The Defenders

The Defenders е минисериал на Нетфликс, събиращ на едно място четирите главни герои от продуцираните от компанията сериали по комиксите на Марвел – Мат Мърдок (Деърдевил), Джесика Джоунс, Люк Кейдж и Дани Ранд (Железният юмрук). Още когато беше обявен през 2013-та, проектът бе замислен като телевизионен еквивалент на блокбъстъра The Avengers – амбициозно сборно заглавие, което да поднесе на феновете неустоимото удоволствие да видят всичките си любими герои на едно място.

Успява ли The Defenders да оправдание очакванията и да удовлетвори зрителите?

Отговорът е да, или поне в голяма степен. Макар да не е лишен от недостатъци, The Defenders е изключително радващо и очарователно заглавие, способно да преизпълни с възторг фенското сърце на всеки, следял с интерес сериалите на Марвел през последните четири години. Едновременно с това трябва да признаем, че The Defenders не успява да оползотвори пълния си потенциал и да бъде Великото Нещо, на което се надяваха зрителите. Казано просто – сериалът е як, но можеше да бъде дори повече.

Всъщност, The Defenders се различава от The Avengers по това, че сериалът е просто сборен проект с участието на няколкото главни герои, а не кулминация на излезлите до момента самостоятелни сериали. Филмите на Марвел обикновено са доста целенасочени – те придвижват сюжета в общата вселена от точка А до точка Б, като всяко заглавие надгражда тези, които са излезли преди него, и поставя основите за това, което ще излезе в бъдещето. Сериалите на Нетфликс не спазват този модел, или поне не така стриктно. Те са доста по-самостоятелни, всеки от тях си има отделна история и атмосфера. Има някои преплитания, като образа на Нощната сестра Клеър Темпъл (Росарио Доусън),  която не просто се появява и в четирите сериала, а дори търпи възходящо развитие във всеки един от тях, но като цяло заглавията са самостоятелни. Затова не можем да кажем, че The Defenders е кулминацията на всичките 65 епизода, излезли преди него. Дори не е необходимо да сте гледали всичките други сериали. Според мен задължителен е само втори сезон на Daredevil (защото сценаристите са същите и в общия сериал директно продължават някои сюжетни линии) и може би няколко епизода от първи сезон на Iron Fist.

Най-силната страна на The Defenders определено са страхотните персонажи и невероятната химия, която те имат един с друг. Всеки от четиримата главни герои може да се похвали със собствен чар, те по никакъв начин не са взаимозаменяеми и именно затова общите им сцени са такава наслада за сетивата. Освен това, четиримата актьори наистина потъват в ролите си и успяват да придадат на героите нужната плътност. Не е изненадващо, че най-очарователните сцени от The Defenders са точно тези, в които участват двамата с най-силни самостоятелни сериали – Мат Мърдок (Чарли Кокс) и Джесика (Кристен Ритър). Те работят страхотно, стоят добре един до друг и лично аз съм готов да платя годишния абонамент за Нетфликс само за да гледам часове наред как тя пуска реплики като „Ако още веднъж ме дръпнеш така, ще те ударя толкова силно, че ще прогледнеш!”. Междувременно Люк (Майк Колтър) и Дани (Фин Джоунс) също имат страхотни сцени, както един с друг, така и с останалите от великата четворка. Доста е забавно как безсмъртният Железен юмрук е всъщност най-неопитният и наивен от четиримата и как останалите са едновременно възмутени и очаровани от него.

Изключително интересен е начинът, по който The Defenders обединява стиловете на четирите отделни заглавия. Макар най-силните сцени да са тези, в които четиримата пазители са заедно, сериалът всъщност не бърза да ги събере на едно място. Началните епизоди са представяне на герои и техните светове, в които много точно е уловена атмосферата на самостоятелните сериали. Сцените от тези отварящи епизоди могат съвсем спокойно да бъдат началото на втори сезон на Jessica Jones или на Luke Cage. Специфичната музика, характерните цветове – всичко от самостоятелните сериали е използвано по подходящ начин и в общия. Така обединението на четиримата герои не се случва внезапно и нелогично, а като част от съвсем естествен процес.

Събирайки на едно място толкова различни персонажа, The Defenders представя по интригуващ начин различните лица на героизма. Всеки от четиримата се включва в общата борба по свои собствени причини. Интересно е сравнението между мотивациите на защитниците – докато Железният юмрук живее с усещането за някаква съдбовна предопределеност, която го задължава да търси и унищожава злото, то Деърдевил просто изпитва нуждата да се грижи за своя квартал и хората в него. Люк Кейдж се стреми да върне чернокожите младежи от Харлем в правия път, а пък Джесика иска да разнищи истината за един добър човек, попаднал в лоша компания, и да донесе поне някаква утеха на семейството му. Паралелните представяния на героите са допълнени от приятни съпоставки между техните приятели и съюзници, като най-ценното в случая е разнообразието на гледни точки. Карън Пейдж (Дебора Ан Уоу) гледа на уличния героизъм на Мат като на пристрастяване, което му пречи да изживее живота си пълноценно, а Триш (Рейчъл Тейлър) смята, че Джесика ще има пълноценен живот именно ако го посвети на героизъм и служба на другите. Цялата тази палитра от светоусещания е показана в сериала и работи добре.

Големият недостатък на сериала са злодеите. Сякаш Ръката – групировка от зли нинджи – не е най-подходящият избор за големия враг на защитниците. Деърдевил и Железният юмрук имат опит и история с нинджите, но Люк и Джесика изобщо не са подходящи за подобни сюжети и сблъсъци. Пък и самите противници изглеждат прекалено слаби за да бъдат истинска опасност за обединените сили на героите. Ръката, по начина, по който я видяхме в The Defenders, би била сравнително слабичък немезис дори в самостоятелен сериал за Daredevil или Iron Fist, камо ли в общ сериал за четиримата.

Същевременно лидерът на Ръката – Александра (Сигорни Уийвър) – е сред най-скучните и клиширани злодеи в историята на комиксовите екранизации. Уийвър далеч не демонстрира пълния потенциал на способностите си, а и сценарият не ѝ предоставя особена възможност да го направи. Тя е традиционният Бондовски злодей, който се облича стилно, слуша класическа музика и не прави нищо, освен да седи в някое луксозно кресло. Останалите членове на Ръката, между които мадам Гао и Бакуто, последно видени в Iron Fist, също изглеждат доста безлично. А десетките нинджи със скрити лица по дефиниция са си униформени пионки и битките с тях са далеч от нивото на най-добрите неща, които сме виждали в самостоятелните сериали. Люк и Джесика нямат подготовката да се бият с нинджи и сериалът се опитва да компенсира за това, като наблегне на физическата сила на ударите им, което съответно води до скучна хореография на бойните сцени.

Това, което спасява Ръката от превръщане в пълна подигравка, е ролята на Електра, изиграна безпогрешно от Елоди Юнг. Както знаем от втори сезон на Деърдевил, мъртвото тяло на Електра е изровено от гробището и съживено повторно от Ръката, за да се превърне в тяхното мистично оръжие Черно небе. Електра получава завидно количество екранно време и интересно развитие в сериала, а отношенията ѝ с Александра са единственото, което прави героинята на Сигорни Уийвър поне малко интересна. Освен това Електра винаги има страхотни бойни сцени, а битките ѝ с някогашния ѝ любим Деърдевил преливат от емоция, агресия и страст и са категорично най-качествените екшън моменти в сериала.

Макар да не е толкова великолепен, колкото би могъл да бъде, The Defenders все пак е силен и стойностен сериал. Ако гледате на него като на забавно лятно удоволствие, а не като на кулминация на всички предишни сезони, то най-вероятно няма да останете разочаровани. Въпреки недостатъците си, сериалът използва четиримата главни герои по прекрасен начин и успява убедително да демонстрира с какво точно тези персонажи са толкова интересни и защо заслужават обичта ни.

Следващият комиксов проект на Нетфликс ще е сериалът The Punisher с Джон Бърнтол, който очакваме тази есен, а догодина сме се приготвили за следващите сезони на Jessica Jones, Luke Cage и може би Daredevil!