Cyberpunk 2077: Първи впечатления

Осем години след като беше обявена, след множество отлагания, включително няколко само в последната година, натоварената с почти месиански очаквания Cyberpunk 2077 най-сетне излезе. Част от тези очаквания разказахме и в предварителната ни статия в списанието ShadowDance #1: Киберпънк. Време е да теглим чертата и след трескавото потопяване в отрочето на CD Projekt Red да дадем стъпка назад и да оценим доколко реалността отговори на тези очаквания. На компанията определено не ѝ беше лесно. Те бяха принудени да избират между това да пуснат недовършена игра, да изтормозят до изгаряне служителите си или да закъснеят за пореден път. И както вероятно всички вече знаем, според голяма част от първоначалните ревюта някак успяха да реализират и трите едновременно. Ние, обещали вече душите си на киберпънка още от миналата година, си обещахме да бъдем по-търпеливи. Cyberpunk 2077 е огромно заглавие и една седмица не стига за пълноценно ревю, но е време за първи впечатления. Ще стане ли играта в крайна сметка второто пришествие в гейминга, или вместо това ще се превърне в тотален провал?Drake 

Истината, както винаги, е по средата. Cyberpunk 2077 е заглавие, което неизбежно създаде огромни очаквания. Сетинг, вкоренен дълбоко в колективното ни съзнание, изпълнен с възможности за всеобразни приключения. Утвърдена ролева система с дългогодишна история. Студио, създало неочакван хит в лицето на The Witcher 3. Емоцията е напълно разбираема. Сигурно Cyberpunk 2077 щеше да бъде много по-добра игра, ако не беше в светлините на прожекторите и ако разработчиците бяха имали лукса да си я довършат на спокойствие. Най-вероятно ще я оправят с бъдещи пачове и след година ще бъде на нивото, което заслужава. 

Без да съм въоръжен с кой знае какви очаквания, подходих към играта с надеждата, че ще ми достави усещане, подобно на предложеното от The Witcher 3. Действието във Вещерът се развива в покосен от война свят с малък обрат: армията вече е минала, оставяйки след себе си разрушение и страдание. Свят, пълен с малки истории на хора, тормозени, както от реални, така и от метафорични чудовища. Cyberpunk 2077 дава заявка за подобно усещане: мрачна вселена, в която всички притежават оръжия и бедността е повсеместна. Войната тук е скрита, но се води всеки ден по улиците на Night City. Чудесно място за разгръщане на същите онези истории за добро и зло и за човешките драми на хора, които се опитват да оцелеят в една враждебна среда – нещо, което CD Projekt Red са доказали, че могат. Играта се справя до известна степен. Започнах като street kid, една от трите възможни предистории на героя, защото естествено, че това е най-подходящото начало на една киберпънкова история. Неудачникът от гетото, с мечта някой ден да направи големия удар, как иначе? И много се забавлявах с този избор, още след първата мисия имаше монтаж на моите приключения в следващите шест месеца на фона на началните надписи. Монтаж!!! Е, аз имам малко странно* влечение към монтажите, така че може би не всеки би бил впечатлен, но самият факт, че го има в игра, е показателен за стремежа на създателите да придадат малко по-разчупена кинематографичност на познатата формула.

Първият акт е великолепен, но абсолютно предсказуем. Във втория играчът е оставен да изследва на воля огромния град и всичките му мисии. Сами по себе си и те са чудесни. CD Projekt Red продължават да впечатляват с умението си да пишат увлекателни истории, но в контекста на целия игрови свят стоят малко разпокъсани. Играта ми напомни най-много на Grand Theft Auto, не толкова с факта, че караш и крадеш коли в голям град, колкото със структурата на мисиите, които са по-скоро сборище от различни истории, споделящи общ свят, отколкото обединени тематично, както в The Witcher 3. Историите в Cyberpunk 2077 са амалгама от киберпънкови клишета – има по малко за всеки вкус. До голяма степен това е породено и от настолния първообраз, но там това е по дизайн, за да могат играчите да си изберат какво да играят, като се съберат в петък вечер. В Cyberpunk 2077 има от всичко, има много за правене, но се е загубила тематичната свързаност.

Matrim 

Да, истината е някъде по средата. Но това е така преди всичко защото Cyberpunk 2077 е смесица от две различни игри – силно скриптирана RPG, която демонстрира нагледно защо предишната игра на компанията The Witcher 3 е толкова обичана от милиони фенове, в комбинация с тотално недовършена и постна open world sandbox, която, ако бъде описана като Grand Theft Auto за бедни, това пак би било прекалено ласкава оценка. Ще кажете, че стриктно погледнато и The Witcher 3 e open world – така е, но там по-голямата част от картата е гори, планини и поляни и е много по-лесно да се маскира липсата на добър изкуствен интелект на NPC-тата. В Cyberpunk 2077 е достатъчно само да се загледате в трафика, за да видите колко са зле нещата.

Ако паркирате колата си по средата на улицата, никой AI шофьор няма достатъчно акъл да я заобиколи. Ако започнете престрелка, всички минувачи клякат и слагат ръце пред лицето си – и остават така дълго след като приключи престрелката. Докато играчът е наблизо, те ще са застинали в това положение, ако ще и часове наред. 

Най-трагикомична е ситуацията с ченгетата – ако извършите някакво престъпление, дори и на най-затънтеното място извън града или на труднодостъпен покрив на небостъргач, куките моментално разбират и се телепортират на броени метри от вас. Но не се плашете – достатъчно е да побегнете на петдесетина метра, за да се отървете от тях, защото те никога не използват превозни средства. В битките положението е малко по-добро, защото все пак има някакви наченки на изкуствен интелект сред враговете, но пак може преспокойно да ги хаквате от десет метра разстояние, докато вбесените гангстери сипят заплахи как ще ви счупят главата, като ви набарат – обаче ги мързи да се разходят на повече от няколко метра или да се огледат по-щателно.

Шофирането също въобще не е на нивото на игра с такива претенции, но за сметка на това създателите на са се погрижили всеки светофар да светва зелено точно като се приближите към него – сигурно за да не личи толкова колко са зле AI шофьорите.Но да се върнем на плюсовете. CD Projekt Red са майстори в изграждането на атмосфера и създаване на интересни герои. Сред страничните мисии също има страхотни попадения – мисиите на Ривър, Панам или Джеферсън например. Може да правите множество избори, макар и за съжаление повечето от тях да не водят до нещо по-вълнуващо от различни реплики в отговор. Озвучаването на персонажите е феноменално, кинематографията също е на много високо ниво. Сюжетът се върти около класически киберпънк теми като трансхуманизъм, ролята на големите корпорации и т.н. и идеите са представени по впечатляващ начин. Изобщо, в това отношение играта оправдава голяма част от огромните очаквания.

Бих изтъкнал два недостатъка при мисиите – на моменти скриптираността е прекалено голяма. Постоянно ви показват, че трябва да седнете или да застанете тук, а не там, ако искате да говорите с еди-кой си, нищо, че във всички други диалози имате свободата да се движите колкото искате по време на разговора. Хубаво е, че играта ви дава да натискате бутоните на асансьорите по време на мисиите, но впечатлението се разваля, като забележите, че няма начин да сбъркате – всички бутони освен правилния не функционират. Има купища избори на реплики, при които трябва да вземете решение за броени секунди и уж е много важно да не направите грешен избор… но засега нито веднъж не съм успял да сгафя достатъчно, че да ядосам някого достатъчно, за да го накарам да се откаже да ми помага или да ме нападне. 

Другият проблем е, че хората, които ви дават мисии, не само научават мигновено по магия, че сте ги приключили и ви звънят да ви поздравят, но даже и знаят дали сте постигнали опционалните цели, или не. Четох, че последствията от изборите, които правите, често стават ясни доста по-нататък, а не веднага, надявам се да е така, защото засега (към средата на играта) положението в това отношение не е много розово. Битките имат трески за дялане, но предлагат разнообразие от похвати за справяне с враговете – от класически престрелки до хакване, близък бой или стрелба със снайпер през стени (последното е много забавно, но пък често прави екшъна смехотворно лесен, защото лошковците нерядко въобще не се усещат откъде ги стреляте и така може бавно и полека да избиете цяла група с нулев риск за вас). Има и smart оръжия, които сами насочват патроните към врага, особено подходящи за хора с ужасяващ мерник като моя милост.

Aravala 

Първото нещо, което прави впечатление още от самото натискане на бутона за нова игра, е мащабът. Cyberpunk 2077 е амбициозен проект, в който очевидно е било вложено много. Образът на града от бъдещето, сградите, атмосферата са осезаеми и въздействащи, а персонажите са интересни с пълнокръвните си образи и истории. Хубавите диалози и изключително качественото озвучаване и анимация само допринасят за усещането, че наистина си там – в бъдещето, в един гаден и суров свят, където няма ясни правила. Всичко това оправда очакванията и огромното ми нетърпение да грабна играта още в деня на премиерата – нещо, което ми се случва изключително рядко.

Като всяко нещо, за което човек е имал огромни очаквания, обаче и Cyberpunk 2077 дойде със своята доза малки разочарования, които въпреки че до момента не успяват да ми развалят усещането за играта, все пак леко горчат. Да започнем от най-големия за мен проблем – перспективата от първо лице. Не ми харесва по принцип, но особено не ми харесва в игра, която излиза с една торба настройки в началото, които да тунинговат и най-малкия детайл в образа на героя ти, само за да не го видиш никога повече, освен от време на време в огледалото, колкото да не забравиш как изглежда. Втората ми драма е управлението на колата – както Matrim изтъква по-горе, шофирането не е на ниво. И това е доста смекчено. Първата кола беше фрустриращо изживяване, съпроводено с много проклетисване и още повече сгазени пешеходци, докато свикна с дървеното управление. Чувам обаче, че със следващите – по-добри и скъпи коли, с които се сдобиваш в играта, нещата се подобряват. Доза реализъм, която определено бих пропуснала.

И така, след като си изплаках най-големите болки, мога да се върна на хвалбите – до момента историята е страхотна, екшънът е на ниво, а от разговорите ми с други ранни играчи разбирам и че наистина решенията се отразяват пряко на играта ти. Оказа се, че двама души сме изиграли една и съща мисия по коренно различен начин, без да се замислим изобщо, че съществува алтернатива. Това беше и една от най-рекламираните силни страни на играта – обещание, което CD Projekt Red явно са се постарали да изпълнят. Механиката за т.нар. braindance също много ми допадна, защото представлява супер приятни пъзели в рамките на иначе доста екшън ориентирана игра. Дървото с уменията е доста голямо, но засега отзивите са, че различните билдове работят достатъчно добре и смислено, което си е голям плюс.

Като говорим за доста голямо, трябва да призная, че първоначалният ми сблъсък с интерфейса беше неприятен, просто защото в тази игра имаш ужасно много опции, менюта и прочее и голяма част от този кибер свят хич не е подробно обяснен, да не говорим за „user friendly“. С времето се свиква, така че нека това не ви отчайва.

Едно е сигурно обаче – Cyberpunk 2077 наистина предлага цял един свят, в който да потънете с удоволствие.

Demandred 

Също като колегите, и аз съм с много смесени чувства относно играта. Главният сюжет и основните странични мисии са изключително изпипани във всяко едно отношение, но всичко останало е в най-добрия случай средна работа. Има твърде много недоизгладени детайли в почти всички елементи на играта. Интерфейсът е неинтуитивен, липсват множество полезни опции на картата, като например това да показва кой точно продавач е маркиран с даден символ или да се показват само един тип продавачи на нея. Crafting системата е объркваща и зле обяснена. Липсва опция да откажеш да си вдигнеш телефона, дори и ако ти звънят, докато трепеш бандити някъде из града. Това е доста досадно, при положение че такива обаждания се случват твърде често, понеже всички fixers в Night city явно следят главния герой постоянно и му се обаждат да му възложат задача на секундата, щом се доближи до мястото, където има странична мисия. 

Освен това в играта има и твърде отявлено противоречие между случващото се в основните сюжетни мисии и останалата част на играта. Съгласно главния сюжет играчът има изключително сериозен стимул да не губи време с никакви странични мисии, но естествено никой няма да направи това и да пропусне 90% от съдържанието. А и през по-голямата част от играта се предполага героят ти да е преследван от могъща корпорация, но това по никакъв начин не е отразено в страничните мисии, в които той става все по-известен наемник, целият град знае как да се свърже с него да му даде задача, среща се на публични места с десетки хора и не прави дори и минимален опит да бъде труден за откриване. Като цяло играта не е събитието, което всички очакваха, но в никакъв случай не е лоша. Вместо заключение, ще оставим на колегата Couatl да обобщи:

Couatl

Как бихте описали играта с едно изречение? Ако някой ме попита, ще му отговоря:  „not great, not terrible“.