Eastwatch Game of Thrones #S07E05

Ако по някаква случайност последните две седмици мнението ви за Игра на тронове е претъпяло някаква трансформация, то може да спите спокойно. Епизод 5 успява да е в най-добрите традиции на сапунената опера и с умиление ще си спомните култови заглавия с Освалдо Риос като Вдовицата в бяло и Три съдби.

Предупреждение за спойлери, продължавайте на ваша отговорност!

Бременност! Оживели, които трябва да са мъртви! Тлееща вражда между сестри! Изнамерени стари писма, свитъци, герои! Накратко – пети епизод съдържа изобилие от материал за разтуха и почивка след екшъна от предния. За съжаление, от начина, по който е разгърнат, а от информацията поднесена на зрителите, веднага ще си спомните кой е кардиналният грях на шоуто напоследък – от внимателно дирижиран писателски сериал Игра на тронове се превърна в самоосъзната машина за пари, контролирана изцяло от жадни продуценти. Истината е, че баланс между двете съществува, както последните два епизода демонстрираха, но изглежда е доста труден за поддържане.

В крайна сметка GoT, който навремето започна с фино изграден свят, в който всеки образ беше внимателно измислен, психологията му постепенно разкривана, а действията му – оправдани, Троновете стигнаха дотам, че не само не са вманиачено заети с различни подробности от света си, а даже съзнателно избират да пропускат елементарни логични и причинно-следствени връзки. Съвсем неизненадващо, това се прави в името на зрелища, като по този начин фокусът се измества от съдържателното и стойностното към това, което на малкия екран е интересно и може да бъде изрязано и качено в ютуб за повече хитове и лайкове. Не ме разбирайте погрешно – добре съзнавам, че комерсиален сериал със силен зрителски интерес не може да бъде натъпкано с арт плява или философски съждения. Същевременно с това обаче, не мога да не отбележа, че качеството му e силно флуктуиращо. В известен смисъл Игра на тронове собственоръчно плюе на това, което навремето правеше го различен и интересен, а именно лекотата, с която изследваше психологизма на героите си, и с екшъна и съспенса от действията им, които към онзи момент не изглеждаха необосновани. Но това е в миналото и зрителите, сред които и аз самата, ще трябва да се примирят със сегашното положение.  А то е следното:

Разбира се, Джайм оцелява. Как точно не потъва с тежката си броня на дъното е един добре скътан детайл, с който зрителите не бива да се занимават. За сметка на това става ясно, че отново ще става баща, което е добра причина да бъде запазен жив. Ведрата новина, разкрита му от Церсей, съумява да вдъхне нови сили и да освежи бойния дух, който е завидно пострадал след опърлянето от Дрогон. И докато сме на вълна дракони и огън, в този епизод Денерис демонстрира за пореден път достатъчно сходства с родата, в частност Лудия крал, като изпепелява (ама не с поглед) отказалите да минат в нейните редици. Сред овъглените попада Дикон Тарли и съм готова да се обзаложа, че на Сам няма да му се понрави знанието, че най-добрият му приятел е заформил топли отношения с Денерис.

Отваряйки дума за Сам, в този епизод той и Джили участват в мини-цикъла Голямото четене, заедно със сестрите Старки и Кутрето. Ако трябва да съм откровена, на жените се пада основното залягане над четмо и писмо. Джили (полу)-разкрива документиран факт, че Джон все пак не е копеле (което, да си признаем, го превръща в напълно законен престолонаследник), а Аря за пореден път се уверява, че тя и Санса имат тотално различен етичен и морален кодекс. Естествено, това ѝ осъзнаване е добре оркестрирано от Кутрето, който всячески се старае да поддържа хубавия си Яго-образ и работи по отцепването на Санса от родата. Друг мини-цикъл в епизод 5 е този на завръщанията. Джора се завръща при Дани здрав, прав и все така гледащ я с кошутени очи. Хрътката също цъфва обратно в играта и не на последно място изпъпля Джендри, чиято поява навява стари спомени за минали, по-славни сезони на Троновете. Ако този целият сапун ви е малко, има и сладурест Холмарк момент, в който Дани се разтапя от умиление пред гледката на Джон, галещ драгоценния ѝ дракон.

Поднесени така, тези сцени наистина се трупат една върху друга – разкритие след разкритие, като в средностатистически латино сериал. При правилен подход, убедена съм, можеха да създадат адекватна част, която да стои естествено в общия пъзел. Вместо това, Eastwatch е стъкмен буфер между няколко екшън епизода (в следващия действието сигурно ще е в изобилие), поднасящ някакви „нови“ факти, недотам емоционални, но все така стремящи се към набързо сготвена сензационност и мелодрама. Надявам се поне конфликтът между двете сестри Старк по-нататък да бъде подходящо показан (и изигран), както и да видим подходяща кулминация на вътрешния конфликт у Тирион.