Отмъстителите: Краят

ВНИМАНИЕ: ТОВА РЕВЮ НЕ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО В СНИМКОВИЯ МАТЕРИАЛ

Ще започна с малко лично отклонение. Аз израснах с комиксите на Марвел. От определена гледна точка, може да се каже, че X-men ми помогнаха да разкрия ориентацията си пред себе си и света (при все двете десетилетия разстояние между първия ми досег с тях и реалния момент). Дори да изключа тази страна на влиянието им върху мен, детството ми беше обагрено от анимациите за Спайдър-мен, Железния човек и Фантастичната четворка, колоездене из София в търсене на будките за вестници, където дистрибуторът е вкарал случайни броеве от случайни поредици (което доведе до първия ми сблъсък с гениалния New X-men рън на Грант Морисън), а по-късно и от патологично скъпи поръчки на колекции през Амазон. Като малък льольо, който блъскаше пластмасови фигурки една в друга (не по този начин, перверзници такива!), не можех дори да си мечтая някой ден да видя филм като първия Железен човек, а какво оставя епика като първите Отмъстители. Но оттогава минаха много години и, както казва Галадриел, светът се промени.

Краят е тук! След десет години, двадесет и един филма и апокалиптичната Война без край, братята Русо най-накрая ни дават завършека на епос, който е напълно уникален в историята на киното. Независимо дали човек е фанатичен фен или скептик, на когото му е писнало от комиксови филми, никой не може да отрече, че филмовата вселена на Марвел пренаписа поп-културата на последното десетилетие. И неслучайно е вероятно Отмъстителите: Краят да разбие всички световни кино рекорди в непосредствено бъдеще. Но успяха ли създателите му да приземят този колосален самолет?

Както някои читатели ще си спомнят от ревюто ми за Война без край, аз не останах възхитен от него. При все че в годината оттогава насам поомекнах и успях да оценя някои от качествата му, които не ми бяха направили впечатление първоначално, това си остава половин филм. И аз, като просто момче, бях забравил какво се случва обикновено с мен в тези ситуации. Винаги когато финалът на дадена история бъде разбит на две части, аз успявам да възненавидя първата от тях. Но виж, втората…

Краят е огромен филм. Не по начина, по който миналогодишните Отмъстители бяха огромен филм – с епичните си битки и множеството герои (макар че всичко това е налице), – а с колосалния си исторически и емоционален заряд. Братята Русо знаят, че завършекът на Третата Фаза е нещо повече от пореден катаклизъм. Това е завършек на цялото първо десетилетие на кино вселената, и в тази си роля, тази история има много по-големи отговорности от това просто да приключи поредната битка с поредното голямо зло. И режисьорското дуо се справя съвършено с тази привидно непосилна задача.

Не искам да се впускам в детайли, а и на практика няма почти нищо, което мога да кажа за историята или героите, без да навляза в нежелани детайли. Но Краят е изпълнен с резонанси от предишните фази, началата на историите на основните герои и множество кулминации, предвидени не просто да движат сюжета, но да служат за връхна точка на дългогодишните им истории. Всичко, което има значение за тях, или за зрителя, е намерило място в огромното времетраене на филма, и винаги е на правилното място, изпълнявайки правилната роля в огромния пъзел, който са Отмъстителите.

Но ако си мислите, че това е някаква експресионистична психологическа драма, явно не знаете за какъв франчайз става дума. Краят е изпълнен с екшън също както Война без край, с тънката разлика, че тук той е разчупен в много повече и по-разнообразни ситуации, а кулминацията е… нямам думи. Не знам кога за последно съм се просълзявал на епичен екшън, но подозирам, че отговорът е „никога“. Кулминацията на този филм е в немалко аспекти кулминацията на целия ми живот като фен на Марвел.

Дали Краят има дефекти? Естествено. Но в основата си този филм е не просто успех, а триумф! Финал, който ме накара да се смея и плача с герои, за някои от които не ми е пукало от години (или въобще). Който постфактум придава стойност дори на по-слабите, предхождащи го истории. Който едновременно оставя вратите широко отворени за следващите фази на вселената (и то как!), но и завършва всички основни и важни сюжетни и характерови линии, отворени до момента. Не знам има ли смисъл да казвам, че трябва да го гледате. Това е повече от кино събитие. За мен Отмъстителите: Краят е всичко, на което се надявах, и повече, защото не е във въображението ми, а е реалност на големия екран – нещо, което не вярвах, че някога ще мога да видя. И съответно планирам да го гледам още много пъти на кино, докато попия всичките му необятни детайли и космична епика.

ПП:Ако и вие като мен страдате от мехура на тригодишно дете, не се тревожете: Краят НЯМА сцена след надписите си. Стигнете ли до черния екран с пълзящите кредити, можете смело да се впуснете в пътешествие към най-близката тоалетна. Предстоящият летен филм Spider-man: Far From Home е официалният завършек на Третата Фаза и, ако от Марвел планират да ни споделят подробности за следващите фази, подозирам, че това ще е епилогът, в който ще ги получим.