Игра на тронове, S06E03: Oathbreaker

Ревюто съдържа спойлери за епизода!

Oathbreaker за трети пореден път доказва, че Game of Thrones хич не смята да забавя темпо, а събитията едва ни оставят да си поемем дъх (за което трябва специално да благодарим на Самуел Тарли и неговата морска болест).

Предполагам трепетното очакване е било различно за всеки – едни искат да видят какво точно се е случило с Джон и как връщането му в мразовитата реалност на Черен замък ще се отрази на Алистър Торн и особено на Оли, този толкова дразнещ лешпер. Аз бих казал, че Торн е най-доброто, което се е случвало на Нощния страж и къдравият Сняг изглежда като добре поддържан мухльо спрямо него.

Някои са искали да наблюдават новостите около друга всеобща любимка, Аря, и как ще продължи обучението ѝ. Определено тези хора ще останат доволни от съдбата на малкия, женски нинджа Терминатор.

Разочаровани ще има от лагера на отново-искаме-Дани-гола и въпреки драматичното разкъсване на дрехите ѝ във Вес Дотрак, виждаме единствено срамежливи раменца. Емилия Кларк още преди сезона тръбеше, че колкото сме видели – толкова, да сме си търсили други еротични фантазии.

За хипстър феновете, известни повече като „Изчели Сме Всички Книги“ ^ТМ, няма как основното събитие да не е сблъсъкът при Кулата на радостта, видяна през очите на Бран. Макар създателите на сериала да са си позволи волности в интерпретацията, все пак виждаме как младият Нед Старк и храбрите му сподвижници се сблъскват със сир Артър Дейн, Меча на Утрото, любимец на дамите, идеал за рицар и предполагаемо най-ултимативния мечоносец, раждан някога във Вестерос, отвъд Тясното море и Япония. Уви, юношата Едард отстъпва на дъртата си версия – изглежда като изхвърлен член на бой банда и говори по същия начин. Артър Дейн пък явно е решил да пази прословутия си меч Зора за друго събитие и вместо това умело развърта цели две остриета, в най-добрите традиции на бедес клишетата. Като опитен сценарист, старецът в коренищата прекъсва видението в най-интересната му част, но пък „загадката“ там като че ли вече е ясна на всички.

Хвърляме поглед към Зимен Хребет и забавната размяна на реплики между Рамзи Болтън и първия човек, който не се посира пред налудничавата му усмивка – Малкия Джон Ъмбър. Ъмбър води и интересен подарък със себе си, което може да доведе до неочаквани последици.

В Кралски чертог властовите игри продължават, Джайм и Церсей се опитват да възстановят позициите си, а Кеван Ланистър и Олена Тирел им се противопоставят. Върховният Врабец пък оплита мрежите си около Томен, единственият качествен човек на трона от десетилетия насам, който обаче е твърде податлив на дядовите, майчините, чичовите, а вече и на псевдодуховните манипулации. Може би ще горя в седемта ада за това, но с удоволствие бих наблюдавал как Кралската гвардия превръща мазния духовник и чернодрешковците му в суджуци.

Шести сезон на Троновете определено движи сюжета силно напред, но Бениоф и Уайз някак не успяват да предизвикат в мен особена емоция. Не съм сигурен дали защото „свикнах“ с похватите им или защото случващото се наистина не е представено по разтърсващия начин, характерен за сериала, но показаното досега не е особено впечатляващо. Дори образът на Тирион ми се струва леко захабен, а това си е кощунство с драконови размери. Продължаваме да следим зорко, разбира се, не искам Джон Сняг да бъде убит наистина и да изпусна момента за вдъхновена ода на радостта.