Гангстерски отдел

Мики Коен (Шон Пен) е бивш професионален боксъор, издигнал се в мафиотските кръгове и превърнал Лос Анджелис в своя крепост. Притежава полицаите, съдиите и най-вече Грейс Фарадей (Ема Стоун), a заради нея всеки почтен офис-стожер може без угризения да напсува шефа и да тръгне по трънливия път на богатите и влиятелни гангстери.

За съжаление на Коен, великият американски дух не спи напълно и шефът на полицията (Ник Нолти) решава да поведе война срещу гангстера. Вика на помощ сержант О’Мара (Джош Бролин), ветеран от войната, който предпочита да избива зъби с шутове, вместо да чете права. Той събира отбор юнаци и самосиндикално се изправят срещу престъпната империя на Коен, водени от чувство за дълг, патриотизъм, мъст и въобще обичайният набор от чувства в такива ситуации. Следва почти непрестанна патаклама, разреждана тук-таме от романтиката между героите на Райън Гослинг и Ема Стоун (разбира се, че някой от добрите ще се влюби в държанката на лошия), семейните сътресения в живота на О’Мара и като цяло размишления на тема “какво може да ни коства борбата срещу злото”.

Предвид доста сносния каст, очаквах нещо повече от разтоварващи престрелки с томпсъни, но или силичките на Рубен Флайшър (режисирал също Zombieland) и  Уил Бийл (бивш сценарист на сериала Castle) просто за толкова са стигнали, или са решили да играят на сигурно, за да не стане засечка. Крайният резултат е неубедителен – Шон Пен така и не успява да влезе под кожата на мръсника Коен, а низ от cheesy реплики допълнително скапват образа му, чието единствено асо в ръкава остават поредица от зверски убийства. Това съм го гледал достатъчно, благодаря. От другата страна на барикадата минутките са съсредоточени върху Бролин, дърво, което трябва да играе дърво (чак се чудя какво се е объркало) и Гослинг. Той, всъщност, се забавлява в ролята си, уви – самотно. Останалите от Великолепната Шесторка получават толкова малко внимание, че чак е обидно, а главорезите на Коен до един просто гледат лошо и тъпо.

Но колкото и да е странно – излязох доволен от кинозалата. Може би ми се е гледал неангажиращ екшън в следвоенна Америка, може би се е обадила отколешната ми любов към vigilante-филмите и идеята за правосъдие отвъд закона. А е възможно и да преписвам на Гангстерски отдел претенции, каквито той на практика няма. Компанията, с която посетих прожекцията, също остана доволна, така че филмът май е нелош избор за мудния месец януари. Повече гилзи отколкото мозък, в ретро стил – всеки има нужда от това понякога, нали?