Брой 37 Редакционно

     За пореден път, другари и другарки, пленумът ш-денсърски постанови искреният вам и с нищо незаслужил подобно отношение Моридин да списва редакциона. Изпаднал по случая в нещо донейде окачествяемо като, ами, творческа дупка, аз все пак намерих известно упование в надеждата, че ще мога да се разпростра надълго и нашироко по една твърде удобна за целта тема. Темата, поименно, за току-що приключилия Първи в Историята на Списанието, а защо не (защо не наистина!) и на Човечеството Изобщо Конкурс на Шедоуденс за фантастичен разказ.
     Надеждата ми бе – разбира се и както си е и редно – бързо попарена от колегата Роланд Гилеадски, който недвусмислено намекна, че за разказите си имало място в съответната рубрика и в съответния форум. И да съм си пишел, ако обичам, Новогодишното редакционно, както повелявала традицията. Доста смело, но за съжаление издържано логически мнение, което се видях принуден да приема.

     И така, какво се случи през изминалата година. Нищо толкова важно всъщност. За доказателство, а и за малко разнообразие, нека се върнем 50 години назад във времето и ще се убедим в тази ми теза. Добрата стара 1955-та е година, наистина изпълнена с история! На 5 април например Уинстън Чърчил напуска поста министър-председател на Великобритания. Повечето от съвременната младеж все още е наясно, че Чърчил е една от ключовите фигури във Войната. Малцина обаче са знаещите някои от гениалните му цитати, като например "History will be kind to me for I intend to write it", а на пръстите на едната ръка на охлюв се броят хората, които са чували и за доста малкоизвестните му думи "Доли, донеси ми, моля те, кифличките топли ПОНЕ днес", произнесена на рождения му ден през 1949 – реплика с наистина огромен исторически принос, изцяло променила живота на… Доли.
     Изненадите на 1955-та обаче не свършват дотук! Днес изглежда невероятно, но именно в онези слънчеви дни от началото на май Западна Германия получава суверенитет и влиза в НАТО. 5 дни по-късно е подписан Варшавският договор. Talk about quick reaction, eh! И тъй, lo and behold, Студената война започва… Край с майските слънчеви дни, край с кока-колата на изток, край и с лекото безгрижно минало на Щирлиц.
     Културният свят също не стои безучастен. На 7 юли отваря врати първият Дисниленд. Дали Мики Маус някога е подозирал тъжната съдба на класическата рисувана анимация, която днес е надвиснала като дамоклев дигитален меч над легендата за Дисни? Едва ли. Мики Маус е мишка. Те не подозират такива неща… просто.
     От научна гледна точка 1955-та е малко постна и все пак именно тогава влиза в действие за пръв път ваксината на Салк против детския паралич. Длъжен съм да отбележа, че 2005-та не можа да се похвали с нищо подобно!
     Краят на годината ни сблъсква с три на пръв поглед несвързани събития: (а) Кокосовите острови са отстъпени от Англия на Австралия; (б) в Сеул е освободен от затвора преподобният Юнг Мюнг Муун; (в) афроамериканска шивачка в Алабама отказва да отстъпи мястото си на бял в автобуса. Последното води до Мартин Лутър Кинг и онези луди луди черни момчета от 60-те. В по-общ смисъл и до прическата на Майкъл Джексън в "Blame it on the boogie". Второто, в случай че не сте хванали врътката, е причината преди десет години по непотвърдени слухове 360 000 (триста и шестдесет хиляди) напълно непознати двойки да се оженят под благословията на въпросния преподобен Муун. За (а) и аз нямам идея, сори. Ама нали знаете ефекта на пеперудата.
     Все пак 1955-та е посвоему тъжна. Света напуска Алберт Айнщайн – геният, дарил ни цели две теории на относителността, оплезения си език и не на последно място това-онова по атомната бомба. Малко по-рано пък се ражда Роуан Аткинсън и кумулативният ефект от двете събития практически намалява коефициента на интелигентност на човешкото население наполовина. Опитах се да намеря някого по-нататък в списъка с известните раждания, който да компенсира, но уви, попаднах на Брус Уилис и Кевин Костнър. Мисля, че това говори достатъчно. Освен дето потвърждава теорията ми, че те всъщност са близнаци, разделени при раждането, откъдето и беглите разлики във външния вид.
     И идва разбира се 28-ми октомври На тази светла дата изстрадалата Майка Земя получава за подарък бебето Бил Гейтс.
     40 години по-късно първият Blue Screen of Death ощастливява един лъскавичък Windows-95, инсталиран на компютър, дозиращ антидепресанти в затънтена психиатрична клиника в Южна Корея, където между другото по това време пребивава преподобният Муун. Няколко дни след това и въпросният инцидент с 360-те хиляди сватби.

     Е, на този фон, смеем ли изобщо, питам аз, да бутаме 2005-та където и да е? Вярно, имаше избори, после още едни. Сега има бат Бойко. Освен това почина папа Йоан Павел ІІ, лека му пръст, беше добър човечец, но уви отстъпи мястото си на Дарт Сидиъс. Броени дни може би ни делят от разпускането на Сената. На вас, смели джедаи, мога да препоръчам единствено да сменяте зелените крушки с червени, докато е време. На нас, останалите мирни гражданье, пожелавам мир и доволство в новата 2006-та. За мен поне тя започна перфектно :) И напълно противоположно на прежната, която определено започна със задника нагоре. Т.е. настоящата започна със задника надолу. По-специално, със задника ми надолу върху дивана на Ян, където с моята пламенна любов кротко и не толкова пламенно сладко си спяхме, докато останалата част от екипа празнуваше бодро и снимаше компромати. За себе си поне с чиста съвест мога да кажа, че единствено алкохолът е виновен! И по-специално всъщност е виновен Волкоса, да ни е жив и здрав, с твърде правилния му пелин (който аз лично винаги съм намирал за леко по-горчив от течен хинин, но тоя толкова хубаво влизаше, ех…).
     Що се отнася до списанието, мисля, че 2005-та му се отрази плодотворно. Започвайки още с юбилейния 30-ти брой от самото начало на годината и продължавайки с лека загуба на инерцията до късната й есен, броевете определено станаха пълнокръвни и по-интересни за четене, поне според мен. За това спомогнаха разбира се, донякъде и качествените заглавия, които годината ни предложи, както на книжния, така донякъде и на филмовия пазар, но в немалка степен спомогнаха и усилията на екипа. Искрено се надяваме тези усилия да са били успешно вложени във вашето удоволствие от четенето, така че и в новата година да продължим да се радваме взаимно.
     Тук е определено мястото и да се извиня за колосалното закъснение между този и миналия брой. Голямо количество несериозност (все пак за честта на някои съвестни хора ще отбележа, че това не важи за всички от екипа… но определено важи за мен например), известно количество празници, работа и учене – стандартния бъгър, знаем; както и вероятно принципът на махалото са виновни за тази ситуация, но подобно на прежни такива дупки – ще се надяваме да се случва по-рядко ;)
     Какво може да прочетем в настоящия брой? Ще започна от най-отлаганото – най-после можем да се насладим на последната част на Тъмните Хроники за Final Fantasy VII, благодарение на Рол. А след това вече на линия идва и представеният в аниме секцията FFVII: Advent Children – едно от най-красивите произведения на изкуството в анимацията изобщо. Японската линия продължава и в рубриката Непреведено, където ви представяме една малко по-различна трактовка на световноизвестните комикси на Нийл Геймън Sandman, а именно – The Dream Hunters. Игрите са за новия Prince of Persia, а в киното ни очакват камара от хитовите заглавия, излезли, докато ние се мотаехме, сред които Хари Потър 4 и Кинг Конг. Новини, ревюта, хумори разни (жлъчка, кръв, лимфа, you name em…) и други благинки ви оставям да откриете сами и минавам на последната тема за този редакцион, а именно…

     Разказите. Както споменах още в началото, Конкурсът на Шедоуденс най-сетне (след почти едногодишна продължителност) приключи и победителите може да научите именно от рубриката с разказите. Подробности по награждаването ще бъдат изнесени във форума и на личните и-мейли на победителите, а вие се гответе за новото издание на конкурса, което скоро ще види бял свят ;) За да не скучаете съвсем с поредното препрочитане на победителите (които вероятно така и така сте чели), сме подготвили и още едно кратко разказче, дело на колегата Джаар.

     И тъй, като че ли 3 страници от личното ми словоблудство са предостатъчно за всички мои фенк.. пардон, за всички, така и така четящи тези исторически редове, ето защо мисля, че е време съвсем в стила на Шефа да ви пожелая едно искрено приятно прекарване с броя и до нови срещи ;)

Моридин
23.01.2006

     P.S. След това дълбоко и прочувствено излияние от колегата Моридин, което признавам си ме остави безмълвен, ще трябва някак да намеря сили у себе си и да добавя няколко думи от името на Шефа на Партията. А тя партията повелява, другари и другарки, да се слуша Шефа ;р Така че ще бъдете свидетели на още такива Редакционни в някои от следващите броеве ;)
     Но стига толкова лиготия. Време е за нещо малко по-сериозно. Изминалата 2005-та се оказа доста успешна за списанието, и за да не се повтаряме с Моридин, ще Ви изнеса малко суха статистика:
     The Year 2005 in Figures and Numbers and erm…whatever :P
Уникални посещения: 27512 Общо посещения: 84513 Разгледани документи: 1121620
     За сравнение прилагам и данните от 2004:
Уникални посещения: 21206 Общо посещения: 60581 Разгледани документи: 1047277
     Разликата мисля е видима и за нея трябва да благодарим на Вас, нашите читатели. You rule people :) Искрено се надявам, че и през 2006-та ще продължим да сме Ви интересни.
     А сега, приятно четене :)

Ян
23.01.2006