажиран с технологиите за наблюдение и развитието им.

Тези три фактора се съюзяват в най-новата му книга, Hummingbird Salamander. „Джейн Смит“ е консултант по киберсигурност в свят, който е може би в близкото бъдеще, а може и да е в едно по-мрачно алтернативно настояще. Небето е пълно с дрони. Екологията на планетата е на прага на пълен колапс. Пандемии, граждански войни, несигурност, параноя.

Но единственият проблем, от който Джейн се вълнува, е кой ѝ е изпратил ключа за отдалечен склад, където намира препарирано колибри от изчезнал вид и странна бележка. Незаконна контрабанда, която обаче съдържа минималното количество улики, нужни за началото на разследване, което ще изпрати Джейн по следите на Силвина Вилкапампа – екотерорист от Южна Америка, чиято мисия може да е довела до биологично оръжие, способно да промени света.

Hummingbird Salamander е пропита с параноя, клаустрофобия и отчаяние. Уликите са не просто минимални, но и разчитат на Джейн да дълбае в собственото си минало, с което Силвина явно е била интимно запозната, търсейки резонанси със събития, които е смятала за отдавна забравени. Междувременно светът около нея се срива бавно и неумолимо – електрическите мрежи се провалят, правителствата колабират от собствената си корупция и некомпетентност, огромните корпорации използват наемни убийци в неистов опит да защитят структури, които са на път да станат напълно безсмислени.

Всичко това е впечатляващо по един искрено травмиращ начин – сериозно, питайте ме колко ми беше хубаво да прочета за обстоятелствата, водещи до изчезването на колибрито като животински вид – но Hummingbird Salamander почти няма сюжет. Както вече казах, уликите в интригата, която Джейн следва, са минимални. Твърде минимални. И когато стигнем до неизбежния финал, разбираме защо са такива и по какъв начин цялостната структура на романа се вписва в тематизма, който Вандърмиър изгражда.

Но… Това не променя факта, че книгата просто е скучна. Извън угнетяващата атмосфера, историята не е достатъчно интензивна, за да задържа вниманието, Джейн е – по ред причини –  емоционално дистанциран герой почти без развитие, а разпадащият се свят около нея е толкова депресиращ, че 350-те страници са твърде много. Финалът също е невероятно неудовлетворителен на сюжетно* ниво, въпреки че идеално се вписва на тематично.

Вкратце, Hummingbird Salamander е тежка и травмираща история, която лично за мен трябваше да е повест, а не роман. Вандърмиър е все така невероятен в изграждането на обтегната, клаустрофобична атмосфера, а липсата на силна емоция и способност за комуникация на главния герой са в перфектна служба на целите му. Но аз нямах нужда от толкова много времетраене за толкова постен сюжет и честно казано не съм убеден, че съм особено ентусиазиран да прочета следващата книга на автора, ако това е посоката, в която е решил да насочи таланта си.