The Queen’s Justice Game of Thrones #S07E03

Както обикновено, текстът по-долу съдържа спойлери за епизода, продължавайте на ваша отговорност.

The Queen‘s Justice е концентриран върху две неща, първото от които е дългоочакваната среща между Джон Сняг и Денерис. Феновете на сериала (а и на романите) със затаен дъх чакаха „добрите“ най-накрая да се съберат и да си поприказват. За да не изпуснем случайно връзката, малко по-рано червената жрица Мелисандра натъртва как е изпълнила задачата си – да доведе Огъня и Леда на едно място. Освен това, някак между другото изпуска пред Варис любопитно пророчество/видение. Варис очевидно пълни гащите, а може би и се сеща за думите, които е чул в пламъците преди толкова много години – в момента на кастрирането си.

Да се върнем обаче на Джон и Дани, чиято сцена заедно се развива по не особено изненадващ начин. Тук ще си позволя да отворя скоба и да поставя кралицата и копелето в малко личен контекст. Макар Сняг и Таргариен да са сред любимците на зрителите, смятам техните персонажи за типични фентъзи шаблони и тяхното „развитие“ за най-скучното в сериала. Вече съм споделял в други наши текстове относно Игра на тронове колко стандартен е пътят на тези двама участници в историята и как Мартин е създал един иначе реалистичен и жесток свят… но за всички останали. Денерис и Джон съвсем класически фентъзийно са предпазени от и оправдани за грешките си, между тях и гадостите на Вестерос е издигнат невидим щит и каквито и глупости да върши дуото, винаги ще се намеси я мъдър съветник, я магия, я щастливо стечение на обстоятелствата, за да ги извади от кашата.

Тази сцена е повторение на доста други с тяхно участие, титлите и постиженията на Денерис сме ги слушали поне петдесет пъти, нейният монолог за това колко е яка и как ще стане кралица въпреки трудностите – също. Джон отново звучи и изглежда все едно се чуди къде е най-близкият кенеф в Драконов камък, мърмори си там своите неща и очевидно никой не му е подсказал, че е трудно да убедиш някого в каквото и да е, когато просто изцепиш по средата на разговора „мъртвите идат, дайте да се обединим!“, без каквато и да е аргументация, доказателства или план.

Общ език все пак е намерен, някой трябва да ги спре тези Бели бродници в крайна сметка, а двамата ясно демонстрират, че се харесват като владетели. Църковни химни.

Втората основна линия в епизода е посветена на дъждовете на Кастамир, които се превръщат в порой и удавят съюзниците на новопристигналата кралица. Бих се отплеснал в размисли как изведнъж сериозни играчи в интригите за трона са хванати от деменцията и биват елементарно подлъгани от Церсей и компания, но съществуват няколко смекчаващи фактора – единият е свързан с липсата на истински военен съветник в свитата на Денерис, след прокуждането на Джора, смъртта на Селми и изоставянето на Даарио. Другият е смътното подозрение, че някой в свитата на Майката на драконите е двоен агент и изнася информация за врага. Остава обаче усещането, че Тирион започва да прави злокобно погрешни преценки, мрежата на Варис е крайно неефективна, а Олена Тирел някак е пропуснала да плати на разузнавачите във войната с Ланистър. Тоест, на този етап сякаш Церсей изкуствено получава подаръци, така че войната да не приключи твърде бързо и безславно.

Заговаряйки за черната особа на Железния трон, Церсей продължава да бъде звяр – безпощадна, безскрупулна и отмъстителна, точно каквато я харесваме. Все още очаквам клина, който ще бъде забит между нея и Джайм, защото последният продължава с поведението на послушно кутре, макар да е наясно с „недостатъците“ на сестра си. Страхотна сцена с Олена, между другото, заедно с преговорите на Церсей с представителя на Желязната банка вероятно бяха най-силните в епизода.

Сред недостатъците на The Queen‘s Justice e комичната персона на Юрон Грейджой, който продължава да смърди на анимационен злодей. Не знам каква е идеята на Бениоф и Уайз и какво точно трябва да излъчва кракенът, но силно подозирам, че не е надрусана версия на Роби Уилямс. Всеки негов жест и дума, особено третокласните му закачки с Джайм, предизвикват гърчове и желание тая муцуна час по-скоро да се разкара от екрана.

Игра на тронове продължава с препускането, само в този епизод видяхме предвижданата от шест сезона среща, парадното завръщане на Грейджой, предаването на пленниците, завладяването на две столици, излекуването на Джора и семейното събиране на Санса и Бран в една порядъчно странна и дори неудобна сцена. Все още не знаем колко материал трябва да натъпкат създателите на сериала в оставащото време, но със сигурност таглайнът на седми сезон е заслужен – The End Begins. А ние, доволни или не, търпеливо ще го чакаме тоя край.