Betrayal Тъмните му материи, S01E08

Последният епизод на Тъмните му материи е всичко, което трябваше сериалът да бъде. Емоционален и напрегнат, но най-важното — ясен. След цялото препускане из събитията в книгата това е първият епизод, който оставя пространство на героите да дишат и да си говорят. Да изяснят мотивацията си и да разкажат за какво става въпрос. Сериалът се луташе до последно. Имаше някои наистина добри епизоди, някои не толкова, но всички успешни бяха благодарение на материала от книгата. Изведнъж получаваме този чудесен епизод. Не можеше ли по-рано?

 Следват спойлери, разбира се

Лорд Азриел най-накрая има това, което иска — дете, което да раздели от деймона му, за да използва енергията от разделението и да отвори мост към града в северното сияние. Лира през цялото време смята, че е трябвало да му донесе алетиометъра, но е в дълбока заблуда. Тя е трябвало да му доведе дете. Това е и предателството, за което говореше ректорът на “Джордън” още в първи епизод. Това е и предателството от името на епизода. Тя доведе Роджър и така подписа съдбата му.

Епизодът е бавен и обръща внимание на всички главни персонажи. Азриел разговаря с Лира и ѝ разказва за Прах. В един миг, в който тя прави майтап за избора му на жени, той се засмива, но изведнъж се спира и става сериозен. Той я обича, но е нагърбил на плещите си прекалено голяма отговорност, за да си позволи да бъде сантиментален и набързо прекратява разговора. Това е точно от типа моменти, от които сериалът имаше истинска нужда – просто да спре и да позволи на персонажите да си говорят. Вместо това първата половина беше като диво препускане, за да установи всички важни точки, а втората – списък за отмятане. А можеше просто всички да спрат и да си поговорят, дори и да се наложи да се изрежат някои сцени, а защо не и да направят десет епизода.

Следва още един разговор между Азриел и Лира, в който за пръв път в целия сезон се споменава The Authority (може и да бъркам, но дори и да са го споменали, то е било мимолетно). Това е божеството, което църквата почита, в чието име се върши всичко и което гони Адам и Ева от райската градина, заради дързостта им да опитат ябълката на познанието. Лорд Азриел е възмутен от идеята, че човечеството трябва да страда заради една ябълка, от тоталния контрол на Магистериума върху мислите и живота на хората, от забраната да се изучава Праха, който е елементарна частица и може да бъде измерен. За мен е необяснимо защо сериалът остави впечатление, че повтаря грешките на филма, който беше прекалено срамежлив с тази тема, за да не обиди нечии религиозни чувства. Тук имаме всичко това на длан, изказано от МакАвой с неподправена ярост в гласа. За мен е необяснимо защо трябваше да чакаме до последния епизод, за да го разберем. Единственото, което ми хрумва, е, че са искали първо да запалят зрителите, преди да се впуснат в религиозните тематики. Ами да го бяха направили в четвърти епизод! А не през цялото време ръководителите на Магистериума да изглеждат като некомпетентни прото-Хитлери (а те са доста некомпетентни). Магистериумът настрана, това е и първият епизод, в който деймоните имат някакво значение. Деймоните на Роджър и Лира си играят, а тези на Коултър и Азриел се прегръщат. Роджър и деймонът му са на път да бъдат разделени и ужасът им може да бъде усетен – нещо, което липсваше и в сцената, когато Лира щеше да бъде разделена от Панталеймон, и когато намериха Били Коста без неговия деймон. Това трябваше да бъде сериалът от самото му начало.

Бях прав, че ще има емоционална среща между Мариса Коултър и лорд Азриел, както и драматична битка между Магистериум и мечки. Да, битката беше отново от гледната точка на Лира, отново беше безсмислена, но поне беше напрегната. А срещата между Мариса и Азриел беше върхът. Тези двама души, които имат дете, но в същото време са толкова силни и егоистични личности. Очевидно се обичат, очевидно обичат дъщеря си, но са толкова погълнати от своите амбиции – Коултър да освободи света от грях, а Азриел да поведе война срещу самия Господ Бог – че място за Лира няма там. От нейна гледна точка, това са ужасни хора и тя е сама, както винаги. Горката Лира, да открие своите родители и да осъзнае, че и двамата имат много по-важни цели от нейното благоденствие и в същото време да предаде най-добрия си приятел.

Наясно съм, че Северно сияние е трудна за филмиране книга. Дори и да изключим противоречивата църковна тематика, тя не следва традиционната триактова структура. Битката при Болвангар е кулминацията, но следват боят с мечки и срещата с Азриел. Филмът се опита да я вкара в малко по-конвенционална структура, като премества победата на Йорек преди Болвангар, но изрязва финала и темата за църквата, която контролира човечеството и ограничава стремежа му към познание и така убива духа на повествованието. Дали защото у нас не се впечатляваме особено от църковната институция като цяло, но не мога да разбера защо всички толкова се притесняват от тази тема. Критиката на Пулман не е насочена конкретно към католическата църква, а към всякаква форма на диктатура и на ограничаване на човешкия дух. Основната разлика между нашия свят и този на Лира (освен деймоните) е липсата на Реформация. Именно реформацията и последвалите религиозни войни ограничават влиянието на църквата и позволяват появата на хуманизма и последвалия технологически разцвет. В света на Материите Жан Калвин не напуска католическата църква и не основава калвинизма, той става папа. Това е точката на разделението, която убива Реформацията в зародиш и техният свят нарочно е показан като технологично изостанал спрямо нашия, защото Църквата има много по-голям контрол върху хората и техните правителства. Не виждам защо някой в нашето съвремие би се обиждал на тази тема и защо за пореден път се свеним да покажем колко е вредно упражняването на догматичен контрол върху хората в името на някакво божество. Това не е толкова критика към църквата, колкото алтернативна история.

Като цяло Тъмните му материи беше приличен сериал. А можеше да бъде великолепен. Много пропуснати възможности, прекалено строго следване на събитията от книгата, но пък чудесен последен епизод и съм щастлив, че сериала го има. Ако приемем, че всички карти са на масата и няма от какво да се свеним, втори сезон има огромен потенциал. Обичам Тъмните му материи и този втори опит за екранизация беше доста по-добър от първия. Иска ми се следващият сезон да бъде още по-качествен, защото има още много материал за покриване. Освен оригиналната трилогия, в момента се пише още една, от която остана само последната книга. За още две-три години вярвам, че и тази трилогия ще бъде написана и ще има материал за поне още два допълнителни сезона. Тази история заслужава да стигне до по-широка аудитория и след като все пак се осмелиха да се захванат с костеливия орех, наречен религия, макар и чак в последния епизод, оставам с надеждата, че оттук нататък ще дават по-смело. Все пак ни предстои битка с Господ.