Show Me а Hero

С The Wire и Treme Дейвид Саймън се наложи като създател на телевизионна драма от най-високо качество, която, с вниманието и неумолимостта на истинска разследваща журналистика, винаги се заравя в някои от най-неприятните и неудобни проблеми на американския градски живот. Тези два сериала, както и мини-поредицата The Corner, така и не постигнат особено голяма популярност – дори The Wire, често сочен за една от най-великите телевизионни поредици. Причините за това вероятно се коренят в целта и методите на Саймън, а именно да изследва живота такъв какъвто е, да не спестява подробности и да не поема по краткия път, натискайки зрителските бутони чрез очаквани и добре оттренирани наративи. Show Me a Hero (на български – „Дръзки“) е завръщането на Саймън към писането на телевизионна драма след Treme (в момента пък излиза новият му сериал, The Deuce).

Саймън и бившият му колега от „Балтимор Сън“, Уилям Зорзи, адаптират бестселъровата едноименна книга на Лиса Белкин, която разказва за продължителната битка в града Йонкърс, Ню Йорк за построяването на 200 общински домове в квартали, предимно населени от бели американци от средната класа. Действието започва още през 1987-ма година, когато федералният съдия Ленард Санд (Боб Балабан) постановява, че общината трябва да се съобрази със съда и да изпълни мерките за десегрегация, иначе я грозят нарастващи глоби. Новите жилищни сгради трябва да вземат предвид теорията за безопасност на градските квартали на архитекта и урбанист Оскар Нюман (Питър Рийгърт). А именно: че най-високата престъпност в градовете е съсредоточена в многоетажните общински жилищни блокове, тъй като обитателите им са твърде многобройни, за да развият чувство на отговорност към споделените площи. Според теорията, развита от Нюман през 70-те и която по-късно се оказва особено успешна, изграждането на етнически шарени общности ще допринесе за по-висока сигурност и социална кохезия. Именно Йонкърс се превръща в изпитателна площадка за тази хипотеза, не на последно място заради медийния и политически отзвук, който съдебната заповед и изпълнението ѝ предизвикват.

Show Me a Hero е особена продукция, дори на фона на огромното разнообразие от телевизионни сериали и минипоредици. Неговата безспорна тема е именно борбата за равноправие и за приемане на предимно чернокожите граждани, които получават правото да се нанесат в новите домове. Саймън, като във всяко едно от творенията си, е подбрал отворена рана и я е изследвал в безпощаден, почти документалистки детайл. Но в същото време това е история за онзи конкретен герой от заглавието, без когото разказът щеше да се разпадне и в никакъв случай нямаше да удържи натрупването на емоционален заряд до самия край на сериала. Героят на Саймън е младият Ник Уасиско (Оскар Айзък) – общински съветник от Демократическата партия, завършил право, работил за кратко като полицай. Когато съдията Санд издава заповедта си, а местните вече са крайно поляризирани спрямо потенциалното ѝ изпълнение, Уасиско взима дръзко решение да се кандидатира за кмет срещу настоящия дългогодишен титуляр, републиканеца Мартинели (Джим Белуши), обявявайки се срещу построяването на домовете. Благодарение на това Уасиско печели и се превръща в най-младия кмет в страната, но бързо след встъпване в длъжност осъзнава, че Йонкърс ще бъде разорен за броени дни, ако общината не се подчини на федералния съд. Уасиско се предава и възприема гледната точка, че проектът е всъщност една важна и положителна кауза, може би дори негова лична мисия. Това бързо настройва засегнатите бели граждани срещу него, като сериалът проследява цели седем години от сагата, по време на която политическият късмет на Уасиско го лашка почти неконтролируемо.

Заглавието на поредицата идва от известен цитат на Фицджералд: „Покажи ми герой и аз ще ти напиша трагедия“. Ник Уасиско е човек с амбицията на герой, но без качествата на такъв. Този негов вечен стремеж да се докаже и да изпълни със смисъл действията си и всъщност абсолютната липса на контрол над историята са именно съставките на тази трагедия. Show Me a Hero не показва падението на някакъв величав човек, който се бори с цялото си същество в името на дълбоко лична кауза, напротив – Уасиско многократно е показан като мекушав, прибързан, некомпетентен, лишен от здрава етика, самовглъбен, но именно той се оказва първоначалният инструмент на историята, която след това просто продължава напред. Оскар Айзък прави феноменално изпълнение, особено предвид колко по-трудно е да накараш зрителя да съпреживява с герой, който нито е особено приятен, нито има кой знае колко впечатляваща роля в цялостния сюжет. Съпругата на Уасиско, чийто образ също е сред централните за сериала, е била консултант на продукцията и Айзък твърди, че разговорите с нея са били ключови за превъплъщението му. В допълнение към това, трябва да бъде отчетена майсторската режисура на Пол Хагис, както и музикалният подбор, ключов за тоналното регулиране и изграждането на екранната идентичност на героите. Show Me a Hero е един на пръв поглед бавен и лишен от големи събития и напрежение минисериал, но невероятната работа, свършена от проучването и написването до изиграването и монтирането му, го прави изключително гледаем и убедителен, стига тематиката му да заинтересова зрителя.

Саймън винаги изследва системата, която предизвиква или се опитва да реши социалните проблеми във фокуса на творенията му, но също така винаги показва и дълбоко човешкото им измерение. Докато историята на Уасиско е една много нетипична трагедия, то животите на жителите на Йонкърс са наниз от ежедневна драма, която към края на продукцията те хваща за гърлото точно заради обикновеността и многозначността си. Show Me a Hero проследява неколцина граждани, предимно чернокожи, предимно жени и майки, всичките написани въз основа на истински жители на Йонкърс. Всяка една от тези героини се бори за нещо: от възрастната медицинска сестра Норма, която губи зрението си и вече не може да се справя с живота в общинските блокове, през младата Дорийн, която попада под влиянието на наркотици, и Кармен, сама майка на три деца, имигрант от Доминиканската република, до Мери, една от белите домакини, които са ужасени от предстоящия строеж. Всяка една от тези истории е болезнено човешка, колкото и тихо да са разказани, а когато сериалът стигне своя край, ефектът от политиките, предложени от архитекта Нюман, е колкото по-видим за тези изстрадали героини, толкова по-емоционален за зрителя. Отново прекрасни изпълнения на всички актриси, като лично на мен особено силно впечатление ми направиха ЛаТаня Джаксън, Катрин Кийнър, Доминик Фишбак и Натали Пол (последните две можете да гледате в The Deuce). От останалите актьори, съсредоточени около сюжетната нишка в кметството и общинския съвет, трябва да спомена Уинона Райдър и Алфред Молина, както и Карла Кеведо в ролята на Ней, съпругата на Ник Уасиско. Мяркат се и няколко познати физиономии от любимия The Wire, начело с Кларк Питърс.

Show Me a Hero е тиха симфония от човешки истории, която бавно набира сила и малко по малко, надграждайки около носещия наратив на кмета Уасиско, разкрива едновременната красота и грозота на човечеството, по много близък до нормалния човек начин. Дейвид Саймън за пореден път демонстрира неповторимите си способности да вплита смазващи с дълбочината и широтата си разследвания заедно с безкомпромисен художествен подход към разказа и социалния коментар. Силно препоръчвам минисериала на всички почитатели на Саймън, както и на тези на Оскар Айзък и на зрителите, интересуващи се от борбата за равни права и еманципация, пък макар и, разбира се, продукцията да е строго заземена в американския контекст.