Game of Thrones, Season 3: Episode 2 – Dark Wings, Dark Words

Ще си призная още от първото изречение, че не съм чак толкова голям фен на Game of Thrones, особено на фона на цялостната гама от продукции на HBO (а и на фона на Mad Men, чийто шести сезон започна тази неделя и когото чаках с доста по-голямо нетърпение).

Въпреки скандалното признание, Dark Wings, Dark Words всъщност ми допадна порядъчно много. Може би си внушавам и е добре първо да минат повече епизоди и впечатленията да се понатрупат и отлежат, преди да давам генерални оценки, но като че ли в трети сезон финансовите и времеви огдераничения наистина са поотпуснали хватката си. Различните герои все така получават недостатъчно екранно време, за да свикна с гледните им точки и да започна да ги усещам като продължения на зрителското ми съзнание, но напредък сякаш има. Всъщност това се усеща най-добре при двама от „новите“ първостепенни герои – Марджъри и Бран. Не нови в смисъл че не са били важни досега, а, че в този сезон всяка една сцена с тях оптимално ги поставя в центъра на възприятията и ги прави безспорни опорни точки за зрителя.

Натали Дормър е прекрасна актриса и образът на Марджъри й приляга напълно естествено. Спомените ми от книгите са твърде бегли, но никак не бих се изненадал, ако всъщност Марджъри в сериала е доста по-плътен образ от Марджъри в книгата. Има нещо в тази актриса, което приковава вниманието, а сцените с нея в този епизод продължават да градят героинята по страхотен начин. Да не говорим, че преходът от сцената й с лейди Олена към тази с Джофри беше плашещо убедителен и изключително хармониращ с репликата й от предния сезон: „No. I want to be the queen.„

Около сюжетната линия на Бран пък за момента май най-добре се получава усещането за олд-скуул фентъзи атмосфера. Често казано Северът засега основно успява да ме отегчи, с малки изключения, и този епизод само затвърди усещането – почти случайни сцени, колкото да не се скъса нишката, щото нали е важна за по-нататък. При Бран обаче нещата се получават и то по доста икономичен начин: и сънят в началото, и Оша, Ходор, вълчищата, самият Бран, появата на Джойен и Мийра Рийд (хлапето, което играе Джойен, между другото е малкият от Love Actually), всичко си пада много добре на мястото, като с минималистично усилие заплита мистерията и създава скрито напрежение.

Колкото до останалите герои в епизода – наличието на Тирион, Санса, Аря и Джофри е незадоволитено кратко, но затова пък качествено; за Церсей, Роб и Теон ми беше по-скоро все тая. За всичко отвъд Стената ми беше съвсем все тая. Сцените с Бриен и Джейми за сметка на това бяха чудесни и предусещам, че техните образи ще ми стават все по-интересни. И двамата актьори имат много силно присъствие, дори на чисто визуално ниво тяхното участие повдига нивото на пълнокръвност. Във форума на списанието вече се заформи мини-спор по отношение на леко противоречивата сцена с признанието на Кейтлин, която разкрива доста дълбок вътрешен конфликт в сърцевината на героинята. Силно се надявам сцената да се окаже важна и добре напасната към бъдещето й развитие, иначе би била по-скоро ненужна; на този етап определено стоеше малко изненадваща и поне на мен ми създава сериозни очаквания за следващите щрихи на характера й.

Като цяло добър епизод: нелошо темпо, поне четири много качествени сцени, хубави актьорски изпълнения и порядъчен полъх мистика, в тон със заглавието. Продължава обаче да не ми харесва някак прибързаното пречупване на историята през филтъра на телевизията. Никак не съм привърженик на сравненията между литературни първоизточници и филмови/телевизионни адаптации, но в случая липсата на екранно време наистина изпразва образите и света от потенциала им. Драматически фойерверки има тук-таме, включително в този епизод, но доста по-рядко, отколкото ми се иска, а ограждащите ги сцени като цяло не са достатъчно съзвучни, за да създадат подсилващ ефект. Но пък този епизод наистина като че ли ми хареса повече, отколкото очаквах. Силно се надявам градацията само да продължава. Току-виж при удвоено екранно време за Вихър от мечове част от героите да достигнат следващото ниво на развитие, както се полага на HBO сериал.