Прелестни създания

Духовитите ми шеги за романси между смъртни и свръхестествени същества попривършиха. Потопът от вампирски, ангелски, зомби и така нататък любови заля индустрията и ни задуши до степен да очаквам God of War 4 с детайли около връзката между Крейтъс и американска гимназистка. Опа, и това е правено:

От две хиляди години над спартанския боец Джулиън тегне проклятие да осъществява тайните мечти и желания на безброй жени, без сам да изпита истинската любов.

Това е от поредицата Нощни ловци на Шерилин Кениън, дано не ви заинтригува. Ужасът ми, когато светлините в кино-залата угаснаха, е разбираем. Поредното затънтено градче нейде из америчку, поредният залупен младеж с необятно сърце, поредният странен избор за любовен интерес. В Прелестни създания на подиума се качват чародеите (casters), които биват Светли и Тъмни и се боричкат за надмощие. Този път ролята на обикновения човек се пада на Итън Уейт (Алдън Еренрайк), който бие шута на местната красавица, за да даде сърцето си на Лена Дюшан (Алис Енглърт). Девойчето е потомствена чародейка, която трябва да бъде присвоена от силите на доброто или злото на своя шестнадесети рожден ден. Именно присвоена, защото жените не могат да избират, Луната грейва върху тях, разчита какво се крие в сърцата им и ги разпределя по отбори. На екран е дори по-абсурдно, повярвайте ми. Двете гълъбчета минават през обичайните перипетии – оказва се, че над тях тегне проклятие, семейството на Лина е разделено в опитите си да я придърпа ту към едната, ту към другата страна, разплитат се дълбоко пазени тайни, които ще ви разтърсят от прозявки и някакви такива. Цели. Два. Часа.

О, да не забравя визуалните ефекти и покъртителната им грозота. Не знам и не искам да узнавам с какви… кхм… “технологии” ги правят, но Войната на зверовете от 96-та е Олимп на компютърната анимация в сравнение със светкавичките от този филм. Всеки път, когато някой магически трик блеснеше на екран, исках да потъна в седалката и да вия тихо.

За капак имаме опит за постигане на готическа атмосфера посредством заигравки чрез фамилното имение Рейвънууд и облеклата на чародеите. За сполучлива симбиоза между тях и Гатлин, градчето от селски тип, обаче са нужни повече от евтини декори. Деколтето на братовчедката Ридли (Eйми Росъм) май остава самотен стожер на удоволствието в това отношение.

По собствена традиция за финал оставих положителното. То е, че като за лудо влюбени тинейджъри Итън и Лена са изненадващо търпими, а диалозите помежду им дори могат да предизвикат усмивка, ако сценарият не им бута уверения за вечна обич в устите. Алдън Еренрайк със странното си гласче и смях в началото ми бе неприятен, но впоследствие доста добре потъна в героя си. Сред по-възрастните актъори приятно впечатление прави Ема Томпсън, за сметка на незабележимия Джеръми Айрънс.

Темпото на Прелестни създания също е неравно, като бих определил началото даже за прилично, ала след него фентъзи-драмата губи твърде много инерция из низове от безсмислени кадри. Филмът е екранизация по първата книга от тетралогията Хроники на чародейците на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, издавана в България от Кръгозор.  Аз лично загубих желание да се запознавам както с книжния оригинал, така и  с евентуалните продължения на голям екран.