Бял пясък White Sand

Средата на 90-те. Южна Корея. В дъното на един автобус седи млад мормонски мисионер и съсредоточено пише в тефтер. Той още не е публикувал нито един текст. Не е написал нито един роман. Кратките му разкази, писани на стар компютър със система DOS, са, по собствените му думи, „ужасни“. Но той вече е открил, че обича да пише, да създава светове, и отдава малкото си свободно време на работата по първия си роман – Бял пясък.

Така започва писателската кариера на един от най-прочутите фентъзи автори днес – Брандън Сандерсън, известен най-вече с поредиците Мъглороден и Архивите на светлината на бурята, както и с останалите си произведения във вселената Космер, към която принадлежи и Бял пясък.

Този първи опит на Брандън в епичното фентъзи така и не е издаден, и за това си има причини – той самият признава, че първата чернова на романа е била „една трета Дюн, една трета Колелото на времето и една трета Клетниците“ и не е имала такива екстри като финал. Затова, години по-късно, след завършването на шестия си роман Елантрис, той се връща към Бял пясък и пренаписва текста, като този път е доста по-доволен от резултата.

По ред причини и втората версия на Бял пясък остава неиздадена, докато издателството на комикси Dynamite не проявява желание да адаптира някой от непубликуваните романи на Сандерсън. Той веднага им предлага Бял пясък, който счита за най-добрия си неиздаден роман. Писателят Рик Хоскин работи със Сандерсън по адаптацията на текста, а на художника Джулиус Гопес е възложено да пресъздаде света и героите на Сандерсън, както и магическата система, която според автора е най-подходяща за визуална адаптация от всички, които е измислял.

Действието се развива на планетата Талдаин, хваната в капан между две звезди. В едната ѝ половина, Дневната страна, цари вечно пладне под изгарящата светлина на първата звезда, огромна и ярка. Тъмната страна, под бледите лъчи на втората звезда, пречупени през странни астрономически явления, е във вечен сумрак.

В пустинята на Дневната страна живеят легендарните Пясъчни повелители, чиито мистериозни умения им позволяват да контролират белия пясък. Младият Кентън, син на Върховния майстор на Пясъчните повелители, винаги се е борил да се докаже пред баща си и да получи най-високия ранг сред Повелителите, въпреки нищожната си вродена сила. Но точно когато изглежда, че е получил желаното, Повелителите са предадени и нападнати. Кентън, останал сам сред загиналите, се присъединява към група пътешественици от Тъмната страна, водени от дукесата Крисала. Като водач на останките от Пясъчните повелители, Кентън трябва да се бори за самото оцеляване на ордена си, като се намеси в политическите интриги на страната, докато Крис се заема с тайната си мисия.

Макар да съм горе-долу единственият човек в ShadowDance, който харесва Бял пясък, не мога да отрека, че историята си има своите недостатъци. Основният от тях е, че това е една трета от история, която очевидно не е писана с идеята да се разделя на три. В резултат, колкото и да се старах да няма спойлъри в горния абзац и да не давам повече информация от описанието на корицата, все пак разказах по-голямата част от сюжета на първия том. Той свършва в нищото. Дори не бих го нарекла клифхенгър – просто в последната трета на комикса се появяват някакви нови герои, без да е ясно какво правят там, и започват нови сюжетни линии, които не стигат до никъде. Двамата главни герои, Кентън и Крис, имат достатъчно развитие като за един том, но не мога да кажа същото за останалите. Очаквам ситуацията да се оправи с втория том, който излиза на 7 ноември; разбира се, и за него ще има ревю.

Все пак този първи том си свърши работата, а именно да ме накара да искам втория. Подейства ми общо взето като превю главите от Oathbringer (трети том от Архивите на Светлината на бурята, който излиза на 14 ноември тази година), които чета на сайта на Tor – кара ме да искам остатъка от историята. Светът, сюжетът и главните герои са ми достатъчно интересни и достатъчно добре изградени, за да искам да разбера какво става с тях по-нататък.

Магическата система, както може да се очаква от Сандерсън, е оригинална и добре построена, обвързана със сетинга и особеностите на конкретната планета. В самия комикс е обяснена механиката на използването ѝ, приложенията и ограниченията ѝ, и, разбира се, имаме възможността да видим точно как изглежда в действие, но някои детайли по въпроса защо действа така са дообяснени в текста за Талдаин в Arcanum Unbounded.

Артът на Джулиус Гопес е като цяло добър, достатъчно детайлен, за да пресъздаде света, създаден от Сандерсън, но и там имам някои критики. Този стил на рисуване ми е прекалено разхвърлян, контурите са твърде неравни и неясни. На моменти лицата на някои герои изглеждат просто странно, особено ако са рисувани под по-особени ъгли. Разбира се, това е въпрос на вкус и не всеки ще се съгласи, но лично аз предпочитам малко по-различен стил на рисуване с по-ясни и равни контури. На корицата на комикса достатъчно ясно се вижда какво имам предвид и всеки може да прецени за себе си дали го харесва или не.

Ще кажа и няколко думи за българското издание на Артлайн Студиос. Преводът е на Йоана Гацова, която е работила и по други текстове на Сандерсън, както и по други комикси, и според мен се е справила чудесно. Артлайн са решили, по неизвестни за мен причини, да отпечатат Бял пясък на по-дебела и обикновена хартия, за разлика от обичайната за комиксите тънка гланцирана такава. Това леко ме озадачава, понеже други техни комикси са правени с традиционната гланцирана хартия. Разликата в качеството не е огромна, но я има, особено при цветовете, които често са малко по-бледи в българското издание. Имайте предвид обаче, че за да забележа това, трябваше да отворя английското и българското издание и да ги сравня едно до друго; при самото четене на българското разликата не се забелязваше и не ми пречеше. Като цяло изданието на Артлайн е добро, а преводът е отличен.

Струва ли си в крайна сметка да се прочете Бял пясък? Според мен – да. Въпреки критиките ми, първият том ми беше приятен за четене, имаше типичната за Сандерсън оригинална магическа система, интересен сетинг и герои, и достатъчно интригуващ сюжет, за да продължа да чета нататък. Освен това светът на Талдаин и някои герои в него са важни за Космера, по причини, обяснени в отделно каре, понеже съдържат спойлъри. Смятам, че за феновете на Сандерсън и Космера си заслужава да му обърнат внимание.