Пролет е! Или поне така се опитват да ни убедят няколко смели вишни и джанки, които с ведър оптимизъм след арктическите климатични условия от предните седмици, са решили да цъфтят. Цъфтим и ние! Днес например ви представяме един от най-изчерпателните комикс материали, които сме правили изобщо. Също наскоро съживихме и музикалната си рубрика! А последните няколко седмици ви сблъскахме в упор с цяла поредица изключително задълбочени статии, които стъпвайки върху здравите основи на политическата ни фантастика отпреди година, оплитат още по-здраво фантастичното и обозримото от нас, тук, опияняващите се от вишните.

И като ви казвам вишни, добре знаете, че в моето сърце това е японският сезон. По този повод съм ви подготвил едно изключително тематично като за списанието и екипа му хайку, дело на големия Масаока Шики. Ето го и него:

春雨や傘さして見る繪草紙屋

Пролетен дъждец 
Разглеждам книги
под чадъра в старата книжарница

Изящество! Вие си мислите – е да, хайку като хайку, готино, но чак пък толкова. Това е защото не сте вникнали първо в традицията, и второ в пролетта. Майсторството на Шики върви на много нива. Забележете как той стъпва върху хайку канона, започвайки със задължителната сезонна дума – харусаме, пролетният дъжд. Както е видно от тези петстотин най-основни (петстотин. най-основни.) хайку думи, майсторството е да избереш тази, която описва най-добре сезона, частта от него, настроението, растенията, животните, абе нищо не е случайно. Тук Шики съзнателно излиза от лирическия герой, въпреки че преводът не предава добре това, и ни оставя една мъглива пролетна несигурност къде е тази книжарница, коя книга се разлиства и кой я разлиства. Разлистването на книги в стари книжарници е едно от най-хубавите неща, които мога да се случат на човек, заедно със самата пролет. И неслучайно виждате (или не виждате) как завършекът на първия ред (や) носи със себе си аромат на още хилядите неща, които съпътстват този сезон, заедно с дъжда. Всички те се претопяват в една ефирна мистерия, затоплена в уюта на книжарницата. Пролетта е цветове, възраждане, ефирност, живот, но преди всичко пролетта е всъщност носталгията по настоящето. Онзи изплъзващ се всяка следваща секунда момент, в който си припомняме, че живеем и че това е празник, и че много скоро всичко, което в момента ни се струва трудно, ще ни се струва прекрасно. Че всяко листенце на вишните, което пада на зелената трева, ни нашепва отминаващото време и ни тласка да вършим велики дела, докато може. Това, приятели, е силата на красотата на този свят!

Оставяйки пролетта и шегите малко настрана, малко емоционално искам да ви кажа, че този месец е много специален за мен, тъй като предстои сватбата ми с вашата всеобща любимка Killua, на която използвам случая да благодаря, че крачим заедно из тези фантастични светове от прекрасно много години! Който си спомня случайно редакционното ми от една бележита новогодишна нощ, знае за какво говоря. Тъй като по съвместителство това е и първата ни екипна сватба и цялото списание се вълнува с нас, пожелаваме и на останалите колеги да се възползват от всички годишни сезони подобаващо! А вие кажете една молитва към Хестия, Фрига, Парвати, или когото виждате като най-полезен за нашето семейно щастие, и ударете една наздравица 🙂

Днешният ден пък е бележит и с троен екипен рожден ден и то на трима от най-мистичните личности в списанието, а именно Matrim, Demandred и Xellos, всички от които нека се радват на крепко здраве, дълголетие, силна литература и всякакви други благини безчет! Повечко статии в списанието и повечко шоколад на масата! Наздраве и за тях! Пък на всички останали – чакайте Великден, боядисвайте смело и не забравяйте да пуснете повей от пролетта в замръзналото хобитово леговище.