The Spoils of War Game of Thrones #S07E04

Текстът съдържа спойлери за епизода, четете на своя отговорност.

The Spoils of War  напълно се вписва в традицията на седми сезон на Игра на тронове – в него има някои страхотни моменти, които биха зарадвали всеки фен, но цялостно погледнато нещата не са съвсем добре. Във визуално отношение получихме една великолепна битка, а в сценарно бяхме свидетели на няколко изключително смехотворни решения.

Първите двайсетина минути на епизода са чувствително по-слаби. В тях виждаме как армията на Ланистър отнася безсметните съкровища на разбития дом Тирел, а кралица Церсей обяснява на представителя на Желязната банка, че веднага щом златото пристигне, дългът на Ланистър ще бъде изплатен. Ясно е, че Церсей за пореден път си прави сметки без кръчмар, но това, което ме изненада, беше безкрайният възторг на банкера пред богатствата на Тирел. Марк Гатис участва спорадично в сериала още от четвърти сезон и за всичките тези години бях останал с впечатлението, че дългът на короната към Желязната банка е гигантски, а изплащането му е почти невъзможно и би отнело доста години. Сега се оказва, че всичко може да бъде решено с разграбването на богатствата на един единствен дом. Вярно, най-заможният и благоденстващ дом, но все пак. Да се чуди човек защо всички групировки в този сериал досега не са опитвали да нападнат Тирел, щом монетите в техния замък са напълно достатъчни за поддържането на военна кампания в продължение на години. Или защо розите не разполагат с по-добра армия, която да охранява бездънните им трезори.

Сцените на Север са доста по-интересни… или поне някои от тях. Виждаме как Кутрето дава на Бран загадъчната кама, която се беше появила в първи сезон, а след това шест години въобще не беше споменавана. В романите, мистерията за собственика на камата, с която бе извършено покушението срещу Бран, намира своя отговор още в трета книга, и аз лично съвсем бях забравил, че в сериала това обяснение е пропуснато. Интересно как продуцентите ще използват тази стара сюжетна нишка и какво точно се опитват да направят с нея. За момента обаче съм скептичен, тъй като от първи сезон изтече прекалено много вода: опитът за убийство беше само едно от многото събития, довели до кървавия конфликт между домовете Старк и Ланистър, и тъй като повечето от замесените участници (Катлин, Джофри, Роб, Тивин) са отдавна мъртви, слабо ме вълнува какво точно е започнало войната. Моето предположение? Санса ще разбере, че навремето Кутрето е подвел Катлин, като ѝ е казал, че собственикът на камата е Тирион. Именно това ще е причината Санса да наложи на Петир смъртна присъда.

След като споменах младата Старк, епизодът съдържа една от най-дългоочакваните срещи в сериала – тази между сестрите Санса и Аря. Тук има две неща, на които бих искал да обърна специално внимание.

Първото, изключително съм доволен от факта, че през последните два сезона Санса неминуемо се превърна в емоционален център на Севера, че дори и на сериала. Ако трябва да изброим най-затрогващи срещи от изминалите две години, това биха били Санса и Бриен в началото на шести сезон, Санса и Джон няколко епизода по-късно, Санса и Бран миналата седмица, Санса и Аря в днешната серия. Всеки от тези моменти беше по-емоционален и по-вълнуващ от което и да е събиране на герои в този сериал, включително дългоочакваната среща между Денерис и Джон от миналия епизод. Санса се превърна в свързващото звено – тя се среща с всички, намира всички, сплотява всички. Това е роля, която несъмнено ѝ отива.

Другият интересен момент е, че събирането на тримата Старки – Санса, Аря и Бран, далеч не е епичният и надъхващ момент, който феновете биха желали. Лично за мен това беше едно от най-добре отработените неща в епизода. Книгите на Джордж Мартин често успяват да ни лишат от радост дори в „триумфалните” моменти – всяка победа е постигната с цената на толкова много жертви, че няма как да предизвика истинско щастие. А често това, което прилича на триумф, всъщност е маскирана трагедия. За мен беше истинско удоволствие да видя как тримата Старки отново се движат из двора на Зимен хребет заедно, един до друг. Тази радост обаче бе бързо попарена от факта, че тези деца са безвъзвратно съсипани и увредени.

Всъщност Санса е единствената, успяла да запази здравия си разум. Сестра ѝ Аря се е превърнала в пълнокръвен психопат – непрекъснато си повтаря имената на хората, които ще изтрепе, върти меча по-добре от най-умелите рицари и нищо друго не я интересува. Бран също е напълно изгубен, не чувства никаква емоция по отношения на околните, умът му е в други измерения. Не вярвах, че е възможно, но докато гледах тези сцени, изпитах нова, още по-дълбока любов към Санса. Тя би трябвало да е щастлива – намира се в родния си дом, на сигурно място, а братчето и сестричката ѝ са до нея. Но Санса съзнава, че всичко това е илюзия – домът ѝ може всеки момент да бъде унищожен от някой от многобройните им врагове, хората ѝ могат само след година да измрат от глад и студ, а Бран и Аря са просто празните обвивки на някогашните ѝ роднини.

Пренасяме се на юг. Джон показва на Денерис скални надписи и рисунки, оставени от Горските чеда. Тяхната писменост е интересна, запазените послания са интригуващи, странни и неразбираеми за хората. И изведнъж са появяват съвсем човешки картинки, точно като на третокласник. Малко глупаво.

Диалогът между Джон и Денерис ми хареса. Между двамата актьори няма абсолютно никаква химия и затова се радвам, че сериалът, поне на този етап, не се опитва да ги представи като силно привлечени един от друг. Отново се поставя въпросът за нерешимата политическа ситуация, в която са изпаднали – Денерис няма да го подкрепи, ако той не я признае за кралица, а той не иска да го направи, защото народът му не би искал Кралят на севера да стане нечий подчинен. Според мен логичното решение е двамата да сключат брак, това би сплотило земите и народите им. И бих се зарадвал ако бракът между Джон и Денерис бъде представен именно като политически мотивиран, а не като резултат от неописуемата им любов един към друг. Защото между тези двама актьори наистина липсва привличане и сериалът ще постъпи мъдро, ако не пренебрегва този факт.

По-късно Джон и Тирион дават еднородни съвети на Денерис, обясняват ѝ как трябва да спечели войната като завладее сърцата на хората, а не с огън и меч. Мисандей се включва с дълга реч за това как следва Денерис не защото е длъжна, а именно защото кралицата е покорила сърцето ѝ. След това Дани се качва на дракон и отива да изгаря хора наред.

Битката е великолепна, няма две мнения по въпроса. Хем през цялото време е ясно какво се случва и как се случва, хем сцената много добре предава хаоса и безпорядъка на бойното поле. Драконът е вплетен в цялото нещо по изключително радващ начин – наистина имах усещането, че гледам съвсем реална битка, в която участва дракон. Ролята на Брон беше страхотна и балистата беше използвана добре. Сериалът наистина се опитва да ни се реваншира за всички „спестени” сражения от по-ранните сезони.

Само не разбрах кому беше нужен този многозначителен завършек, при който уж не е ясно дали един от главните герои е успял да оцелее. Нямам никакви съмнения, че ще оцелее. Неприятното в случая е, че Игра на тронове не се нуждае от такива евтини трикчета – сериалът е убивал толкова много от своите герои, че изобщо не е необходимо да се преструва, че е приключил още някой.