Добрата съпруга

Краят на септември и началото на октомври обикновено е времето, в което започват новите сезони на сериалите. И покрай радостта от дългоочакваните премиери няма как да не изпитаме и известна носталгия по сериалите, които тази есен няма да се завърнат на екран. Най-яркият такъв пример в моето съзнание несъмнено е Добрата съпруга – сериал, който следях с интерес още от есента на 2009-а и който гледах всяка седмица в продължение на седем години.

Добрата съпруга е съдебна драма, разказваща историята на Алиша Флорик (Джулиана Маргулис) – съпруга на главния прокурор на Чикаго Питър Флорик (Крис Нот), отстранен от длъжност след обвинения в корупция и секс скандал. Алиша, която дълги години е била домакиня и се е грижела единствено за поддържането на дома и възпитанието на децата, решава да се върне на работа и да опита да изгради отново живота си. Тя постъпва в престижна адвокатска фирма (бракът с бившия главен прокурор винаги има своите предимства, дори и след публичен скандал) и внезапно се озовава в свят, доста различен от този, в който се е намирала до момента. Захвърлената в дълбоки води Алиша осъзнава, че трябва да се научи да плува и то възможно най-бързо. И колкото повече опит и умения придобива героинята, толкова по-сложен става светът около нея.

Добрата съпруга е съдебна драма, но не е като другите адвокатски сериали, които епизод след епизод и сезон след сезон нищят еднотипни и безинтересни съдебни процеси. Още в първата си година сериалът показва изключително интригуващи правни сблъсъци и подхожда много зряло към разрешаването им. Делата не се печелят с високопарни и патетични заключителни речи, нито пък с късмет или морална висота. Печелят се чрез закона. Измежду всички адвокатски сериали, на които някога съм попадал, Добрата съпруга борави най-качествено с правната страна на нещата. Случаите от отделните епизоди са не просто любопитни и занимателни – те са интересни в правен и законов аспект.

Но качествата на тази превъзходна драма далеч не свършат с това. Забележителен е начинът, по който Добрата съпруга еволюира с времето. В началото сериалът се занимава основно с правни проблеми. С течение на сезоните обаче в сюжета навлизат и други теми – политиката, корупцията по високите етажи на властта, амбицията за издигане в корпоративните среди, цената на успеха в адвокатския бизнес. Сериалът подхожда към всеки от тези въпроси по сериозен и зрял начин. В по-късните години виждаме дълги арки, посветени на политически предизборни кампании и имаме шанса да разгледаме този процес отвътре, да се запознаем с всички лоялни и нелоялни трикове, използвани от специалистите в бранша. Освен това са показани и порочните практики в големите организации, включително държавни, както и на всякакви начини за борба с тях.

Но – и това е изключително важно „но“ – не си мислете, че Добрата съпруга е просто сериал за алчни кариеристи и амбициозни неморални политици, показващ грозотата на света, тип Къща от карти. Персонажите от Добрата съпруга не са безскрупулни гадняри, потъпкващи всичко и всички, за да се издигнат до властта. Е, не са и някакви невинни кротки агънца, постъпващи винаги морално и благородно. Те са, в истинския смисъл на думата, сложни и сиви. Но не са отблъскващи, нито дори симпатични и чаровни в своята отблъскващост. Te са хора, на които зрителят може с открито сърце да съчувства и състрадава. И го постигат без да бъдат елементарни и еднопластови.  Тези герои са амбициозни, но не чудовищно безскрупулни, целеустремени, но не безсърдечни, вървят по тънката граница между егоизма и верността към колектива. Не са просто алчни и себични типажи, които зрителят да разбира, а интересни и сложни хора, с които да се идентифицира и дори да уважава. В сериала липсва онази хладна дистанцираност и студенина, така характерна за съвременните „стойностни” драми. Няма я и топлотата и непринудеността на по-обикновените сапунки, ненавиждани от „сериозните” критици. По-скоро има една чаровна изисканост и… аристократичност. В много отношения Добрата съпруга ми навява усещането на стилна класическа опера, разказваща за краха на идеалите.

От самото си начало Добрата съпруга е социален сериал и разглежда различни социални проблеми. Най-централният от тях е, както можете да се досетите, правата на жените и борбата за равноправие между половете в съвременното американско общество. Постепенно в сюжета се намесват все повече популярни теми от ежедневието – следенето и подслушването на телефони, съмненията за фалшификация на изборните резултати, контрола на оръжията, протестите на чернокожите, борбата с тероризма, престъпленията на американски военни на чужди територии, и още много. По своето богатство на социални въпроси Добрата съпруга е практически безпрецедентен в съвременната телевизия.

Актьорската игра е повече от великолепна. Абсолютно всеки човек, чието лице виждаме в този сериал, успява да бъде изключително убедителен в ролята си. Голямата звезда на сериала е, разбира се, Джулиана Маргулис, наградена със Златен глобус и две Емита за ролята си на Алиша Флорик. Развитието на нейния персонаж е приемано изключително противоречиво от критиците и феновете, аз лично ще се въздържа от подробен коментар, за да не ви оспойля. Не мога да кажа, че през цялото време одобрявах всяко от действията на Алиша, но категорично мога да заявя, че във всеки момент обожавах играта на Маргулис, дори когато не харесвах героинята ѝ. В поддържащите роли виждаме Арчи Панджаби, Кристин Барански, Джош Чарлс, Алън Къминг и Крис Нот, всеки от които е отличен с множество награди и номинации за играта си в сериала. Всички те са невероятни и заслужават отделен собствен абзац с възхвали, но мога да си представя как подобно ревю би ви доскучало. Дори гостуващите персонажи в Добрата съпруга са изключително привлекателни и колоритни. Таланти като Кери Престън, Майкъл Джей Фокс, Дилън Бейкър и Нейтън Лейн, отнесли завидно количество номинации и статуетки Еми, превръщат всеки епизод в първокласен актьорски спектакъл. Без да подценявам таланта на актьорите, трябва да вметна, че голяма част от успеха на гостуващите персонажи се дължи на страхотния сценарий. Сериалите от типа „случай на седмицата” често представят еднопластови и картонени гостуващи герои. Не и Добрата съпруга. Всеки персонаж, дори и да участва само в един епизод и повече никога да не се появи, е представен като сложен и пълнокръвен образ. Заглавия като How to Get Away with Murder имат много какво да научат от Добрата съпруга.

Един от страхотните елементи на продукцията, който човек може почти да пропусне покрай интригуващия сюжет и стилната режисура, е прекрасната музика. В някои случаи сериалът използва песни на популярни изпълнители като Мика и Реджина Спектор, но основната заслуга за феноменалния саундтрак има композиторът Дейвид Бъкли. Неговите тонове напомнят барокова музика и придават на всяка сцена изключителна изящност и епичност. Самият Бъкли споделя, че е силно вдъхновен от Вивалди и при работата си по отделните сезони на сериала е опитал да изгради цялостна рамка от различни етапи, подобно на „Годишните времена”. Може би на това се дължи чувството на тържественост и аристократичност, което струи от дори най-обикновените сцени. Великолепната барокова музика създаваше у мен усещането, че гледам величествена опера, че ставам свидетел на епичната история за въздигането и падението на божества. Без този впечатляващ саундтрак сериалът пак щеше да е стилен и приятен, но несъмнено нямаше да е и наполовина толкова омагьосващ.

Ако трябва да коментирам накратко отделните сезони, ще кажа, че лично според мен Добрата съпруга достига своя художествен връх в средата на пети сезон. Сценаристите Мишел и Робърт Кинг без притеснения внасят разнообразни промени – изменят конфигурацията, в която са подредени героите, или променят рязко посоката, в която се развива даден персонаж или сюжетна линия. Затова всеки от седемте сезона има свои собствени особености. Първи и втори сезон са интригуващи и интересни, но в тях играта е най-спокойна и безопасна. В трети и четвърти ситуациите стават по-сложни, напрежението се покачва постепенно. Този процес достига своята кулминация в пети сезон, който представлява титаничен сблъсък на герои и идеи, без задръжки и лесни решения. Шести и седми сезон за мен са видимо по-слаби от предходните. Но дори в тях сериалът е слаб само в сравнение с най-добрите си години. Сравнен със средното ниво на другите съвременни продукции, Добрата съпруга отново си остава категорично качествен. Финалът е сложен и противоречив и поражда  силни реакции у феновете и критиците – както положителни, така и отрицателни (внимание! линковете съдържат спойлери). И все пак едно е ясно – Мишел и Робърт Кинг избират смел и дързък начин да завършат историята си. Според тях това не е край, който носи моментно удовлетворение, дори напротив – в първия миг след финалните надписи зрителят чувства недоволство. Но е край, чиито достойнства могат да изпъкнат след известно осмисляне – не същата вечер, но може би на другата сутрин. Лично аз намирам финала за смислен и съответстващ на цялостното развитие на сериала, макар да имам забележки към отделни негови елементи.

И преди да приключа, искам да кажа, че краят на Добрата съпруга бележи края на една епоха в телевизията. Той е последният сериал от някога велик род – последната многоепизодна драма по национална телевизия. В своята статия в Роулинг Стоун – „Why ‘The Good Wife’ Might Be Network TV’s Last Great Drama“ Сам Адамс изтъква причините, поради които финалът на Добрата съпруга е много повече от финал на един сериал (внимание! в линка отново има спойлери). Качествените драми в американската телевизия вече имат нов облик – те са, първо, много по-кратки – с по десет или тринайсет епизода (в сравнение с внушителната бройка от двайсет и два епизода на година на Добрата съпруга и редица драми от миналото десетилетие), и са, второ, излъчвани по кабелни телевизии или онлайн платформи от типа на Netflix. Последният път, когато сериал с повече от тринайсет епизода на сезон получи награда Еми за най-добра драма, беше през далечната 2006-а. Последният път, когато такъв сериал изобщо беше номиниран за най-добра драма, беше през 2011-а. И тогава номинираният беше именно Добрата съпруга. В днешно време сякаш е постигнато обществено съгласие, че качествените сериали са задължително кратки. Формулата от двадесет и два епизода вече се използва само за по-обикновени продукции, които не заслужават вниманието на критиката. А Добрата съпруга успяваше година след година да продуцира не 10, а 22 или дори 23 качествени епизода. Освен това всички „сериозни” драми вървят по кабелни телевизии или онлайн платформи – за нас в България това може и да не е от значение, но в САЩ тези удоволствия изискват допълнително заплащане. Националните телевизии излъчват безмозъчни реалити програми или прогресивно затъпяващи комедии като Теория за Големия взрив – тях можете да гледате свободно. Но ако искате качествена и сериозна драма, трябва да платите допълнителна такса. Добрата съпруга беше последният рицар, последният многоепизоден качествен сериал по национална телевизия. И може би и заради това излъчваше аристократизъм и величественост.

Аз лично съм безкрайно благодарен на целия екип на Добрата съпруга за страхотното удоволствие, което ми доставиха през изминалите седем години. Ще ми липсвате. Много.