Хранилище 13

Хранилище 13 (Warehouse 13) е един доста непретенциозен сериал, който обаче в много отношения по нищо не отстъпва на по-именитите си събратя. Излъчва се по SyFy (каналът известен преди като Sci-Fi Channel), а действието се развива в същия свят като други два сериала – Eureka и Alphas.

Интригата се върти, познахте от първия път, около въпросното Хранилище. То представлява една огромна сграда забутана някъде на майната на географията в Северна Дакота. В нея се пазят хиляди артефакти със свръхестествени сили. Главните герои са агентите на организацията натоварена със събирането на въпросните артефакти. Интересното в случая е, че макар и да използват връзките на шефа си с всички световни сили, тези хора не работят за никое правителство, а за организация с идеална цел, която не цели да използва магическите предмети за свои цели, а напротив – да ги скрие, за да не може други да злоупотребят с тях. Почти всеки артефакт има опасни негативни ефекти, а някои са направо оръжия за масово поразяване, затова е жизненоважно да не попаднат в ръцете на някои злодей. Сегашното Хранилище е под номер 13, защото такива хранилища е имало още преди новата ера, винаги под покровителството на най-голямата световна сила – примерно през 1900 г. Хранилище 12 e било във Великобритания, а при настъпването на новата ера Хранилище 3 е било в Римската империя.

Съмнява ме предишният параграф да ви е приковал вниманието, защото сериали в които нашите хора се борят със свръхестествени заплахи има колкото щеш. Хранилище 13 отначало върви съвсем рутинно – ново разследване във всеки епизод, накрая прибират на съхранение опасния артефакт и това е. По-нататък обаче се появяват и по-дългосрочни сюжетни линии, но по-важното поне за мен е, че персонажите лека-полека стават все по-интересни, а взаимодействията помежду им донякъде наподобяват тези в едно голямо семейство. Пит и Мика са агенти на Сикрет Сървис (организация, която в реалния живот се занимава с много неща, но в Холивуд само и единствено с охраната на американския президент), които в пилотния епизод биват пратени да работят за хранилището.  Разбира се, отначало това заточение никак не им допада, но не след дълго те осъзнават каква жизненоважна роля изпълняват новите им работодатели. Мика е интелектуална натура, без обаче да изпада в комедийните крайности на Темперънс Бренън от Кости например.  Пит от своя страна обича да следва инстинкта си и нерядко се държи съвсем детински. Приятната изненада в случая е, че от всичко това не следва така любимото на почти всички сценаристи привличане на противоположностите. Пит и Мика са чудесен екип и несъмнено са много привързани един към друг, но в това няма и капка романтично чувство.

Арти е техният началник, който изпълнява ролята и на ментор. Той е работил в Хранилище 13 много по-дълго време от всички останали и макар, че обикновено отговаря за изравянето на информация и класифицирането на артефактите, често се налага да помага и на място в разследванията.  Любимият му метод за общуване са суховатите саркастични коментари.  Въпросните обаче са почти безполезни срещу четвъртия член на екипа – Клаудия, която има дарбата да му ги връща с лихвите. Клаудия е хакер, който попада на Хранилището в процеса на издирване на Арти, в следствие на което я взимат на работа тъй като така и така знае голямата тайна. Тя също така е и още тийнейджърка в началото на сериала. Човек не би очаквал такава отговорна задача да бъде поверена на толкова млад човек, но на кого му пука като това позволява да видим цялостно развитие на Клаудия – постепенно тя започва да помага не само с компютърните проблеми, а и в разследванията. Като цяло тя много ми напомня на Уилоу от Бъфи, даже и на външен вид приликата е голяма.  Присъствието й също така ни позволява да видим и по-различна страна от характера на Арти, защото той на практика се отнася с нея като с родна дъщеря – колкото и да се карат понякога, ако нещо я застрашава Арти става още по-опасен. Въобще, както споменах всички главни герои се държат по-скоро като гоолямо семейство, отколкото само като колеги. Предполагам, че на мнозина това ще се стори излишно сантименталничене, но за мен може би най-големият плюс на Хранилище 13. Героите просто си пасват и това прави гледането на приключенията им удоволствие дори когато сюжетът не е нещо особено.

Сред второстепенните герои също има страхотни попадения, най-вече Х. Г. Уелс и госпожа Фредерик. В случая Х. Г. Уелс е познатият на всички ни писател, но с важната уговорка, че става дума за Хелена Уелс – жена, която е използвала брат си за параван, защото според нея в края на 19-ти век на жените писатели не се е гледало насериозно. Хелена също така е и талантлив изобретател и бивш агент на Хранилище 12. Моралните й стандарти са доста разтегливи, затова отначало не е много ясно на чия страна е. Макар че действието се развива в наши дни сериалът стилово често залита към стиймпънк (примерно оръжията, които Пит и Мика използват са изобретени от Никола Тесла) и затова присъствието на жена живяла във викторианската епоха изглежда някак нормално от тази гледна точка. Госпожа Фредерик пък е пазителят на Хранилището и се явява шефът на главните герои. Тя има много властно присъствие и способност да запазва самообладание  в напрегнати ситуации. Куулнес факторът също е повече от значителен при нея и въобще тя е приятно изключение от правилото, че в такива сериали шефовете обикновено само създават спънки на подчинените си.

Знам, че леко се увлякох по темата за героите, но не мога да не отбележа и още нещо – женските персонажи. Вместо досадни нравоучения на тема феминизъм, Хранилище 13 ни показва интересни пълнокръвни героини – далеч по-класен похват.  Мика, Клаудия и останалите героини имат множество ценни таланти, но си имат и трески за дялане. Също така интересно е, че за разлика от 99, 99 % от холивудските сериали тук няма нито един женски персонаж, чиито живот се върти около това как да накара някой да се влюби в нея или как да запази сегашното си гадже или съпруг. Напротив, романтичния живот на героите е нещо, на което е отделено съвсем малко внимание и екранно време и тези, които имат по-голям дял от това време са Пит и Арти.

Малко повече и за артефактите около, които се върти цялата интрига. Обикновено те биват създавани при необикновени обстоятелства и много от тях са свързани с прочути личности – например перото на Едгар Алън По има способността да превръща написаното с него в реалност, а копринените чорапи на Мата Хари правят жената, която ги носи неустоима за мъжете. Някои артефакти са предмети от митологията – даже и кутията на Пандора се пази в Хранилището. Понеже почти никой не знае за съществуването на предмети с такива магически сили, често те биват задействани от нищо неподозиращи хорица, което прави разследванията малко по-разнообразни от сериали, където всеки епизод се разследват все убийства.

Друго нещо, което много ми хареса в сериала е хуморът. Както си му е реда героите обичат да се майтапят помежду си и го правят много добре, но и с мярка. Хубавото е, че закачките помежду им рядко са минават границата на добрия тон. В немалко сериали (примерно NCIS) персонажите толкова жлъчно се присмиват един на друг, че на човек му е трудничко да приеме, че те въобще се понасят взаимно, камо ли, че са колеги или приятели, които имат високо мнение един за друг.

Визията и музиката не са особено запомнящи си – от километри си личи, че Хранилище 13 не може да се похвали с особено висок бюджет, но пък няма и кой знае колко набиващи се на око издънки на ниво специални ефекти. Хранилището изглежда подобаващо огромно и изпълнено с какви ли не древни тайни, което много спомага за изграждане на атмосферата.

Актьорите не са известни имена, но се справят много добре със задачите си. Особено добро впечатление прави Алисън Скалиоти, която напук на тенденциите в Холивуд е на възрастта на героинята си Клаудия, но играта й по нищо не отстъпва от представянето на далеч по-опитните си колеги. Гостуващите актьори пък често са и намигане към феновете на други популярни сериали от жанра – например в един епизод Джуъл Стейт и Шон Меър (Firefly) играят влюбена двойка, ролята на бившата съпруга на Пит се изпълнява от Джери Райън (Star Trek Voyager), a тази на сестрата на Мика от Ейми Ейкър (Angel)

Дойде време и за минусите. Най-големият проблем на сериала е, че по-дългите съюжетни линии обикновено зависят от това или нашите хора, или лошите да са пълни кретени. Един пример – агентите на Хранилището установиха кой е главния злодей в един от сезоните, внедриха свой човек в неговата банда и вместо да дойдат и да го заловят решиха моля ви се да чакат да видят какво смятал да прави, за да разберели какви пробойни имало в сигурността на Хранилището. Е, разбраха – но не преди той да успее да направи куп поразии, нещо което беше повече от очевидно, че ще се случи. Неприятна е и склонността на сценаристите да убиват някой от главните герои в края на сезона и да го съживят в следващия епизод с помощта на някой артефакт. В последния излязъл досега епизод пак убиха някого, само че като гледам реакциите в интернет феновете, които вярват, че въпросния персонаж ще остане мъртъв се броят на пръстите на едната глава. Сещате се защо така се получава, нали?

Детинщината на Пит също понякога ми идва малко в повече – да, човекът обикновено е много забавен и интересен герой, но склонността му да си играе с опасни артефакти при все, че си е патил от това поне десет пъти ме кара да го смятам за кандидат за награда Дарвин. Да не говорим, че наистина почвам да се чудя как човек като него въобще е бил допуснат в Сикрет Сървис и са му дали да охранява президента…

Но като цяло Хранилище 13 е един много приятен сериал, койо не се взима твърде насериозно, но и не е толкова лековат, че да не позволи създаването на качествена драма. При всичките си кусури той има едно такова невинно очарование и ми хареса повече от немалко далеч по-амбициозни и шлифовани продукции.

Оценка: 7,5/10