The Wandering Earth

За The Wandering Earth (Liu Lang Di Qiu) чух за пръв път от YouTube анализ на световни бокс офиси. В първите два месеца и половина от 2019 г. това беше най-успешният филм на планетата, и предвид колко по-важен става Китай за световния филмов пазар, реших, че си струва да видя за какво се вдига толкова шум. За мой огромен късмет едно от кината тук в Чикаго имаше прожекции и съответно получих шанса да го видя в целия му нелепо епичен мащаб.

Филмът е базиран на едноименната новела на Cixin Liu и разказва история за близкото бъдеще, където, поради не съвсем добре обяснени причини, слънцето ще умре в следващите два века (понеже това все пак е Китай и „глобално затопляне“ не стои добре с партийната линия). Световните правителства се обединяват и изграждат 10 000 колосални двигателя, които да преместят Земята извън Слънчевата система, използвайки гравитацията на Юпитер като прашка, която да запрати планетата към най-близката звезда, способна да поддържа човешки живот. Под всеки двигател е построен подземен град, в който да се поместят хората, оцелели след катаклизмите, предизвикани от спирането на световната орбита. Междувременно колосална космическа станция ще чертае курса като пътеводна звезда.

Няколко години по-късно Земята се намира достатъчно близо до Юпитер, но  непредвидена повреда води до поредица от проблеми с двигателите. Сега хората на повърхността имат броени часове да рестартират огромните машини, в условията на нова ледена епоха и земетресения, предизвикани от гравитационното влияние на газовия гигант. И ако не успеят, планетата ще се сблъска с Юпитер. Докато новелата по-скоро фокусира върху това дали всъщност слънчевият катаклизъм ще се случи, или това е измама на световните правителства с цел контрол върху човечеството, филмът измисля гравитационната катастрофа, за да превърне историята в апокалиптичен екшън.

The Wandering Earth танцува на границата между пълния катастрофичен абсурдизъм на Роланд Емерих и твърда научна фантастика. Обясненията как всичко това изобщо е възможно са… там, но не винаги са особено убедителни. Героите до един ги тресе истерия и китайски героизъм, по начин, който на моменти кефи много, на други дразни, а на трети, е просто… чужд за западната естетика. Цялостният резултат обаче е нон-стоп апокалиптичен екшън, който отпуска на зрителя има-няма десет минути, преди залогът да стане тотална анихилация.

Най-впечатляваща – и на моменти най-разочароваща – е визията. Китай е налял пари в този филм на нива, каквито малко американски блокбъстъри са способни да достигнат, и си личи. За съжаление обаче талантът в тази сфера може би все още не е на същото ниво като този в Холивуд, защото при все наистина зашеметяващата визия, The Wandering Earth на моменти се препъва в специалните ефекти, особено когато камерата следи движещи се обекти. Внезапно вместо хипер-реализма на ледената апокалиптика на земната повърхност получаваме накъсани шотове, които прескачат един към друг като кофти графика в документален филм от 90-те.

Извън този дефект обаче The Wandering Earth е супер забавление. За актьорска игра ми е трудно да говоря, отчасти защото китайският стил често е обвързан с театрално преиграване, което не е редно да сравнявам със западните школи, но и защото това ВСЕ ПАК е апокалиптичен фантастичен екшън, което значи, че ако можеш да си СУПЕР ДРАМАТИЧЕН, СУПЕР ТЪЖЕН или СУПЕР ГЕРОИЧЕН – според нуждите на сцената – си си свършил работата. И кастът на филма определено си я върши, като кулминацията чак мен ме хвана за гърлото. The Wandering Earth няма главен герой, а по-скоро група персонажи, които се оказват въвлечени в катастрофата, и всички актьори се справят чудесно. Саундтракът също е на високо ниво и при все че сигурно няма да мога да запомня нито една тема, музиката доставя епика с камиони.

В крайна сметка, независимо дали ще сте способни да вземете концепцията на The Wandering Earth насериозно, или не, фактът е, че това е умело направена космическа фантастика, която борави с мащабни идеи, които – реалистични или не – на практика никога нямаме възможността да видим на голям екран, особено с такъв бюджет. Този тип наративи до момента бяха строго ограничени до литературата и съответно за мен поне е много обещаващо, че някъде по света някой има желанието да налее пари в подобен проект. И ако този филм доказва нещо, то това е, че интерес за подобни истории на голям екран ИМА. The Wandering Earth направи около 700 милиона долара за два месеца и доскоро беше най-големият световен бокс офис за годината. Което дори при неизвестен бюджет (но аз бих го сложил около 300 милиона) е колосален успех, и то за чуждоезична лента.

В този ред на мисли, огромният киносалон, в който гледах филма, беше пълен с млади китайци, които накрая скочиха на крака да аплодират. Иска ми се и ние, „западняците“ (независимо колко точно „на запад“ сме от Азия), да можехме да сме толкова лоялни към огромни, рискови проекти, които потенциално биха отворили вратите за дори по-добри филми, каквито досега не сме имали шанса да видим. The Wandering Earth не е за всеки, но си остава епична фантастична история, разказана с нетипичен размах на въображението и огромни мащаби, каквито обикновено не виждаме извън книгите. Дори да не ви допадне напълно, не мисля, че ще съжалявате за двата часа, прекарани с него.