The Fight to the Death Тъмните му материи, S01E07

Спирам да се оплаквам от липса на деймони, грешни сценарни решения и недоразвит свят. Било каквото било, гледаме предпоследния епизод, сериалът няма магически да навакса пропуснатите възможности. Освен това, както личи и по леко комичното заглавие на епизода*, предстои епично събитие, Клегейнбоул-ът на този свят, а именно смъртоносен дуел между бронирани мечки. Преглъщам разочарованието от минали епизоди и нека да гледаме.

Лира е оцеляла след падането си от балона и се озовава в плен на Йофур, крал на мечките, на когото много му се иска да бъде човек и да си има деймон. Тя бързо се ориентира в обстановката и измисля план как да преметне краля. Малката Лира се изправя срещу огромния Йофур и без да ѝ мигне окото съчинява лъжа след лъжа, за да го убеди, че тя е деймонът на Йорек. След като хората имат животни за деймони, логично е мечките да имат хора. В Болвангар се извършват експерименти с деймони (което е вярно), но и се създават изкуствени деймони (невярно). Единственият начин Йофур да се сдобие с деймон е като победи Йорек в бой до смърт. Истина се преплита в лъжа и дупките на Йофур в познанието му за деймоните и хората са експлоатирани от Лира. Любимата ми сцена от целия сериал. Това е чистата и неподправена Лира – находчива и бързо мислеща, а Дафни Кийн я изиграва без капка колебание.

Йорек пристига и е време за клегейн… мечи боул. И тук… Знам, че казах, че няма да се оплаквам, ама къде са им броните? Защо са голи? Нали бронята беше душата на мечката? Те са бронирани мечки! Само мечките зяпачи имат брони. Защо? Не знам какво се е случвало в писателската стаичка, това и с бюджет не мога да го оправдая. Добре, добре, спокойно. Ще обърна внимание на самия бой, който беше… ами бой. Разменят се тупаници, Йорек аха да загуби, но събира сили и надделява накрая. Решаващият момент беше заснет от гледната точка на Лира, сгушена от страх и с гръб към действието. В книгата смъртта на Йофур е доста брутална, но Тъмните му материи все пак е семеен сериал и разбирам решението. Смяната на гледната точка пък разчупи бой, който не впечатли с нищо друго, така че не мога да им се сърдя. Мечоците си остават готини, дори и само заради идеята за говорещи бронирани мечки, които си имат замък в Свалбард. Йорек даде на Лира прозвището Среброуста, което тя си заслужава и беше един от най-милите моменти в целия сериал.

Междувременно в нашия свят Бореал губи търпение в опитите си да изкопчи истината за Груман/Пери. Все още не е ясно защо е толкова обсебен от този човек, но подминаваме и това. Бореал директно се конфронтира с майката на Уил,  Илейн, като използва целия си арсенал, за да придобие писмата, които Пери е пращал на семейството си. Опитва с добро, опитва със заплахи. Даже прибягва до деймона си, за да убеди Илейн, че не е в добро психическо състояние. Нищо не помага и накрая си тръгва ядосан. Праща подчинените си да претърсят къщата и да намерят писмата, което води до това, че Уил убива единия от тях и е принуден да бяга. И тази сюжетна нишка страда от липса на контекст, но се радвам че я има, дори и само заради отношенията между Уил и майка му. Той се срамува от психичните проблеми на Илейн и не ѝ вярва особено, но я обича и прави това, което се налага, за да ѝ помогне. Отношенията им са сложни и динамиката родител – дете е обърната, което превръща Уил в сложен и запомнящ се персонаж. Грижите за тези двама герои, положени тук, ще се отплатят във втори сезон, ако изобщо има такъв.

Магистериумът събира огромна армия с автоматични оръжия, за да спре лорд Азриел веднъж завинаги. Не е ясно защо не го спряха, докато имаха крал на мечките на своя страна, та сега се налага да се готвят за бой с около 200 мечки. Мариса Коултър се появява, за да се опита да си възвърне позагубените позиции след излагацията в Болвангар. Номерът ѝ отново минава, този път защото познава Азриел много добре. Знам, че Коултър е манипулативен персонаж и винаги се измъква суха от водата, но тук не останах убеден. Магистериумът отново ѝ се доверява, въпреки че заради нея се налага да ходят на бой с мечките. Какво толкова, че го познава, те имат автоматични оръжия, не е нужно да преговарят с него. Но замълчи сърце! Остава ни един епизод и е очевидно, че ни трябва армия за драматична битка и г-жа Коултър за емоционална среща с лорд Азриел (дори и да не знаех как свършва книгата).

В общи линии хубав епизод, макар и само заради качеството на оригиналния материал и актьорската игра. Остава само един епизод и се надявам да го реализират приемливо. Въпреки че създателите на този сериал винаги могат да те изненадат, както доказаха с решението си бронирани мечки да се бият до смърт без броня.

Случайни размисли:

• Лира все пак успя да измами мечка, макар и Йорек да измърмори, че Йофур повече прилича на човек отколкото на мечка. Замълчи, Йорек, всички видяхме какво се случи.
• Клифхенгърите в този сериал по принцип са доста безлични. Лира е отвлечена. Лира е отвлечена отново. Лира пада от балон. Този път успяха да направят запомнящ се клифхенгър. Азриел беше зловещ. Паниката му, като видя Лира, и после облекчението, че Роджър е с нея. Хищническият му поглед, докато гледа към момчето. Няма да се случват хубави неща в следващия епизод.
• Не можах да не се изхиля, когато Father McPhail се появи. Не знам дали някой от сценаристите троли или отчето е персонаж от книгите, но на фона на постоянните провали на Магистериума си е съвсем на място.