Невидимият живот на Ади Лару

Виктория Шуаб от години насам е един от популярните автори във фентъзи жанра, но дори с оглед на това успехът на най-новия ѝ роман бе забележителен. Невидимият живот на Ади Лару стана огромен хит на англоезичния пазар след излизането си и вече над 30 седмици е в списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс. Преди няколко месеца той бе издаден и на български от ИК Емас.

Главната героиня в него Ади Лару е родена в края на 17-и век във френското село Вилон. Тя копнее за вълнуващи и разнообразни изживявания, но животът там предлага много малко шансове за това. Когато семейството ѝ я принуждава да се сгоди за един от най-противните за нея мъже в селото, в момент на отчаяние в навечерието на сватбата тя сключва Фаустова сделка – получава безсмъртие и свобода да живее, както желае, но с цената на душата си. Ади бързо осъзнава, че демоничната фигура, с която сключва сделката, я е подвела. Тя бива изцяло забравена от всички свои близки и познати, а освен това е обречена това да се случва веднага след като излезе от полезрението на хората, с които се среща в бъдеще. През следващите 300 години тя живее в почти пълна самота, разнообразявана единствено с мимолетни връзки за по няколко часа. Единствената личност, с която може да има дълготрайни отношения, е Люк – божеството или демона, с когото тя сключва сделката и който се опитва да я убеди да се откаже от живота и да му предаде душата си. През 2014 г. в Ню Йорк Ади за първи път попада на човек, върху когото нейното проклятие на работи – Хенри, продавач в магазин за книги.

В романа се редуват глави, развиващи се в съвременен Ню Йорк, с такива, показващи хронологично основните събития от живота на Ади през столетията преди това. Тази структура работи много добре и допринася съществено за цялостното въздействие на романа. Контрастът между живялата 300 години с това уникално проклятие Ади и нейните по-млади версии, опитващи се да намерят начин да се справят с него през първите години след сделката, е ефективно представен, а редуването на главите в двете времеви линии допринася за това романът да не е твърде депресиращ на моменти.

Най-силната страна на Невидимият живот на Ади Лару е майсторската проза на Шуаб. Това бе първият неин роман, който прочетох, и този елемент беше изненадващ за мен, защото за съжаление подобно качество на прозата е голяма рядкост при най-големите бестселъри. Тя прави на пръв поглед скучновати сцени удоволствие за четене. Повествованието се води в сегашно време, което е рискован ход по принцип, но тук работи прекрасно и пасва идеално на сюжета и на неговата главна героиня, която от столетия живее единствено в момента. Прозата е лирична, но с мярка, и отлично представя душевното състояние на героите. Така ключови моменти от техните истории, които иначе биха изглеждали неубедителни за читателя, сработват много добре. Прочетох романа на английски, затова не мога да кажа със сигурност доколко се е запазило качеството на прозата в българското издание, но съдейки по няколкото откъса от него, които прочетох, преводачът се е справил много добре.

Сюжетът започва увлекателно и първите стотина страници минават неусетно, но в средната част темпото сериозно спада и на моменти повествованието практически цикли на едно място. И макар последната третина да компенсира донякъде, не смятам, че това е сред най-силните страни на Невидимият живот на Ади Лару. След силното начало развиващите се в миналото глави определено бяха по-слаби от тези в съвременен Ню Йорк. Има странно несъответствие между многократното декларираното от Ади силно желание да пътува по света, за да има нови изживявания, и това, което виждаме от живота ѝ преди да се озове в Ню Йорк. Тя прекарва първите 6-7 десетилетия след сделката единствено в Париж, а след това пътуванията ѝ също са доста ограничени. Отношенията между Люк и Ади така и не успяха да ми станат интересни. Самият Люк е прекалено антропоморфицирана фигура за моя вкус, особено във втората половина на романа, и обяснението за неговия твърде голям интерес към Ади е неубедително.

Главната героиня е от тези, които лесно стават симпатични на читателя. Нейната упоритост и борбен дух са впечатляващи и тя не се отказва да търси щастието си и да се опитва някак да надхитри Люк. Ади успява да открие начин частично да заобиколи своето проклятие и да стане муза на множество творци през годините. Но в края останах с чувството, че Шуаб е прекалено пристрастна към своята героиня и натякването във финалните глави колко е специална тя ми дойде малко в повече. Хенри, който е другият герой с гледна точка в творбата, е доста по-различен и по-пасивен като характер от Ади, но след неособено обещаващото начало неговата история се оказа едно от най-интересните неща в романа. Сюжетната му линия е доста по-непредсказуема от тази на Ади. В една от неговите глави е и най-емоционално въздействащият момент в романа за мен. Връзката между Хенри и Ади и техните контрастиращи гледни точки са сред най-интересните елементи и бих предпочел те да бяха получили повече страници за сметка на някои от по-скучните развиващи се в миналото глави.

В тематично отношение основните идеи, разглеждани в романа, са за следата, която оставяме в света, както и за ролята на изкуството за това. Интерпретацията е сравнително добра, макар и да не предлага нещо особено оригинално по тези вечни за изкуството въпроси. В края обаче тонът на романа става с една идея по-поучителен, отколкото бих предпочел.

Невидимият живот на Ади Лару ме остави със смесени чувства. Определено не считам, че това е шедьовърът, за който го представя огромният хайп около романа, или че съдържа нещо особено оригинално като сюжет или идеи. Дори и самата концепция за главна героиня, която бива забравена от всички, минути след като се отдалечи от тях, не е оригинална. The Sudden Appearance of Hope на Клеър Норт бе публикуван през 2016 г. и там същата сюжетна идея е развита по-добре, отколкото в романа на Шуаб. От друга страна, той предлага редица силни и въздействащи сцени, както и качество на прозата, рядко срещано при бестселърите, затова си заслужава четенето, особено ако се подходи към него с по-реалистични очаквания.