Автор: Елизабет Беар
Издава: Tor

Ревю: Роланд

 

От време на време (по-често, отколкото някога ще призная), ми идва вдъхновението да захвана книга от непознат автор просто на базата на готин синопсис и яка корица. В случая с Елизабет Беар, жената е доста популярна в Щатите с разказите си и си е създала известна репутация в дългата форма, както във фантастичния, така и във фентъзи жанра. Range of Ghosts спада към втората категория и за разнообразие този път светът е базиран на арабски мотиви, вместо на англо-саксонски.

Темур е внук на великия Каган, чиято номадска империя обхваща северните степи. След гражданската война, разкъсала Каганата, Темур се оказва един от наследниците на трона и това го превръща в мишена за по-могъщите му роднини. Над степите се простира Вечното Небе и на него всеки наследник на Кагана има своя луна. Докато луната на Темур свети нощем, враговете му знаят, че той е жив, и няма да спрат да го преследват.

Някогашната Принцеса Самаркар завършва обучението си и е приета в ордена на Магьосниците на Тсарепет. Огледана като наследница на Разанската Империя преди брат й да се роди, Самаркар отказва да бъде пионка и разменна монета в политическите игри на наследника, и заменя светската власт със знанието и уменията на Цитаделата. Ала още първата й мисия я среща с Темур и я запраща обратно във вихър от интриги. Тайният култ на Безименните се опитва да подкопае устоите на всички велики сили в региона, чрез убийства, машинации и черна магия, и Самаркар и Темур са в центъра на игра, чиято цел никой от двамата не може да предвиди.

Range of Ghosts е типична първа част от трилогия. Книгата поставя основите на историята, запознава ни с главните герои и ги изправя пред предизвикателства, които да осформират връзката помежду им. Финалът е отворен, първият ръкав на пътешествията на Темур и Самаркар е завършил, но ако се изключи леко кулминативната битка към края, романът не е самостоятелен. При все това Беар не си позволява евтини номерца и накрая няма някакви убийствени клифхенгъри, които да попречат на човек да започне да чете без да има достъп до продълженията. Като цяло от писането на Беар струи класа. Арабският сетинг не е кой знае колко развит (споменават се много имена, но ансамбълът е камерен и историята е близо до земята, така че читателят не вижда твърде много от местата и културите, за които героите говорят), но малката част от него, която виждаме, е детайлнйо развита, и елегантно описана. Концепцията, че небесата над всяка империя отразяват вярванията на съответната нация, до степен слънцето да е различно, да се движи в различна посока и т.н., е великолепна, и е използвана по интересни начини – например като метод да се определи коя държава контролира определена оспорвана област. Героите са добре развити, но аршинът е по-скоро фентъзи, отколкото високо литературен. Беар не се е стремяла към реализъм, а по-скоро към усещане за епика и митологичност, и персонажите отразяват тази цел.

 

Плюсове:

+ Великолепен свят с интересни концепции за магия, богове и прочее. Това, че небесата над всяка империя отразяват религиозните вярвания на народа й, е страшна идея, която не бях срещал досега.
+ Много качествен стил с внимание към детайла. Темур е номад и първите му наблюдения когато срещне нови хора, са да анализира конете им и лъковете, с които стрелят. Самаркар е отраснала в среда на дворцов етикет и политически интриги и тези нюанси са първото, което тя вижда. Гледните им точки са много различни и безукорно отразени от Беар.
+ Историята обещава да е много качествена. Финалът отваря както нови сюжетни линии, така и нови територии от света.

 

Минуси:

– Това не е някакъв конкретен недостатък, но Range of Ghosts не си поставя по-амбициозни цели от това да е много качествено стандартно фентъзи с арабски привкус. Като такова, си върши работата чудесно, но ако някой очаква неподозираните мащаби на Ериксън или интелектуалната дълбочина на Бакър, ще остане разочарован.
– Като цяло книгата можеше да развие повече както героите, така и света.
 

Range of Ghosts е силно начало на обещаваща история и определено си струва четенето. Книгата не е обемна и се чете за няколко вечери, така че ако ви се иска малко разнообразие от англо-саксонското фентъзи, Елизабет Беар е много добра алтернатива.

 

Оценка: 7/10